Който има градина, той пръв е посадил дърветата и пръв той очаква техния плод. Ако няма отношение към плодовете, за него е безразлично дали дърветата раждат или не. Човек може да се уподоби на градина. Значи той трябва да бъде насаден. Следователно, ако търсиш рая вън от себе си, ти изгубваш собствения си рай.

Всеки ден носи ново разбиране, нова светлина. И вие, които сте изучавали законите на живота, още не знаете какво всъщност са светлината, топлината и огънят. Говори се за огън и топлина, за светлина и пламък, но в духовно отношение те се различават. Има светлина, при която нещата растат и зреят; има светлина, при която нещата замръзват – тя е тъй наречената студена светлина. Има и студено знание, студен морал. Защо ви са студената светлина, студеното знание и студеният морал? Има и студени светии, при които хората замръзват. Сегашните хора са все студени светии. Който се приближи при тях, непременно ще замръзне. Това показва, че хората не са свободни. Ако някой си позволи да бъде свободен, свободата му минава за престъпление.

Изобщо човек греши, когато престане да върши волята Божия. Щом върши волята Божия, никакъв грях няма. Силата на човека не е само в мисълта за Господа, но в изпълнението на Неговата воля.

Ще ви приведа един пример от живота. Преди години дойде при мене една млада, интелигентна жена, която ми се оплака, че била много нещастна. – Защо си нещастна? – „Бях добре при баща си и майка си, но после ми дойде на ум да се оженя. Ожених се, но сега съм нещастна.“ – Добре си направила, че си се оженила. – „Добре, но налетях на едно зло; той не излезе такъв, какъвто очаквах. Оженихме се по любов, но сега искам да го напусна.“ – Чудна работа, по любов се оженихте, а сега искаш да се разведеш. Можеш ли да пратиш мъжа си при мене? – „Защо да го изпратя?“ – Тогава опитай се цял месец да слугуваш на мъжа си без роптание. Каквото иска, ще правиш. След един месец ела да ми кажеш какъв е резултатът от опита. След няколко дни мъжът и дойде при мене, но и той се оплаква, не е доволен от нея. Казва: „Не съм светия, човек съм, имам слабости. Умна е жена ми, но не зная, какво и влезе в ума, та иска да ме напусне. Въпреки всичкото ми желание да се спогодим, не може – не зная какво да правя с нея“. – Ще търпиш, нищо няма да и казваш. Ще се опиташ цял месец да и слугуваш: каквото тя каже, ще изпълняваш. И на него дадох същия съвет. След една седмица той иде при мене и ми казва: „Не зная какво стана с жена ми, съвсем друга е сега“. – Не бързай още, почакай един месец и след това ела да ми кажеш. – „Ако върви така, може да се живее.“

Казвам: Това са вътрешни изпитания, които трябва да се използват разумно. Там е тайната на живота. Ако жената е лоша, адът управлява; ако мъжът е добър, небето управлява. Следователно не е лоша жената, адът я управлява. Някой те мушне с нож. Не е лош ножът; лош е онзи, който си послужи с ножа. Когато противоречията са вън от човека, той се справя лесно с тях. Обаче, ако противоречията са вътре в него, той мъчно се справя с тях. И тъй, за да разреши мъчнотиите и противоречията си, човек трябва да даде място на Божественото начало в себе си. Следователно без Божественото начало, без Бога в себе си, без връзка с Него не можеш да постигнеш никакво разрешение на въпросите в живота си. Не само да обичаш Бога, но да изпълняваш Неговата воля. Доброто на Бога и Неговият живот да текат през тебе. Без Бога никакъв нов порядък не може да се нареди.

Няма да остане бент в човешкия живот, който да не бъде завлечен от водата. Като знаете това, не поставяйте никакъв бент в живота си. Вашите бентове имат отношение към човешкия порядък. Има един порядък в света, една програма – Божествената програма. Голяма, обширна е тази програма. Тя трябва да се реализира, няма защо да нареждате ваши програми. Изучавайте Божествения порядък, за да го приложите правилно в живота си.

Ти не можеш да предадеш на семето каквото му е нужно. Но поставиш ли го в почвата, то веднага проявява скритите сили в себе си. Не мислете, че и вие можете да проявите силите си вън от благоприятните условия за тях. Тези условия се крият в Божественото във вас. Следователно, щом то се прояви, и при лоши условия да сте, пак можете да се развивате. Хората могат да ви галят и обичат, но без Божественото нищо няма да постигнете. Влезете ли в Божествената почва, там всичко се постига. – „Големи са мъчнотиите ни.“ – Радвайте се на тях, защото само при мъчнотиите на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля се крият бъдещите ви успехи. Доброто и успехът ви се крият зад мъчнотиите. Те са признак на вашето добро. Чрез мъчнотиите и противоречията човек става велик, силен. Под думите „велик човек“, „велики хора“ разбирам онези, които са запознати с идеята, че в света съществува едно Разумно Начало, чиято воля трябва да се изпълнява. Който не е свързан с това Начало, нищо не може да постигне.

