"На пътя на отдаването как може търсещият да избере правилната техника от тези 112 метода?"

На пътя на волята съществуват методи - тези 112 метода. На пътя на отдаването, отдаването само по себе си е метод. Всички методи по същество са отрицание на отдаването, защото метод това означава да зависиш от самия себе си. Можеш да вършиш нещо: техниката е пред теб и ти я практикуваш. На пътя на отдаването ти повече не съществуваш, за­това не можеш да правиш каквото и да е. Направил си най-последното, най-крайното: ти си се отдал. Деви от само себе си е постиг­нала Шива без никакъв метод. Тя просто се е отдала. Трябва да се отбележи следното: тя не задава тези въпроси заради себе си. Те са зададени заради човечеството. Самата тя го е постигнала чрез любовта. Любовта сама по себе си е достатъчна. Любовта не се нуждае от нищо друго. Тя го е постигнала чрез любовта и затова не знае нищо за някакви методи, техники.

Ти се предаваш, само когато всички методи са се оказали безуспешни, ко­гато не можеш да постигнеш целта с нито един метод. Направил си всичко, което е по силите ти. Почукал си на всяка врата и нито една от тях не се е отворила, и си извървял всички пътища и никой от тях не те е извел доникъде. Направил си всичко, което може да се нап­рави, и сега се чувстваш безпомощен. В тази пълна безпомощност може да се случи отдаването.

Не можеш да попиташ как да се отдадеш: самият въпрос е абсурден. Как можеш да попиташ как да се отдадеш? Можеш ли да попиташ как да оби­чаш?

Любовта или я има, или я няма, и ти не можеш да питаш как да обичаш. А ако някой ти каже и те научи на това да обичаш, за­помни, ти никога няма да можеш да обичаш. Щом веднъж ти е да­дена техника за любов, ти ще се залепиш за техниката. Затова артис­тите не могат за обичат. Те познават толкова много техники, толко­ва много методи, а всички ние сме артисти. Щом веднъж си усвоил хитростта как да обичаш, любовта няма да разцъфти, защото можеш да създадеш една външност, илюзия. А илюзията те поставя извън любовта, изолира те от нея. Ти си защитен.

Любов, това означава да си тотално открит, уязвим. Това е опасно. Оставаш незащитен. Не можем да питаме как да обичаме; не можем да питаме как да се отдадем. То просто се случва. Любовта се случва, отдаването се случва. По своята дълбока същност любов­та и отдаването са едно и също нещо.

Ако все още не си влюбен, тогава действител­ният проблем не е как да обичаш. Действителният проблем е да се задълбаеш навътре, за да разбереш как така си живял без любов, ка­къв е твоят номер, каква е твоята техника, каква е твоята структура -твоята защитна структура, как си живял без любов. Това може да бъде разбрано и то трябва да бъде разбрано.

То­ва лъжливо "Аз" е егото; това е защитата.То те предпазва от отдаването. Отдаването става, когато теб те няма, затова ти не можеш да се отдадеш. Това е причината, поради която отдаването не може да бъде техника. Ти не можеш да се отдадеш: ти си пречката. Когато теб те няма, отдаването е налице. Когато "Аз"-ът не съществува, се отваря истинското "Аз". Ко­гато не съществува егото, за първи път ти се изправяш срещу своята същност.

Когато се отдаваш, се превръщаш в една долина; когато си его, си като един връх. Егото означава, че ти си над всичко остана­ло; ти си някой. Другите могат да те признават, могат да не те приз­нават: това е нещо съвсем друго. Ти признаваш, че стоиш над всеки друг: ти си като един връх; нищо не може да влезе в теб.

Когато някой се отдаде, той става като една долина. Той се превръща в дълбочина, не във височина. Тогава цялото Съществу­ване започва отвсякъде да се излива в него. Цялото Съществуване започва да се лее! Той просто е един вакуум, дълбина, бездна, без­дънното. Цялото Съществуване започва отвсякъде да се излива.

Може да се каже, че Бог отвсякъде тече към него, влива се в него, влиза в него през всяка пора, изпълва го тотално.

Това отдаване, това превръщане в една долина, в една бездна, това отдаване може да се почувства по много начини. Съществуват малки отдавания; съществуват големи отдавания. И при едно малко отдаване можеш да го почувстваш. Отдаването на Учител е едно малко отдаване, но ти започваш да го усещаш, защото Учителят незабавно за­почва да тече към теб. Ако се отдадеш на Учителя, веднага ще усе­тиш енергията му да тече в теб. Ако не усетиш енергията да тече в теб, тогава бъди наясно, че не си се отдал дори и малко. Не си се отдал! Ако ти се издигаш над него, как можеш да го приемеш? Този поток от енер­гия не може да стигне до теб. Ще те отмине. Затова се наведи ниско. Дори и при малкото отдаване на Учител енергията започва да тече. Внезапно, изведнъж, ти се превръщаш в проводник на голяма сила. Съществуват стотици и хиляди истории: само от едно докосване, само от един поглед някой е получавал просветление. За нас това изглежда невероятно. Как е възможно то? Възможно е! Дори един поглед в твоите очи ще промени цялото ти съществуване, но той може да го стори, само ако очите ти са свободни, ако си подобен на доли­на. Ако можеш да попиеш незабавно погледа на Учителя, ти ще се промениш.

И така, това е малкото отдаване, което се случва преди да се отдадеш тотално. И тези малки отдавания те подготвят за тоталното отдаване. Щом веднъж си разбрал, че чрез отдаването възприемаш нещо непознато, невероятно, неочаквано, никога несънувано, тогава си готов за голямото отдаване. И това е работата на Учителя - да ти по­могне при малките отдавания, така че да събереш кураж за голямото отдаване; за тоталното отдаване.

КНИГА НА ТАЙНИТЕ 1