Ако някоя майка даде на своето новородено дете твърда храна, то непременно ще умре. Това дете се нуждае само от рядка храна. Следователно, щастието и блаженството, които вие търсите, още не са заради вас. Затова най-подходящата храна за съвременния свят това са скърбите и страданията. От скръб и страдание никой не се е развалил досега, но от щастие и блаженство половината от хората в света са се повредили. Това, че се раждат такива противоположности в света, е все от тия блага, за които хората, при сегашното си съзнание, не са готови.

Когато имате една мъчнотия, малка по обем, но сбита по материя, вие психически ще разширите обема ѝ, за да олекне и да не потъва във вашето съзнание, дето би причинила болезнени състояния. Да кажем, че имате една малка мъчнотия, боли ви пръст и не можете да търпите. За да се излекувате или по-право, за да можете да търпите, представете си, че някой ви е забил един голям гвоздей в ръката. Тази по-голяма болка сега ще измести по-малката. Ако можете да произведете умствено това забиване на гвоздея в ръката си, в съзнанието ви ще стане трансформиране на болката. Значи, за да издържите малките мъчнотии в живота си, ще си представите, че има по-големи от тях.

Често у съвременните хора се заражда едно тягостно състояние, едно неразположение на духа. За пример, ставате сутрин, но сте неразположени, гневни, пуснали сте пояса си и казвате: Днес съм неразположен, не ме бутайте. Вие не се спирате да разберете защо сте неразположени. Причината на това неразположение може да е вътрешна, може да се крие нейде в подсъзнанието, съзнанието или самосъзнанието. Вие може да сте подпушени в една от тия три области. Какво трябва да правите тогава? Ще се вдълбочите дълбоко в себе си и ще се запитате: защо се нервирам, защо не мога да търпя? Ще се стремите да си дадете един искрен отговор, като пред Бога, и само така ще премахнете причината, която ви дразни, безпокои.

Сега ще ви изнеса два психологически противоположни момента. Представете си, че някое лице ви е обидило кръвно и вие казвате: Аз никога не мога да простя на това лице. Обаче вие като ученик имате нужда от 10 000 лева, търсите някой да ви помогне, да ви услужи с тия пари. Отивате при един ваш приятел, искате да ви помогне, но той казва: Нямам, много съжалявам. Отивате при втори, трети, всички си повдигат раменете, казват: Нямаме. Всеки казва: Бих желал да ти помогна, но… Да кажем, че лицето, което ви е обидило, е единственото, което може да ви услужи, готово е да ви даде 10 000 лева. Този човек казва: Нека дойде при мене, аз ще му услужа. Вие казвате: Не, не отивам при него. Вие се намирате пред една дилема. Как ще постъпите? Вашата чест е ангажирана с тия 10 000 лева, една неприятност. От друга страна, трябва да отидете при лицето, което ви е нанесло обидата –втора неприятност. Коя от двете ще изберете? Като дойде по-голямата мъчнотия, вие ще забравите вашата обида. Нуждата от 10 000 лева ще заличи обидата ви и вие ще кажете: Хайде, аз ще му простя, ще забравя обидата Туй става в живота. Това е един остен, който природата употребява против своенравните хора. Тя ни впрегне в хомота и казва: Право в браздата ще караш! Вземе остена, мушне те с него и ти тръгваш право в браздата – нищо повече.

Следователно, щом ви дойде някоя мъчнотия в живота, каквато и да е тя, кажете си: аз зная, има духовен път, има възможност за разрешение на тази задача, тя не е една от най-големите, напротив, тя е една от най-малките мъчнотии за мен. И действително така е. Най-големите мъчнотии в живота се дават на най-великите хора, а вие още не минавате за велик хора. Тъй щото вашите мъчнотии са едни от най-малките в света и като тъй вие можете да се справяте с тях.

