Когато имате нужда от любов и разбиране, идете при Шестото езеро. Цялото там се стеснява до косъма, наречен обект; наречен още "сродна душа на монадата".(…) Когато обаче става дума за преливане на сродни души една в друга, "косъмът", наречен "обект", придобива живо значение. Розата е само бледо отражение на Нел-Онтрú – женския херувим, живеещ на полето на Шестото езеро. (…) Посещенията на Сърцето, когато има условия за това, означават носене на трепет за любимия, носене на "инзóл" – небесна флуидична субстанция, обменяща се изключително между сродни души. Ти инзóл не можеш да дадеш никому, освен на единствения; само единственият може да ти прелее инзóл. Пространството няма никакво значение тук – преливането на “инзóл” (или интимен трепет) става от разстояние, където и да се намират сродните души. Има нещо непостижимо на всички полета извън цяловселената – това е осияването от пълен мир и щастие чрез нежността на нашата Космическа Половина. Срещата с нея не е нещо фундаментално – тя е всичко! (…) Приказен е животът на онúя, които се съединяват на всички нива! По-осияна връзка от Бога няма, тъй като сам Бог е Единство от Две. Но запомнете: моно-принципът във връзката между двама не се разрушава, само когато те са свързани на всички полета – истината на единия е истина и на другия по всички въпроси на живота. А принудителното или илюзорното мъчно могат да минат за единство пред Бога.

Новото, което ще научите от Шестото езеро, е тъкмо това: най-дълбокото чувство е именно личното чувство; но то се прелива във вечността само при условие, че няма такова нещо, което може да внесе разнотълкование в мислите им и огорчение в сърцата им. Нищо, което мисли, чувства и върши другият, не е нежелано от съпруга, от любимия. Може и вие да си опитате късмета пред Шестото езеро - нежният полъх на сродната душа, където и да се намира, там се усеща живо и силно. При това, мерилото е следното: не престане ли да мисли за нея сърцето ви в продължение на много и много години, остане ли у вас абсолютната готовност да умрете за нея, да пожертвате всичко и всички без изключение, и в прибавък да “погубите” и душата си, ако от това зависи нейното истинско спасение – значи, това е Любовта, това е сам Бог, Който обича това същество чрез вашето сърце! Аз съм ви казвал, че серафимът може да стане илухим без никакви препятствия, само когато концентрира цялата си огромна любов в едно-единствено същество.

Но това не става нито с рецепти, нито с магии, нито със свръхусилия – “нещото” или го има, или го няма. Може всичко да престане за онзи, който обича по този начин, но нишката на любовта към любимия не престава да свети! Не се опитвайте да разкъсате такава нишка, защото това е невъзможно. Пък и няма смисъл, тъй като Божествената Любов в Единството е най-здравата връзка с Бога. (…) Назовете името на женския херувим, който живее там, но с нежност и любов неизразима - и той ще ви покаже за миг онази истинска ваша сродна Половина, която единствена може да ви отведе при Бога. Не си правете илюзии – друг път, освен чрез нея, няма! Обаче срещата с нея е нещо толкова необятно, колкото само Божествените неща могат да бъдат. (…)Само раздаването прави човека прекрасен; а нима ще ви познае вашата Единствена Половина, ако не сте прекрасни?

Из Осияние на Елма за Шестото езеро от книга 2 на "Необятното говори"

РОЗА

Очарованието на розата иде от нейното женско обкръжение от ангели. Пропастта, която разделя Арес от Афродита, се преодолява единствено от влечението им един към друг. Това, което може розата, не е сравнимо с нищо. Тя се разлива в света на сърцата с разкошна миризма, в която нито един брутален дух не може да живее даже и миг. Откъснатите рози нямат тая сила, но около розови храсти грубостта и жестокостта обикновено се обезсилват.

Розата, също като мака, с който са астрални антиподи, образува с листчетата си невертикални прави (при прегъването на най-външните). Това я прави подвластна на мощни астрални сили. И розата, и макът, са жертва на своите силни влечения, макар и в напълно противоположни посоки: в мака е неудържимо влечението самó по себе си, а в розата - това към определен обект. Животът на розата е непрестанна влюбеност, а на мака - мощно желание. Есенцията от розово масло е позната като вълшебно средство за предизвикване на любов.

Съвършенството на розовия цвят е миниатюрен модел на Битието. В най-висок смисъл, розата е произведение на хипервселената и минава за Христово цвете, като в нея доминира верността, предаността - първото Христово качество. При това тъмночервената роза означава преданост към желанията на любимия, алената - предана любов, розовата - преданост към сродната душа, жълтата - предано приятелство, лилавата - предано съратничество, а бялата - преданост към Бога.

