В Любовта понякога настъпва момент, когато казваш на любимия човек: „Толкова много те обичам, че… чак се страхувам!” И този страх е разбираем – нали и Учителят казва: „Пази свободата на душата си!”, а също и че само с Бога трябва да имаме връзка, а с всички други отношения… Но пък от друга страна говори за връзка между сродните души. И така – каква е истината? Ще се опитаме да осветлим този въпрос според светлината, която ни е дадена. Първо, трябва да се има предвид, че всичко в Битието е взаимосвързано, а следователно и взаимозависимо. Всяко нещо зависи от нещо друго, което пък зависи от нещо друго и така се получава една безкрайна верига от взаимосвързаност и взаимозависимост. Второ, в любовната връзка между мъжа и жената е абсурдно да се говори за независимост. Независими могат да бъдат само тези, които флиртуват, но не и тези, които се обичат, защото когато наистина има Любов, има и преливане на душите една в друга и двамата влюбени изграждат едно органично единство, при което, когато единият е щастлив, то и другият е щастлив, когато единият е тъжен, то и другият е тъжен. Това е закон, защото обичащите се сродни души обменят Любовта си, преливайки една в друга, а за де се случи това те се превръщат в два полюса на едно цяло. И в този смисъл те не могат да бъдат независими – не може крилото на една птица да е независимо от другото крило! Когато Учителят казва „Пази свободата на душата си!”, Той има предвид да не влизаш в любовна връзка и да се поставяш в зависимост от душа, която не е поне от твоя грозд сродни души, защото тогава този взаимообмен, това преливане между душите не може да се получи, токовете на Любовта не могат да протичат правилно между две несродни същества и те не могат да породят свещения трепет, наречен „инзол”. Ако сме верни докрай на високия идеал, трябва не просто да намерим сродна душа, а от всички сродни души да намерим съответната – тази, с която заедно сме излезли от Бога и с която по идентичен начин приемаме и предаваме Любовта. Затова сутрин първата ни работа след ставане от сън е да помислим за Бога – Източника на всичко съществуващо, с любов и благодарност. След това за нашата сродна съответна душа – любимото същество, което е видим образ на Бога за теб и проявена Негова любов. И тогава вече да помислиш и за всички същества, които трябва да обичаш като частици от Единството на всичко съществуващо. Този е начинът човек да пали всяка сутрин лампичките от Веригата на Божествената любов в себе си и да се изпълва със светлина!

Така че страхът в Любовта, когато си във връзка със своята сродна съответна душа, не е на място и ако решиш да се капсулираш, да се затвориш за Нея с цел да запазиш свободата на душата си, т. е. за да не бъдеш зависим от човешко същество, а само от Бога, лишавайки душата си от Любовта на сродната душа, ти я лишаваш от живот – губиш мотивация, смисъл, вдъхновение… превръщаш се приживе в мъртвец, защото Бог е благоволил да те посети чрез сродната ти душа, дарил те е с Любовта си, а ти вместо да Я споделиш, си се уплашил за себе си и си Я отхвърлил. И парадоксалното е, че вместо да успееш да предпазиш себе си, ти се превръщаш в самоубиец, защото закон е: ТОЗИ, КОЙТО ДРЪЗНЕ ДА ОТХВЪРЛИ БЛАГОДАТНИЯ ДАР НА ЛЮБОВТА, ОТХВЪРЛЯ СЕБЕ СИ ОТ ЖИВОТА, УБИВА СЕБЕ СИ! И това е необходимо да се знае и помни! ЗАРАДИ ЛЮБОВТА ЧОВЕК ТРЯБВА ДА Е ГОТОВ ДОРИ И ЖИВОТА СИ ДА ОТДАДЕ, ЗАЩОТО ТЯ Е ТАЗИ, КОЯТО ДАВА ЖИВОТ И БЕЗ НЕЯ ТОЙ ГУБИ СВОИТЕ ОСНОВАНИЯ!