Кажете ми, как си представяте мисълта? Най-първо, за да мога да мисля за когото и да е от вас, трябва да имам представа за лицето и за фигурата ви. Трябва да ви представя в ума си в миниатюр, да ви държа там малко време като едно микроскопическо човече, съотношението на което да е напълно същото с вашия образ, докато напълно оживеете в ума ми. Колкото вашият образ става по-жив, толкова и мисълта ми за вас е по-силна. Значи, докато не оживеете в ума ми, не мога да мисля за вас. След това ще проектирам своята мисъл към вас. И обратно; ако пък вие мислите за мене, по същия начин ще си представите моя образ в една микроскопическа форма в ума си, за да се образува връзка между мен и вас. Веднъж тази връзка създадена, мисълта вече може да се предава. Как си представлявате мисълта, материална ли е или не? (– Материална.) Мисълта, която съм проектирал към едного от вас, могат да схванат и всички останали. Да кажем, че 100–200 души се намират в разни пунктове. Ако аз проектирам мисълта си само към едного от тия 200 души, а другите са чувствителни, те ще схванат моята мисъл. Какво показва това? – Че мисълта върви вълнообразно. Тя върви по права линия към вас, като същевременно се и разширява, поради което мнозина могат да я схванат. (– Има ли разлика между този, който я приема направо и тези, които я долавят косвено?) – Има разлика. Първият я долавя по-интензивно.

Вие можете да правите малки опити за възприемане на мисли по телепатически начин. Трябва да имате поне една малка опитност в това отношение. Някои от вас, които си хармонират по темперамент, по сърце и по ум, може да си изпращат мисли и да си отбелязват резултатите. Да кажем, че искате да изпратите една мисъл на някой ваш приятел в 9 ч. вечерта. Вие трябва да му кажете, че между 8 и 10 ч. вечерта ще му изпратите една мисъл, за да се концентрира и той малко, но няма да му кажете точно часа. Така ще видите дали той е схванал точно времето и дали е възприел мисълта. Нали сте имали такива опитности? Седите някой път у дома си и веднага ви дойде на ума някаква мисъл. Например, дали сте обещание някому да го посетите в 5 ч. след обед, но ви дойдат гости и вие пропуснете времето. Веднага ви дойде мисълта, че в 5 часа трябваше да бъдете при един ваш познат. Изваждате часовника си и виждате, че сте закъснели. Това подсещане за вашето обещание е неговата мисъл, проектирана към вас. Взимате шапката си и излизате навън. Вие сте имали такива случаи, нали?

Същото нещо се случва и в друго отношение. Някой път вие водите добър, религиозен живот, но после почвате да се съмнявате в него и казвате: този път не е хубав трябва да се живее по-нашироко. И тръгвате по широкия път. После пак проблясва в ума ви мисълта за първия живот и казвате: не, не може да се живее. Питам ви: отде е дошла тази мисъл у вас? От някои ваш приятел, който живее заедно с вас, но седи по високо от вас и вижда вашето положение. Той ви казва: пътят ти не е прав! Може да е някои ваш приятел от извънземния ви живот, който именно проектира тази мисъл към вас, внушава ви я. Законът е същия. Сега, при тия наблюдения може да забележите и следните явления: като мислите често, ще забележите светли, ярки точки, които се явяват наляво и после отиват към дясно и се изгубват. Когато точките вървят отляво към дясно, мисълта, която се проектира към вас, е от възходяща степен. Тази мисъл е полезна. А когато тази светла точка върви отдясно към ляво, тя е в низходяща степен. Тази мисъл е опасна и безполезна за вас, затова трябва да мислите. Човешката мисъл е свързана с жизненото електричество в живота. Когато мислите с положителни, те привличат жизнените сили към себе си, а когато мислите са отрицателни, тия жизнени сили се разпръсват, отдалечават от човека, вследствие на което се появява заболяване. Запример, ако имате някой противник, който ви мрази, неговата мисъл спрямо вас е много силна. Той може да ви направи негативен, и вие ще заболеете. Законът е следният: ако вие заболеете, туй заболяване ще се върне върху него, ще има обратно движение. Вие можете, обаче, да изпращате вашите положителни мисли, вашите топли чувства и пожелания към някой болен, с абсолютна вяра, без никакво колебание и съмнение, и той ще оздравее. Значи, за да бъде здрав някой човек, трябва да изпратите от себе си един жизнен ток към него. Той ще възприеме вашата мисъл и пожелание и ще се почувства по-добре. В туй отношение добрите приятели са добра ограда за здравето, а лошите приятели всякога носят болести и страдания.

Добрите мисли могат да се насаждат тъй, както се садят семенцата. Както ябълката или крушата може да се насади и израсте там, дето я посадим, така също и добрата мисъл може да се насади и израсте и да бъде като една здрава крепост. После, не е достатъчно да помислите само веднъж върху нещо, но мисълта ви трябва да бъде постоянна и силна върху това, което искате да реализирате. Ще мислите дълго време, докато мисълта ви почне да расте. Тогава във вас ще се роди желание да посадите втора, трета, четвърта, пета мисъл и т.н. Затова, именно, всички трябва да насаждате в себе си всеки ден по една добра мисъл.

