Сродни души. Две думи, които пораждат очаква­не за романтика, за вечери на свещи, за смях и разходки на лунна светлина, за страстни прегръдки, безусловна любов и сливане в едно. Човек винаги свързва това понятие с отношенията с „другата си половина", с която копнее да се съедини в едно. На­ричат го божествена любов на Земята. Описват го ка­то близнака на индивида, като физическото въплъ­щение на духовната му половина. Връзката между две сродни души представлява абсолютно сливане с друго човешко същество, тя е идеалният съюз, спой­ката, в която мечтите се сбъдват, а индивидуалност­та бива насърчавана да расте и процъфтява — подтиквана от човека, когото наричаме сродна душа.

Кой не желае такава връзка?

Безспорно, хората усещат привличане един към друг, но на какво се дължи то? Случайно ли се сре­щат двама души, или е предопределено? Кое ги под­тиква да се стремят към нещо, което не могат да оп­ределят точно, или да търсят някой, когото никога не са срещали? Дали неизбежното пресичане на жи­тейските пътища, което събира човешките същес­тва, не се дължи на някакъв неясен импулс? Това закономерно и целенасочено ли е, или случайно и непреднамерено? Дали е на биологична, емоцио­нална или интелектуална основа, или е нещо пове­че от онова, което сме си позволявали да мечтаем? Играе ли съдбата роля в живота ни? Каква точно е динамиката на сродните души и привличането между тях и какви въздействия оказват тези сили върху хората?

В материалите на Едгар Кейси (1877-1945) — ед­на от най-забележителните личности на XX век, мо­гат да се намерят уникални отговори на тези въпро­си. През 1938 г. една 50-годишна жена идва при не­го, за да го пита за посоката на живота си. Кейси, за чиято дейност се смята, че е най-добре документира­на за всички времена, вече й е бил помогнал да се из­лекува от някакво заболяване. Бивша учителка и съветничка, по онова време посетителката е разведена. Тъй като се интересува дали ще има друга връзка, тя интуитивно задава въпроса, който свързва идеята за сродните души със собствения й стремеж към цялос­тност: „Моля ви, обяснете ми какво означава сродна душа от гледна точка на моето духовно развитие". Кейси отговаря:

„Това са хора, които си съответстват като жлеб и нут, като болт и гайка, т.е. допълват се взаимно. При сродните души физическото привличане е обусловено от умствена и духов­на помощ".

От гледна точка на Кейси при сродните души не става дума само за физическо или сексуално привли­чане, а за отношения, неразривно свързани с проце­са на духовно развитие и израстване на другия.

Цели четиридесет и три години той е давал инту­итивни консултации, наричани тълкования, на хо­ра от всякакви религии и обществени прослойки. В стотици, ако не и в хиляди случаи е изследвал отно­шението на личните връзки върху духовното разви­тие на човека. Всъщност една от основните постановки в неговите материали е, че ние най-често опоз­наваме себе си чрез другите. Независимо дали нау­чаваме какво е любов, когато някой ни стане скъп, или изграждаме търпението си в предизвикателства­та на живота, отношенията с околните ни карат да осъзнаем недостатъците и способностите си. Имен­но личните връзки ни показват в каква насока трябва да работим и с какво разполагаме. Кейси е смятал, че точно в динамиката на тези отношения осъзнаваме истинската си същност и неразривната си връзка с Бога.

За Кей­си сродната душа в никакъв случай не е другата по­ловина на човека, без която той не е цялостен. При­вличането, което усещаме, е на духовно ниво, но не защото другият е неповторимото ни допълнение, а защото по някакъв начин ни подтиква да станем ця­лостни.

По-късно Брайънт получил своето тълкование, ко­ето бил поискал, за да разбере какъв би бил резулта­тът от един брак между него и Роуз. Отговорът гла­сял: „Какъвто си го направят!". За по-голяма конк­ретност Брайънт се поинтересувал дали тя притежа­ва този тип женственост и качествата, които са най-подходящи за успешен живот с него. Кейси отвър­нал: „Може и така да стане. Никой в началото не е идеално подходящ за другия, освен ако не е предоп­ределено през вековете да се съберат". Брайънт опи­тал отново да получи отговора, който търсел, и запи­тал: „Ще бъдат ли винаги съвършено щастливи?" Кейси заявил: „Не, няма да бъдат винаги щастливи, но могат да направят така, че винаги да са доволни. Удовлетворението и щастието са различни елемен­ти, но и двете са продукт на ума — и все пак между двама души трябва да има физически условия, за да са съвместими, или умът да се приведе в такова със­тояние, че и двамата да са доволни".

