Когато човек пее без вдъхновение, той пее механически, но когато е вдъхновен, в гласа му се забелязва едно малко трептение, което някои наричат тремолиране на гласа; други го наричат вдъхновение или вливане на чувствителност в тона. С трептенията се предава една малка лекота в тона. Тогава и в чувствата има музика, и в мислите има музика.

Мисълта е висша музика; чувствата са също висша музика. И когато във вашите чувства няма музика, вие усещате свиване; когато пък чувствата ви са музикални, вие усещате разширение. В хармоничната музика винаги има разширение, съчетание на тоновете, които дават обем и широчина на мисълта. И когато мисълта ви е музикална, по същия закон има разширение и Светлина в ума. Чувствата ви трябва да бъдат музикални: щом са музикални, те внасят приятна, животворна топлина в душата.

Пееш песента „Бог е Любов“, а същевременно казваш: „Гладен съм.“ Пееш едно, мислиш друго; пееш едно, чувстваш друго. В пеенето и чувствата, и мислите трябва да бъдат музика – там е всичката тайна на живота. Който може да преведе своя ум, своето сърце и своята воля в музика, той създава в себе си силно движение, срещу което никой не може да противостои.

Сега вие ще турите като основа на живота си ключа на вярата. По този начин искам у всинца ви да се яви вдъхновение. Без вдъхновение никой не може да работи. Всеки ученик, като влезе в какъв и да е клас, трябва да има вдъхновение. Нищо друго не трябва да го занимава. Ученик без вдъхновение е мъртъв. Това, че си нямал шапка, обуща – туй са второстепенни работи, това нищо не значи за ученика. Или пък че си бил болен, че си имал сърцебиене – и това нищо не значи. Вдъхновение имаш ли, там е силата на ученика: и обуща ще дойдат, и дрехи ще дойдат. Изгубиш ли вдъхновението, ти си мъртъв човек – тогава всеки може да те погребе. Имаш ли вдъхнование, всичко се разтваря пред теб. В Природата съществува този закон. Виж например как затвореното зърно пробива яката земя – вдъхновение има в него! Туй семенце развива по физически и биологически начин своите химически сили. Всички сили в него са съсредоточени към една и съща цел – да покълне; затова и почвата се разтваря. И погледнеш – не се минава много време, и туй семенце пробило земята. Ако в него нямаше вдъхновение, то щеше да се изгуби в почвата, щеше да изгние. И когато ученикът има вдъхновение, дето и да го заровите вие, той пак ще излезе отгоре, ще покълне. Тъй щото този закон трябва да действа у всички ви.

Сега първото нещо: за десет дена наред, като ставате сутрин от леглото си, ще кажете: „Вдъхновение!“ (три пъти) На обед преди ядене пак ще произнесете думата три пъти и тогава ще ядете. И вечерно време, като си лягате, пак ще я произнесете три пъти. Всичко девет пъти на ден. И тъй, ще произнасяте думата вдъхновение десет дни наред, по девет пъти. Ще си направите едно малко тефтерче и в него ще си отбелязвате опита. От този опит ще спечелите нещо по-малко от просено зърно, но туй, което спечелите, е толкова ценно, че с милиони не можете да го купите.

Често ви следя как изпълнявате упражненията, които ви давам. Вие казвате: „Може и без това упражнение.“ – Не, не може без него, не се лъжете. Упражненията, които ви давам, вървят по един определен закон в Природата. Това не са глупави работи – те са умни неща. Когато произнасяте думата вдъхновение, ще спуснете силно ръцете си надолу и ще го почувствате издълбоко. После силно ще отправите тази дума към ума си, да почувствате това вдъхновение. И най-после трети път пак ще произнесете думата с чувство и с мисъл. Трябва да почувствате, че във вас се влива сила. Ще правите упражнението сами, никой да не ви вижда. Ще ви запитам с какво качество се отличава истинският ученик? – Истинският ученик е вдъхновен! Затуй той се благославя. Вдъхновението е необходимо за него, тъй както Светлината, както Животът и както Любовта.

Сега ме разбрахте, нали? Всички ще правите това упражнение. Като станете сутрин, тъй ще го направите, че атмосферата да се разтърси дори и аз да почувствам в моята стая, че действително между учениците има вдъхновение. Няма да викате високо – не, тихо, само за себе си ще произнесете думата вдъхновение. В тихото говорене има музика, която силно действа върху душата. Силно ще концентрирате мисълта си, но тихо ще произнасяте думата. Щом я изговаряте високо, вдъхновението се губи. Затуй тихо ще я изговаряте и ще бъдете доволни сами от себе си. Ще правите упражнението с вяра. Не се смущавайте от това дали имате вдъхновение, или нямате. По който начин и да го правите, все-таки вие ще придобиете вдъхновение. Само по този начин могат да се образуват красиви чувства, красиви мисли, които са необходими за съграждането на вашия живот. Това е необходимо и за вашето бъдеще. Пред вас седи едно бурно море, което трябва да преминете; пред вас седи един живот, който е пълен с мъчнотии. И за да можете да победите и превъзмогнете всички тия мъчнотии, трябва ви вдъхновение.

И тъй, щом дойдете до някоя мъчнотия, ще се спрете малко и ще изговорите думата вдъхновение. И като вдъхновиш мъчнотията, тя казва: „Аз отстъпвам пред вдъхновението.“ Тогава тя отваря пътя ти и ти минаваш напред. Дойде някоя друга преграда – ти пак произнасяш в ума си тази дума и преградата казва: „Пред вдъхновението и аз отстъпвам.“ И ти пак минаваш напред. Няма ли вдъхновение, всички мъчнотии, всички прегради казват: „Ние не признаваме хора без вдъхновение.“ Те не ви пущат да минавате и вие се събирате един до друг, седите и плачете. Някои питат: „Кои са тези хора там?“ Отговарят: „Тези са плачущите хора, които нямат вдъхновение.“ Защо седят там? – Да се научат да придобиват вдъхновение. Щом се вдъхновят, и те ще тръгнат напред.

Имайте предвид, че аз дълго време съм търсил такава дума на български език. Тя е силна дума. И всяка дума, за да бъде силна, трябва да съдържа три елемента в себе си. Думата вдъхновение има тия три елемента в себе си. Думата любов няма тия елементи. Думата вяра има тези три елемента, тя е силна дума. Думата надежда няма всички елементи; самата дума надежда на български е слаба, тя има само два елемента. Думата обич има също тъй само два елемента. Думата благост е силна дума, съдържа и трите елемента, но такива думи са малко. Думата вдъхновение е силна по своите вибрации. Ако можете да схванете тия три елемента, вие ще почувствате нейните трептения. Тази дума ще внесе нещо ново във вас, и то тъкмо туй, което искате.

Из „Светлина и знание” – лекция на Учителя пред МОК, 23.11.1924г.