Чувам някои от вас да казват: аз искам да бъда добър! Вие можете да бъдете добри моментално. За да бъде човек добър, не се изисква нито един час време, а даже нито една минута, то е извън времето и пространството. Всички хора, които стават добри, те стават такива в един момент. То е състояние на съзнанието, което зависи от интензивността на неговата светлина. Проблесне ли веднъж светлината в съзнанието, всички утайки от него моментално изчезват.

Трябва да знаете, че щастието, което търсите, се намира най-първо във вашия ум; после във вашето сърце а след това и във вашата воля. От хармоничното съчетание на тия три сили в живота ви зависи и вашето щастие.

Всички мъчнотии, които срещате в живота си, са определени точно за вас. Има обаче такива мъчнотии, които се натъкват на пътя ви и вие ги поемате, но те не са ваши, не са определени за вас, вие сами ги предизвиквате. (– Как ще познаем кои мъчнотии са определени за нас?) – Тази мъчнотия, която е определена за вас, вие сами ще можете да я дигнете от земята, ще я турите на гърба си и ще продължавате пътя си. А за тази мъчнотия, която не е ваша, ще се мъчите ден, два, три и повече да я вдигнете и пак няма да успеете. Затова оставете тая мъчнотия настрана и си вървете по пътя. Мнозина от вас, за пример, седят, размишляват и си казват: Как ще се оправи съвременното общество? Тази мисъл не е за вас. Тя е една мъчнотия, която не се отнася нито за младите, нито даже и за религиозните хора. Мнозина са си задавали този въпрос, правили са опити да го разрешат, но всички безуспешно. Тази мъчнотия чака своя герой. Кой е той? – Този, който ще може да дигне тази мъчнотия.

И като ме запитват някои хора как ще се оправи света, аз ще им отговоря: когато всички хора вдигнат своите торби с мъчнотии, светът ще се оправи. Това разумно носене на торбите със своите мъчнотии аз наричам „трансформиране на енергиите“. И най-красивото нещо в живота ви е в даден момент да можете да трансформирате едно ваше състояние.

Използвайте всички ваши състояния като живи уроци, като живи опити. Дойдеш в едно интензивно състояние, възбудиш се, кажи си: Колко съм енергичен днес, мога да върша работа. Ученичка си, разгневила си се нещо, вземи метлата и си кажи: Браво, Ганке, колко си спретната, как хубаво метеш, много те харесвам, като тебе няма друга. Ела ми и втори път на гости. Това е практически начин за трансформиране на енергията. По този начин вие ще можете да учите по-добре, защото еднообразието убива човека. Ако човек съсредоточава ума си все към една и съща посока, мозъчната му енергия отслабва и остава в застой, а природата не обича еднообразието.

И тъй, с веселото си разположение вие без да знаете ще пренесете деятелността си нагоре, към вашите духовни центрове. Веселостта е качество от духовен характер. Само високо духовните хора, само разумните хора могат да бъдат весели. В Писанието се казва: „Да се весели Господ в своите дела“. И Господ се весели, затова аз ви препоръчвам веселостта като едно от най-ефикасните средства за лекуване на много ваши недъзи. Недъзите ви ще дойдат, ще се проявят, а с веселостта си не само ще се лекувате, но ще дадете един тласък на ума, сърцето и волята си към по-интензивна деятелност… Не всички хора обаче са весели. Някои хора са весели по естество, затова могат лесно да се лекуват. У други центърът на веселието е много слабо развит, те са песимистични по натура и затова виждат само мрачното в живота.

Чистата мисъл уякчава мозъка, уякчава цялата нервна система, затова аз бих ви препоръчал: мислете интензивно, но не се тревожете! Не говоря за мисъл, свързана със страх. Такава мисъл съдържа отрова в себе си.

Аз считам мекотата в човешката воля за едно от качествата на разумния живот. Само разумният човек може да бъде мек – той съдържа повече магнетизъм в себе си.

И тъй, да се справи човек със себе си, да се справи със силите, които са вложени в него, това е най-трудното нещо в света, то е дълбока наука. Та първото важно нещо е да проучвате естеството си с вложените в него сили още от миналите си съществувания.

Резюме на 15 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 27.I.1924 г. в гр. София