Накрая Брайънт попитал направо: „Правилен ли е изборът ми на това момиче?", и получил положителен отговор. Поради чувствата си един към друг и пот­върждението в тълкованията, на 17 април 1927 г. Роуз и Брайънт се оженили.

В повечето случаи Едгар Кейси не уточнявал да­ли дадено лице е подходящо за брачен партньор. С типичния си маниер, когато една двадесет и пет го­дишна жена го попитала дали приятелят й е човекът, за когото би трябвало да се омъжи, той отвърнал: „Да, той е един от мъжете, за които можеш да се омъ­жиш!". Друга се интересувала дали е срещ­нала мъжа, за когото трябва да се омъжи, и отгово­рът бил: „Вече си срещала неколцина, за които мо­жеш за се омъжиш!".

Очевидно имаме по повече от една сродна душа — някой, с когото сме били заедно преди и бихме мог­ли да създадем положителна връзка в настоящия си живот. По-късно Роуз и Брайънт научили, че в ми­нали прераждания са имали бракове и с други хора; настоящата им връзка била просто една от възмож­ностите. Тя обаче им позволявала да си помогнат взаимно в развитието си.

Един тридесет и две годишен тенекеджия и съп­ругата му често имали проблеми. Стигали дори до разговори за развод и родителските права над де­тето. В опит да излекува брачните си отношения, съпругът поискал тълкование. От информацията ставало ясно, че в предишен живот двамата са били заедно, провалили са се и сега им е дадена още една възможност да успеят. Мъжът попитал: „Какво мога да направя, за да стане бракът ни по-щастлив и хар­моничен?". Кейси му отговорил: С жена си, както и с другите, се дръж както искаш да се държат с теб. Не моли за повече, отколкото даваш. Не давай повече, отколкото ти искат, и не искай повече, отколко­то ти дават. Бракът изисква единство в целите. Ако няма единство в целите, не ще има хармо­ния. Това може да се постигне, но не с егото. Защото, не забравяй, преди си се прова­лил с гръм и трясък — и си си платил за това! По-добре оправи нещата сега или следващия път ще бъде сто пъти по-зле!"

Според Кейси главната цел на сродните души, брака и всяка доживотна връзка с друг човек е два­мата да израснат, да се развият и да си помагат в ду­ховната трансформация. Разбира се, хората усещат привличане един към друг поради общите си преживявания в миналото, но онова, което ще направят със своя минал опит (който Кейси нарича „кармична па­мет"!), зависи изцяло от постъпките и решенията им в настоящето. Тълкованията подсказват, че всеки чо­век има множество сродни души, с които би могъл да изгради успешни отношения в сегашния си живот. Очевидно всеки избор води до различни възможнос­ти и преживявания, а определено някои са по-добри от други.

Друг от случаите на Кейси от архивите му от 1940 г. Четирима мъже проявили интерес към учителка по математика и тя искала да разбере кой е най-доб­рият кандидат за женитба. Кейси й отговорил, че греши, като смята само един за възможния идеален съпруг. Не й казал да избягва някого от тях или да се сближи с друг, а я уверил, че в различни периоди от пребиваването й на Земята тя е била и с четири­мата си ухажори, но „някои са й помагали, а други са я спъвали". Предложил й да следи сънищата си, защото от тях можела да получи „предупреждения" за някои от мъжете. За да направи своя избор в нас­тоящето, тя трябвало да реши кой от кандидат-съпрузите ще й помогне да стане по-добър човек, да да­де израз на свой духовен идеал и да живее в служба на другите.

Добри или лоши, нашите взаимоотношения продължават оттам, откъдето сме ги прекъснали. Съществува приемственост на минали поведенчески модели, цели и идеали. Привличането, което може да изпитва­ме към даден човек в живота си, става според Кейси на душевно ниво, независимо дали преживяванията ни с този човек в предишните прераждания са били „радости или скърби". В крайна сметка решението дали е добре двама души да се посветят един на друг до края на живота си, трябва да се основава на не­що повече от физическо привличане и желание.