Ако външните условия са груби към тебе, това показва, че и ти си груб, недодялан камък. Значи на недодялания камък трябва чук, а за водата – канче. Да гребеш вода и да поливаш градината, то е друга служба, различна от чукането на камъните. Това, което е нужно за разбирането на едного, не е нужно за разбирането на другиго.

Вашата сила се заключава в това, което в даден момент може да направите.

Една идея, приложена навреме, струва повече от множество идеи, още неприложени.

Вярата подмладява. Ще вярваш, за да се обновиш и подмладиш.

Според мене хубаво ядене е това, което може да роди в тебе добри мисли и желания да правиш добро. Такова ядене е на мястото си.

Ставаш сутрин от сън, благодари на Бога. Кажеш ли първо какво ще ядеш, ти не разбираш Божия закон.

Под думите „начало“ и „край“ аз разбирам съвсем друго нещо от това, което се разбира в обикновения живот. Начало на всяко нещо е истината, а краят – доброто, т.е. това, което придобиваш. Следователно, ако питате кога ще дойде доброто при вас, отговарям: Доброто ще дойде, когато сложите истината за начало на всички неща. Доброто е плод на живота. Плодът ще дойде, когато светлината и топлината дойдат на земята. Те са условия за растенето и узряването на плодовете. Аз говоря за топлата светлина, не за студената, при която никакъв плод не може да узрее. Ето защо, ако животът ви е лишен от Любов и Истина, които постоянно идат от Бога, доброто никога няма да се прояви. Едно се иска от вас – приложение. Не е достатъчно само да учите.

– „Не може ли Бог да ни освободи от временните желания?“ – Може, но Той никога не изменя на закона на свободата. Ако човек доброволно не се откаже от старите си навици и желания, Бог няма да го застави насила да направи това. Ако на земята човек има свобода да прави каквото иска, на онзи свят има още по-голяма свобода. „Защо съществува злото в света?“ – По причина на свободата. Само свободният човек може да прави добро и зло. Свободата се проявява в две направления: в доброволно служене на Бога и в служене на себе си. Като служиш на Бога, ти правиш добро; като служиш на себе си, ти даваш път на злото. Закон е: първо ще служиш на Бога, а после на себе си. Този е безопасният път, по който човек трябва да върви.

– „Как да разбера Бога? Къде да Го намеря?“ – Ще Го намериш в себе си, а не отвън, и тогава ще Го разбереш. – „Как да разбера онзи свят?“ – Ти разбери този свят, а за онзи не мисли. – „Как да разбера живота?“ – Не яж десет дни. Само така ще разбереш какво нещо е животът и дали има смисъл да се живее. – „Не съм доволен от себе си.“ – Спри дишането си за две минути и ще станеш доволен. И после, като започнеш да дишаш, ще изпиташ чувство на доволство, ще разбереш смисъла на дишането, а оттам и на живота. Щом не си доволен от живота, гладът ще те изправи.

Хората са недоволни, искат да бъдат обичани и почитани от всички. И това може, но човек се обича за онова, което може да даде. Божественото в човека дава. Значи, ако си дал път на Божественото в себе си, всички ще те обичат. Защо обичате извора? Заради водата, която той изобилно дава. Ако си пресъхнал извор, никой няма да те обича; ако си изсъхнало дърво, никой не може да те обича. Кой обича необработената градина и запустялото лозе? Щом имаш капитал в себе си, всички ще те обичат, ще дохождат при тебе да вземат нещо.

Срещам един религиозен, надул се, върви важно, измерва хората, кой къде греши. Казвам му: Не ставай стражар, остави хората свободни. – „Ама те вършат престъпления.“ – Ти знаеш ли кое всъщност е престъпление? Има неща привидно престъпни, а не са такива; има привидни добродетели, а всъщност не са такива. Бъдете внимателни, различавайте привидните неща от истинските. Всяка постъпка се познава от последствията си, от своя плод. Божественото дава едни плодове, а човешкото – други. Желая ви да имате вяра като тази на децата. И тогава, ако сгрешиш, радвай се, не се критикувай. Благодари, че грешката ти не е много голяма. Ти може да направиш по-голяма грешка. И като направиш едно малко добро, пак се радвай и благодари.

Помоли се на Бога да ти даде възможност да направиш по-голямо добро. Това са методи на вътрешната школа. Като постъпваш така, ти ще придобиеш вътрешен мир и сила, ще станеш ученик на тази школа.

Резюме на Утринно Слово от Учителя, държано на 12 март 1933 г., София, Изгрев.