У розата намират покой и изцеление най-размирните Марсови духове. Тя самата има влечение към тях и с това се обяснява защо венерианките имат вкус към марсианци, а не към фините нептунови и аполонови типове. Последните обикновено са трагично влюбени именно в "рози", въпреки че по еволюция и Божествено очарование ги надминават  стотици и хиляди пъти. Розата е капризна, обича да ú доказват любовта си, жестока е понякога с желанието си да се харесва и същевременно да си играе с поклонниците си. Става център на всяка култура, изкуство, поезия, музика и вдъхновява най-чувствителните към красотата души и сърца. Но Арес - или макът - ú действа най-силно и тя става обикновено жертва на някой нискочел, мускулест и напорист марсианец. А той, по правило, ни най-малко не я обожава тъй романтично и рицарски, както влюбените в нея поетични души. Абсолютно необяснимо е за нептунианците как е възможно такова прелестно и красиво същество да има мъж, стоящ на много стъпала под тях. Те не разбират, че това е нейната най-главна роля: да усмирява луцифери и сатани, да издига в еволюцията същества от по-ниско равнище.

Користта ú не е само нейна вина: шиповете са средство на Битието за отваряне на очите. Първоначалната роза в рая беше без бодли, но след грехопадението, в сърцето на мъжките и женските Еви израснаха шипове, като израз на желанието да задържат обекта на любовта за себе си. Розата съвсем не е като тръна: тя не боде, когато се приближаваш, а когато искаш да се отскубнеш... Това подписа присъдата, розите навсякъде да бъдат най-търсеното, ала и най-малтретираното цвете. Без този ú порок, тя би била съвършената райска любима на твореца, който не иска да бъде заробен към една пола, защото има какво да даде на всички.

Мистичната есенция на това нейно свойство обаче е положителна. Който веднъж влезе в хипервселената като Христов ученик и побратим, връщане назад вече никога няма! Предаността към синтеза, милостта и абсурда става вечна и в хипервселената досега грехопадение не е отбелязано. Защото, сами по себе си, милостта и абсурдът осигуряват абсолютно изобилие на всички възможни блага, тъй като милостта дава, а абсурдът не признава канони. Затова Божествената Роза без шипове, няма нужда да задържа едно същество, както паяка, в мрежата си. Предаността ú си остава, но преданост към хипервселената - т.е. към самия живот. Свойството ú да забулва същността си с десетки воали не отпада, но то е, за да се различава розата от мака, който раздава любов поголовно и безогледно на всички.

Същността на розата е любовта към сродната душа - и розовата роза притежава именно това свойство: да открива сродната ви душа в Трите Вселени. Запомнете, че розата наистина изисква вярност към сродната суша. Под "вярност" в Божествения свят съвсем не се разбира да не живеете интензивно до срещата си със сродната  душа; напротив - интензивното самораздаване и обмяна приближава часа на Великата Среща. Вярност, от памти века, на Божествен език, означава способност мигновено да се откликнеш на сродната си душа, когато се яви на хоризонта, независимо от това, с кого и как си свързан в момента.

Има обаче и бяла роза - т.е. вярност към Христа или съвършена вярност, която също не означава самолишаване на сърцето от буен и щастлив живот, а значи радостно изпълнение на волята на Господа във всички възможни форми на милостта и абсурда. Това розовата роза не може да стори, поради периода, който трябва да изживее в брачна изолация с дългоочаквания си космичен любим. Най-голямото щастие, наистина, е това - и не случайно не бялото, а именно розовото е синтезът на хипервселената с тотвселената, т.е. на Елма или Христа с Отца. За тази любов, именно, е казано, че тя означава брака на духа с душата. Това е абсолютното, съвършеното сливане на двете предначални полярности, след което нищо отвън повече не им е необходимо. От гледна точка на Съвършения Дух - или Бога, - такова розово е много по-съвършено от бялото на хипервселената. Но земното розово е вече корист, в сравнение с Христовото бяло - и милионите нещастно влюбени никога не се досещат, че рано или късно Бог непременно ще даде това, за което копнеем, но не по-рано от момента, когато решим да се отдадем на ония, които сами имат най-голяма нужда от нас - и то по начина, по който те имат нужда, а не както ние смятаме. От само себе си се разбира, че тук не влизат извратените желания на вампири и престъпници, чиято главна стръв е владеене.

Без розата, значи, вие не можете да откриете нито сродната си душа, нито начина за изпълнение на Господнята воля.

Намерете един розов храст и кажете на елфата му:

- Прелестна и удивително хубава Вен, покажи ми къде се намира моята сродна половина в Трите Вселени! Искам поне за миг да я зърна чрез тебе!

Ако сте силно развълнуван и много емоционален, прекрасната елфа Вен ще се появи пред вас с корона от лъчи и напълно гола; ако сте жена, ще се появи като елф. Ще поиска от вас не друго, а нежна и пълноценна любов. Ако се съгласите, ще ви смали. И след няколко денонощия радости и утехи, за които няма земни думи, елфата ще ви прегърне и ще полети с вас из обширното Царство Божие - на свиждане с вашата сродна душа.

Из Осиянията на Елма "Приказки за цветята" кн.3 на "Необятното говори"