Музиката е мощно средство за възпитание на човешкия характер. Без музика е невъзможно да се възпитава човек. Туй трябва да знаете! Тя указва смекчително влияние върху характера. Както човек не може да пречисти своята кръв без дишане, така и без музика той не може да пречисти своите чувства.

Да кажем, че някой певец иска да пее, но в него има амбиция, той мисли, че като излезе на сцената, трябва да го обсипят с букети. Мисли ли така, това разваля работата. Той трябва да пее за себе си. Всеки от вас трябва да обича музиката за себе си, за самата музика. Аз съм за това, да пея за себе си и сам да се слушам.

Едновременно ще бъда и певец, и публика. Няма по-красиво нещо от това! И като говориш, пак едновременно трябва да бъдеш и говорител, и публика. Ако този, който говори, маха с ръцете си, той вече има предвид публиката. Той не говори на себе си. Като говоря на себе си, няма какво да махам с ръце. На себе си ще говоря много тихо. Този, който се напъва да говори много силно, той говори на окръжаващата среда, а тази среда няма да го разбере, колкото да ѝ говори. Не мислете, че като говорите високо, хората отвън ще ви разберат. Може да ви разбере само този човек, който разбира себе си. Това е закон.

Най-хубавото пение е, когато човек, като пее, съвършено се забравя и мисли, че е сам, нищо го не смущава. Щом фигурира в ума му някое лице, което и да е то, тази музика се нарушава.

Речта ви трябва да бъде музикална. Това, дето не говорите музикално, то е, защото има едно отклонение от правилния път на живота ви. Музикално говорене не разбирам говорене в този специален смисъл, както сега се подразбира. Под музикалност разбирам вътрешен стремеж на душата към възвишеното. Музикалността от френологическо гледище има свой център при слепите очи.

Когато музикалността е свързана с двигателния център, такива хора могат да свирят по-добре, отколкото да пеят. У някои хора музикалността е свързана с техния ларинкс, те стават добри певци; у други музикалността е свързана с техния ум, те стават композитори – у тях е развит и центърът на построяването. Тъй щото, от това, с какво е свързан центърът на музикалността, зависи в какво направление ще се прояви човек.

Сега, ще изучавате влиянието на мислите, като правите за целта ред опити. Всяка проектирана мисъл излиза като струя и се движи из пространството вълнообразно. Когато човешката мисъл е интензивна, тя образува много красиви форми. По формата на тия вълни може да съдите за какво мисли вашият приятел. Защото формите на тия вълни се проектират и предават едновременно и на другите хора. Затова именно трябва да си изпращате добри мисли. Не е достатъчно само да пожелаеш добро някому, но мисълта ти трябва да бъде активна.

Опит. Тези от вас, които имат време, нека направят следния опит. Посадете си от семе едно цвете от луковичните, зюмбюлче или някое лале, и го наблюдавайте. Всяка сутрин отивайте при това цвете и проектирайте мисълта си към него, да израсте добре. Туряйте си ръцете отгоре над него и проектирайте своята мисъл. Още по-добре ще бъде, ако посадите семенца в две саксии. Всяка сутрин слагайте ръцете си и проектирайте мисълта си само върху едното цвете, а другото само полейте и го оставете да се развива по естествен път. После, вижте кое от тия цветя ще върви по-добре.

Природата не търпи нищо излишно. Тогава ще се яви някоя болест. Например, някой яде по цял ден. Природата в този случай казва: вземете му тази енергия, не трябва да яде толкова много. И какво става? – Разболява се. Някой пък прахосва излишната си енергия в харчене, пръскане пари надясно-наляво. Природата казва: не трябват толкова пари на този човек, вземете му ги. Природата обича точност: туй, което тя дава днес, трябва да го употребиш веднага, още същия ден. Тя не търпи нито излишък, нито недоимък. В нея всичко е хармонично. Като свършиш работата си, тя казва: почини си сега малко, няма какво да мислиш за утрешния ден. Той ще се погрижи за теб.

Та сега ще се справяте с излишната енергия, която се заражда във вас. Някои имат излишна енергия в едно отношение, а недоимък в друго. Например, някои имат излишна енергия, която се натрупва в центъра на страха. Дето върви, все се страхува. Набралата се в него енергия постоянно го безпокои. Тогава направете следния опит. Нека един от вас, който не е страхлив, да си тури ръката на това място, дето е центърът на страха, и той ще изчезне.

Гневът също тъй е набиране на излишна енергия. Центърът му е зад ушите. По същия начин нека онзи, който е много разположен, да си тури ръцете на това място и гневът веднага ще изчезне. Ако тази енергия не се отнеме от човека, веднага започва едно свиване на мускулите. И след 5–10 минути, като мине гневното състояние, човек казва: Извини, аз не: бях в духа си, нервен съм. Това е много проста работа, набрала се в тебе излишна енергия, която трябва да дадеш. Щом гневът дойде, ще вземеш мотичката или ще седнеш да пишеш. Трябва да имаме една работилница с чукове и други пособия, та оня, който има излишна енергия, да отива там да работи. Един ще вземе чука, друг – рендето, трети – перото и по този начин всички тия хора ще се хармонират.

Резюме от лекция пред Младежкия клас, държана от Учителя на 20 април 1924 г.