В много от тълкованията си Кейси съветвал кли­ента да не сключва брак с дадено лице въпреки чув­ствата на двойката. Причината за този съвет неиз­менно била, че подобен съюз няма да е полезен за ду­ховното развитие на единия или и на двамата. В дру­ги случаи бракът се явява неподходящо решение по­ради своята ненавременност. През 1937 г. на роди­телите на едно 14-годишно момиче е казано, че дъ­щеря им ще поиска да се омъжи много млада, защо­то в предишен живот останала стара мома. Не бива­ло да й позволят, защото резултатите щели да са пла­чевни (1406-1). В други тълкования клиентите били съветвани да не пристъпват към брак, докато не си изяснят накъде ще тръгнат в живота си. Очевидно всяка от посоките носи със себе си различни брачни възможности.

Според Кейси висшият израз на истинската любов е „действено отдаване", в което човек не мисли какво ще получи в замяна. Желание­то е чувство или състояние, при което индивидът иска да привлече към себе си някого или нещо, а истинска­та любов се проявява в емоция, енергия или действия, насочени към другите, но без мисъл за получаване. Като общо, целта на всички връзки е духовното раз­витие. По тази причина хората, които искат да раз­берат дали една връзка е само кармичен дълг, или е целенасочен настоящ съюз, могат да се запитат: „Тя прави ли ме по-добър човек? Поставя ли пред мен пре­дизвикателства, кара ли ме да полагам усилия? Насърчава ли ме да стана по-уравновесен и всеотда­ен? Кара ли ме да проявявам най-доброто от себе си?" В тълкованието на един двадесет и девет годишен мъж, който през 1937 г. поискал от Едгар Кейси най-добрите мотиви за брак (1173-11), се твърди, че съ­ществува огромна разлика между физическото жела­ние и умствено-духовното сътрудничество и другар­ство. Ако се основава главно на желание и плътска страст, бракът няма как да бъде успешен. Добрата връзка трябва да носи в себе си взаимен духовен подтик, който да обединява двойката в служба един на друг и на Бога. Според Кейси здравословната връз­ка предполага физическа любов, но тя съдържа не­що много повече—духовни идеали, цели и стремежи, които са също толкова важни.

Често човек може да реши, че на света съществу­ва една-единствена съвършено сродна душа за него. Това не е вярно, сродните души не се ограничават са­мо в отношенията между мъж и жена, те се проявя­ват и в еднополови връзки. И което е още по-важно, всеки от нас има множество различни видове връз­ки със сродни души. В настоящето някои от тях мо­же да са с роднини, приятели, с които се чувстваме особено близки, и дори с колеги, с които сме се съб­рали, за да постигнем някаква голяма цел. Сродна­та душа е човек, към когото усещаме привличане, за­щото сме били заедно в миналото. В такава връзка имаме възможност да окажем неоценима помощ в личното развитие на другия.

За съжаление някои хора погрешно заключават, че връзката със сродна душа е съвършена и в нея ня­ма никакви трудности или предизвикателства. Те често се чувстват неудовлетворени, задето не са ус­пели да изградят подобни отношения в живота си. В тълкованията на Кейси се казва, че сродната душа ще ви изправи пред проблеми и препятствия, а вие ще й отвърнете със същото. Сродната душа е човек, с когото се събирате, за да се борите заедно с житейс­ките предизвикателства и трудности дори когато ви се струва, че той е техният източник. С други думи, сродната душа в повечето случаи отразява или ни позволява да съзрем собствените си силни страни и слабости.

Доколкото е известно, Брайънт и Роуз са имали много успешна връзка, която е продължила повече от четиридесет години—до 1968-а, когато той почи­нал. През тези години имали немалко проблеми, спо­рове и трудности, преживели обичайните преврат­ности на брака. От самото начало станало ясно, че свекървата не харесва Роуз и не одобрява избора на сина си. Тълкования, направени впоследствие, раз­крили, че тази враждебност се дължи на ревност и съперничество в минал живот.

В първите няколко години съпрузите се сдобили с двама синове. В тълкованията за тях се казвало, че по-големият е с вроден талант за лекар, а по-малки­ят — за политик. Брайънт поискал съвет за отглеж­дането и възпитанието им и Кейси му отговорил, че най-важното в това отношение са не властта, сила­та или дори правилата, а двамата с Роуз да бъдат пример за момчетата си. Тоест, цялото семейство би­ло събрано с определена цел. Заедно, те можели да си помагат в постигането на онова, за което са роде­ни. След връзките, които четиримата имали в мина­лите си прераждания, съвместният живот сега им давал възможност да станат по-добри хора.

