Виждането - това е процес на съзнанието. То подразбира будно съзнание, а степента на тази будност показва степента на разумността. Разумността пък показва какъв е човекът.

Онези, които не са запознати със същността на живота, всякога отправят погледа си към сенките на живота и вследствие на това произтичат всички разочарования в този свят. Онези, които отправят погледа си към самата реалност, те познават тази реалност отблизо и тя пребъдва в тяхното съзнание.

Запитвали ли сте се някой път, кое е онова, което ви радва в живота? Всеки от вас има една съществена идея, каквато и да е тя. И времето ще определи дали вашата идея, която сте избрали като пътеводител, е реална или не.

сигурност има в живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигурен е само будният човек, само живият човек, който се е пробудил вътрешно, който търси възвишения идеал.

Идеалът подразбира в себе си тази първична форма, в която Бог е вложил живот.

Разумността съдържа две качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцери всяка рана, може да премахне всяка скръб. Следователно, идеал, който не съдържа в себе си сила и мекота, не е идеал. Това е образ който носи Божественото в себе си. И тъй, ние не само че трябва да търсим своя идеал, но същевременно всеки от нас трябва да бъде идеал за някого. За кого? – За себе си. Или, с други думи казано: всеки човек трябва да бъде отражение, израз на Божественото. Бог трябва да се изявява в всички ви. Значи, разумният живот почва да се изявява само тогава, когато дадем свободен достъп на Божественото в нас.

Когато Бог иска да се прояви, то е заради нас самите, да ни даде от своята благост, от своята разумност. Следователно, всички ограничени същества, дето и да са, се нуждаят от Божественото проявление в тях, но това проявление трябва да става по закона на Любовта. Божественото трябва да се търси и то не тъй просто, но с всички усилия и стремеж.

За да бъдеш умен човек, изисква се съприкосновение с учени хора. За да бъдеш добър, трябва да бъдеш в съприкосновение с добри хора. Такъв е великият закон. Ако някой мисли, че това може да се постигне по друг начин, той е на крива посока. Вие може да оставите някой говедар с хиляди години да пасе овцете, той все ще придобие една малка опитност от това положение, но няма да спечели много нещо. Но ако поставите този говедар при условия да живее с разумни хора, той ще стане гениален човек. Ако пък поставим този човек в съприкосновение с някои разбойници и с тях да дружи в продължение на хиляди години, той ще придобие някои опитности, но човек от него няма да стане. Поставите ли го отново между разумни хора, той ще стане светия.

Доброто не е в материалния свят. То не е в нашите пари, то не седи и в хляба, който даваме някому. Доброто седи в моя ум, в моето сърце, в моята душа, в моя дух. Следователно, хлябът, който давам някому, мога да го направя и отрова, и благословение – от мене самия зависи.

Човешката мисъл е сила. Някой път човек тъй може да концентрира своята мисъл на злоба и завист към храната, от която ще яде някой човек, че като хапне този нещастник от тази храна, да се отрови. Това именно е нещастието в съвременния свят, че всички наши мисли са отрицателни.

Злото в света е един фактор, който седи вън от нас. Той е една самоизмама на човешкото сърце, той е една самоизмама на човешкия ум. То произтича от факта, че човек иска да стане велик като Бога, да бъде самостоятелен, да може да твори, както Бог твори. Това е желание не само на човека, то е желание и на духовете. От това желание на човека е произлязло злото. Всички същества, които са разбрали живота така, са влезли в стълкновение с първичния принцип на живота. Някой човек иска да завладее 10–15–100 души. Не, Бог е оставил този прерогатив само за себе си. Само едно същество може да владее други, то е Бог, а всички останали същества могат да владеят само себе си.

Божественият човек не трябва да вижда злото в света. За него злото в света трябва да бъде една сянка, един повод да намери доброто. Защо съществува злото? Защото в живота съществува закон на възмездие: с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възвърне. Някой човек ти причинява зло, защото някога и ти си му причинил зло, па макар и най-малкото. Няма човек в света, който да не е създал някому зло. Божественото в нас цели да разберем живота на другите тъй, както разбираме своя живот; да разберем сърцата на другите тъй, както разбираме и своето; да разберем душите на другите тъй, както разбираме и своята.

Онзи човек, който има душа, не се дразни. Онзи човек, който има душа, не се нуждае от любовта на хората, той сам е Любов. Помнете, човек, който търси любовта на света, човек, който търси удоволствията, той е човек без душа. Какво придобива онази голяма яма, която търси водата, за да я напълни? – Нищо не придобива. Ние всички трябва да бъдем носители на Любовта! За нас е важно Бог да живее в нас и ние да живеем в Бога, да имаме общение с Бога и да чувстваме Неговата Любов. Като чувстваме тази Любов в себе си, като имаме общение с Бога, това е красивото в света! Когато видим, че един човек люби Бога, това трябва да ни радва. Някой казва: аз те обичам. Питам: ти обичаш ли Бога? – Аз не го познавам. Ако този човек не познава Бога, ако той не може да обича Бога, аз не вярвам в такъв човек. Човек, който не е във връзка с Бога, който не е почувствал Божията Любов и който не е проявил своята Любов към Бога, той не може да прояви своята любов към никого.

Което вие виждате (Неделни Беседи, 19.07.1925 Неделя, София) - резюме
Беинса Дуно