Светът се нуждае от щастие, защото само щастливият човек - човекът, който диша с пълни гърди, е пълноценен! Той получава възможността да използва пълния си капацитет, да живее в своя максимум, под напора на вдъхновение, което озарява цялото му същество и осветява всичките му действия. Страдащият човек е потиснат, половинчат и в този смисъл – непълноценен. Неговите действия са лишени от крилете на вдъхновението, от размах. Ето защо е необходимо да се промени акцентът, защото днес човечеството не се нуждае от религия на страданието, а от религия на щастието! С други думи – разпънатият в душите ни Исус е време да възкръсне и да стане Христос! Човек е призван да извърви Пътя на Посвещението, чиято начална точка е страданието, а крайна – безкрайното блаженство, извършвайки по този начин великото Преображение, чрез Което придобива първоначалния Образ, по Който е създаден, а Той е Образ на Радостта от Живота, Образ на Любовта към Бога и към всичко съществуващо. И днес ви казвам: Няма заповед по-голяма от тая – ОБИЧАЙТЕ СЕ ЕДИН ДРУГ, С ЛЮБОВТА, КОЯТО БОГ ВИ ДАВА, И БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ. ТОВА Е ВЪЗМОЖНО НАЙ-ДОБРИЯТ СЛАВОСЛОВ! АМИН

Разбира се, не съм чак толкова повърхностен, за да не отчитам необходимостта и неизбежността на страданието в живота на хората. Без него просто няма как да се мине… То ни придава дълбочина, дава ни възможност да израстем. Но в никакъв случай човек не трябва да зацикля в страданието… да остава там… в черупката на яйцето – трябва да я счупи, да се измъти! Страданието не може да бъде цел… крайна точка. То само може да маркира пътя, който води към щастието, защото ние сме родени, за да бъдем щастливи! Не случайно всеки от нас се стреми към щастие… иска да бъде щастлив! Никой от нас не иска да бъде нещастен. Защо? – Защото не нещастието, а щастието, което в аспекта на нашата истинска Същност се нарича „блаженство”, е наша природа. Но това знае и може да твърди със сигурност, а не само да прави предположения, само този, който е познал истинската си Същност! Трънлив е пътят до Нея… облян с кървави сълзи. За да стане способен човек да изпитва перманентно такова огромно щастие, трябва преди това да плати цената… да го изкупи. Обичам да говоря и да пиша само за неща, които са моя лична опитност! Аз разказах за моето „изкупление на днешното ми щастие” в книгата „Мистерията Лим” (http://misteriata-lim.narod.ru/misteriata_lim.pdf) – това беше моята лична Голгота, която беше предшествана от 5-годишно екзистенциално страдание, свързано със загуба на радостта от живота… на смисъла, на мотивацията… и с най-жестокото чувство – чувството, че си изоставен и от Бога, и от хората. И затова, ако днес намирате, че в думите ми има сила и истинност, то това се дължи на факта, че се пишат с кръвта на кървящо от Любов сърце! Уверявам ви, Приятели – нямаше да бъда способен да изпитвам толкова щастие днес (а щастието е адекват на Любовта, която носи човек в себе си), ако не бях пролял толкова сълзи и не бях преминал през бездната на това неимоверно страдание!