Едно от най-големите предизвикателства за се­мейството дошло, когато светлината на прожекто­рите започнала да липсва на Роуз. Брайънт отделял почти цялото си внимание на търговските си дела и ролята на съпруга и майка естествено не я задо­волявала. Поради финансовото им положение и биз­неса на съпруга си тя често вземала дейно участие в обществения живот. Това й носело известно удов­летворение. Заради работата си Брайънт обаче често отсъствал от града. Вместо да пропуска свет­ските събития, младата жена позволявала да я придружават приятели-мъже, с което съпругът й не бил съгласен. Споровете между двамата очевидно не ги довели до решение, затова си направили тъл­кование.

Години преди това Кейси им бил казал, че докато работят заедно, всеки ще кара другия да проявява най-доброто от себе си и „да постига нещата, които носят мир, радост и щастие — живот, който си зас­лужава да се живее..." (903-3). Посъветвал ги да по­казват любовта си един към друг и да поставят дру­гарството си на първо място. Любовта на Роуз към сцената трябвало да отстъпи крачка, както бизнес-делата и грижите на Брайънт не можели да бъдат негов приоритет. Домът трябвало да бъде тяхната първа и най-важна работа. Двамата били насърче­ни да поддържат любовта си жива, да намират радост и спокойствие в присъствието на другия, да почитат Бога и да Му служат и никога да не повта­рят грешките в отношенията си.

В новото тълкование Кейси напомнял, че най-важната им задача в момента е отглеждането на де­цата, особено във „формиращите" години. Трябвало да се съсредоточат главно в дома и всеки да съживи в себе си нагласата, с която са започнали съвместния си живот. Очевидно и Роуз, и Брайънт си били поз­волили да забравят кое е най-важното в брака им. Вместо да им каже точно какво да направят, Кейси ги съветвал отново да поставят брака си на първо място. И така проблемът бил решен — с повече съв­местни усилия.

Роуз доживяла над деветдесет. Няколко години преди смъртта си, докато размишлявала за семейс­твото и даваната им от Кейси информация, тя каза­ла: „Не само забелязваш моделите и целите на собс­твения си живот, но и осъзнаваш възможностите да помагаш на другите в работата им". Връзките меж­ду сродни души дават възможност за личностно из­растване, удовлетворение и служба на другия.

Млад нюйоркски адвокат получил тълкование за предстоящия си брак. Той търсел духовни напът­ствия и съвети, за да постигнат успехи и двамата с годеницата му. Кейси му казал, че това би станало, ако поставят сегашните си чувства на първо място: „Защото сега умовете, телата и желанията им са в пълна хармония". Насърчил ги да си припомнят единството в целите всеки път, когато в брака им се появят спорове, защото съгласието и щастието ни­кога не се получават наготово. Казал им да се допъл­ват взаимно. Освен това ги предупредил, че целите им ще се разединят, ако някой от двамата се поддаде на егоизъм или поради себични причини забрави кое е най-важно във връзката им. От този ден ната­тък трябвало да се научат да разчитат един на друг. Когато младежът попитал дали с бъдещата му съп­руга се обичат истински, Кейси отвърнал:

„Понастоящем да. Но помнете и двамата, лю­бовта е отдаване; тя е израстване. Може да се отглежда или да се остави да изсъхне. Нужна е всеотдайност и от двете страни. Не забравяйте, съюзът на телата, умовете и духа в такъв брак трябва винаги да бъде не за желанията на аза, а за пълно единство. Любовта расте; любовта устоява; любовта прощава; любовта разбира; любовта гледа на трудностите като на възмож­ности. Не стойте и не чакайте другият да дава и прощава; нека винаги имате единство в цели­те и се допълвате взаимно".

Като малък Едгар Кейси често имал съновидение, което му подсказвало колко важно ще е единството в целите за неговия бъдещ брак. В съня си вървял през поляна заедно с жена, която го държала за ръ­ка. Лицето й било скрито зад воал и не можел да я ви­ди, но двамата били много влюбени. Стигали до по­точе с кристалночиста вода. Прекрачвали го и про­дължавали нагоре по един хълм, където ги спирал някакъв мъж. Бил само с набедрена препаска, кожа­та му била с цвят на бронз, а на краката и раменете му имало крила. Очевидно това бил Меркурий, вес­тителят.

Той им казвал да се хванат за ръце и те се подчи­нявали. После поставял върху ръцете им дълга иви­ца златоткан плат и заявявал: „Заедно всичко се пос­тига, а поотделно — нищо". След това изведнъж из­чезвал, а Едгар и жената продължавали пътя си и стигали до кален път, който не знаели как да преко­сят. Докато се чудели, Меркурий отново се появявал и им казвал да се хванат за ръце и да използват златоткания плат. Двамата веднага изпълнявали съвета му, калта мигом изсъхвала, пътят ставал проходим и двойката стигала до някакви високи скали. Едгар започвал да дълбае камъка с нож, за да се изкатерят, като тръгвал пръв и издърпвал жената след себе си. Заедно стигали да върха на скалата и сънят свърш­вал.

Кейси сънувал този сън години преди да срещне Гъртруд, която станала негова съпруга. Майка му би­ла убедена, че според съня синът й ще постигне мно­го, след като се събере с жена си. Едгар и жена му сключили брак през 1903 г., но сънят продължил да се появява. Накрая през 1926 г., когато отново го съ­нувал, Кейси си направил тълкование, за да разбере значението му. Така разбрал, че ще сънува това все­ки път, когато в живота му предстоят предизвика­телства или значителни промени. Поредната поява на съня била с цел просто да му напомни, че може да се справи с всичко, стига двамата с Гъртруд да са единни, защото „заедно всичко се постига".

В нощта преди смъртта му секретарката на Кей­си — Гладис Дейвис, станала свидетел на една сцена между съпрузите, от която останала толкова трогна­та, че я записала в архивите. Едгар се чувствал крайно отпаднал и му било много зле. Лежал в леглото си, а жена му се навела над него да го целуне. Гладис е записала следното:

„Той каза:

—  Знаеш, че те обичам, нали? — А когато я ви­дя да кима, запита: — Откъде знаеш?

—  О, просто зная—отвърна тя с прелестната си лека усмивка.

—  Не разбирам откъде може да знаеш, но наис­тина те обичам. — Сетне Едгар продължи замислено: — Всъщност, когато обичаш някого, ти се жертваш за него, а какво съм пожертвал аз за теб?

Тази сцена бе толкова красива, че се разпла­ках. .. защото много добре разбирах, че Гъртруд винаги го е подкрепяла и е поставяла желани­ята му над своите, когато е ставало въпрос за работата."

Може би най-интересното във взаимната отдаденост на Гъртруд и Едгар е едно негово преживяване през февруари 1941 г. Главният източник на инфор­мация за тълкованията му са Акашовите записи — сбор от данни, нещо като вселенска компютърна свръхсистема. Този архив, който Кейси наричал и „Божията паметна книга", съдържа информация за историята на всяка отделна душа—минали прераждания, настоящи преживявания и бъдеще. Веднъж, докато правел тълкование, той сънувал, че се рови из Акашовите записи и вижда какво е щяло да се случи с него и съпругата му, ако не са се били оженили — „тя е щяла да умре от туберкулоза през 1906 г., а аз през 1914-а от стомашни проблеми".

Едгар Кейси е вярвал, че всички наши връзки но­сят потенциала да се превърнат в значими преживя­вания. Или казано с езика на тълкованията, „те не са шанс, а осъществяване на Божията цел" (1722-1). В крайна сметка тази цел е душевно израстване на две­те страни. В присъствието на значими хора или връзки в живота ни няма нищо случайно. Хората се събират, защото са били заедно и в миналото. Нищо, което научаваме един от друг, не се забравя, а всички грешки в отношенията ни трябва да бъдат попра­вени.

На всеки се дава цял един живот с възможности да стане по-добър човек чрез отношенията си с други­те. Дали тези възможности ще бъдат използвани, за­виси единствено от свободната ни воля, но тях вина­ги ще ги има.

В качеството си на съветник, философ и духовен консултант Едгар Кейси е дал на хиляди хора уни­кални отговори на въпроси, засягащи динамиката на човешките взаимоотношения. От цялата тази информация става ясно, че човекът е същество, кое­то вечно се стреми към лична цялостност. Всичко, което привличаме към себе си, е просто неизбежен резултат от предишни наши избори, решения и поуки, водещи към въпросното събитие и момент във времето.