За обикновения мъж или жена да станат родители, означава да се превърнат в проводник за една душа, която ще обогати живота им или ще ги направи нещастни в зависимост от нагласата им в момента. Това звучи страшничко и онези, които не знаят нищо за кабала или отхвърлят идеята за прераждането, при създаването на потомство направо играят комар с живота.

Равин Филип С. Берг, Д.Ф. Директор на Международния изследователски център на Кабала

Едгар Кейси често е казвал на хората, че може би най-важната служба е съгласието им да станат родители на някоя идваща на Земята душа. Според него една от целите на душата е да създаде среда за дом, семейство и отглеждане на деца. В едно тълко­вание той отбелязва: „Защото няма по-голяма длъж­ност за същността от това да стане проводник, по който една душа да намери пътя си към материал­ния свят" (480-30).

Тълкованията потвърждават важната отговор­ност, с която родителите са натоварени. Според тях от родителите зависи какви точно души ще привле­кат за свои деца. Разбира се, привличането на ду­шите зависи от причинно-следствени фактори, ка­то минали преживявания и потенциалната среда и възпитание, които майката и бащата могат да оси­гурят в настоящето. Техните идеали и цели в момен­та на зачеването, както и през целия период на бре­менността, са от голямо значение за това каква ду­ша ще реши да се роди в семейството им. По тази причина Кейси често е казвал на бъдещите родите­ли, че имат възможност да станат проводници за душа, която да донесе светлина, любов и надежда на Земята.

Техните мисли, чувства и постъпки създават та­кава вибрация или енергийно поле, че само опреде­лен тип души могат да дойдат на Земята чрез тях. В общи линии, те стават физически проводник, който прави възможно проявлението на душата; този про­водник обаче трябва да е „настроен" на духовното развитие (и съответните нужди и уроци) на идваща­та душа. Кейси често е съветвал родителите, особе­но бъдещите майки, през цялата бременност да под­държат жизнерадостен, оптимистичен, одухотворен поглед върху живота, умът им да е изпълнен с вдъх­новяващи образи и мисли, като в същото време не оставят на заден план духовния си живот.

Влиянието, което родителите могат да окажат в процеса на привличане на душа, е обяснено много добре на една двадесет и четири годишна бъдеща майка. Тя задала серия въпроси за бременността и за още нероденото си дете. Когато попитала какво от­ношение трябва да поддържа през следващите месе­ци, отговорът бил:

„Зависи какъв тип характер желае същност­та. Повече красота, музика—ако това е желана­та характеристика; изкуство и други подобни. Ако пък искаш да бъде технически настроена, мисли за механика и работи с такива неща. И не се съмнявай, че това ще има въздействие, поне­же впечатленията дават такава възможност.

Ето нещо, което всяка майка трябва да знае. Нейната собствена нагласа определя до голяма степен характера на душата, която ще реши да се въплъти чрез тези проводници в конкретния период. Значи, ако във въпросните периоди се под­държа тази настройка, тя ще привлече съответ­ния тип или характер душа, която търси изра­зяване" (2803-6).

Когато жената попитала: „Ще навреди ли на дете­то, ако работя извън дома?", Кейси й напомнил как­ва важна роля играе тя за формиране на неговия ха­рактер по време на бременността:

„Зависи какъв тип личност се надяваш да ти се роди. Искаш да е обикновена, материално настроена, да мисли само за пари, за издигане в службата, за правене на това или онова? Не че външните прояви непременно ще бъдат таки­ва, но такава ще е истинската вътрешна нагла­са в душата на привлечената същност".

На тридесет и четири годишна бъдеща майка Кейси казал, че отношението на всеки от двамата със съпруга й ще бъде определящ фактор за природата, нагласата и характера на детето, което ще донесат на този свят (457-10). Затова й препоръчал по вре­ме на бременността да чете някои пасажи от Библи­ята, особено Второзаконие 30, глави четиринадесе­та до седемнадесета от Йоан и историята на Анна от Книгата на Самуила. Жената го попитала: „Не е ли майката по-близо до Бога, когато носи дете?", и той й отвърнал: „Ако се постави тъй! Ако ли не, това е просто физическо състояние". В края на тълковани­ето й напомнил, че душата, която ще дойде при тях, е Божие дете, чието отглеждане и възпитание са по­верени на тях, „защото, запомни, душата, която ид­ва на Земята, ти се дава назаем от Господа. И следи­те, целите, които оставиш в нея, са това, което нак­рая изпращаш към своя Създател";

Двадесет и три годишна бременна жена поискала да разбере каква нагласа е най-добре да поддържа до раждането и била посъветвана: „Бъди щастлива и поддържай очакване за онзи характер и нрав, които желаеш в поколението; знай с цялата си душа—как­то е и с другарството, — че това е проводник, чрез който Божията любов се проявява на Земята. Не дълг или задължение, а възможност да бъдеш слугиня Бо­гу" (2635-2).

На една жена, която дошла за тълкование след раждането на сина си, Кейси казал, че двамата със съпруга й са привлекли изключително дете поради прекрасното отношение, което са поддържали по време на бременността. „Защото всяка душа, всяка същност постоянно среща себе си. И дано всяка ду­ша разбере, че трудностите, които приписва на дру­гите, са причинени най-вече от собствената й същ­ност. Знай, че в тях срещаш своето его (845-4).

Кейси често казвал на хората, че трябва да осигу­рят подходящи нагласи на децата си не само през бременността и детството, но и във формиращите личността юношески години. Непрестанно им напомнял за важната роля, която трябва да играе ду­ховността в развитието на тяхното дете. Поради ди­намиката на свободната воля дори душа с голям по­тенциал би могла да се провали в някой живот, ако не й се дадат подходящите духовни напътствия.

В един от случаите родителите на единадесетгодишно момче научили, че ако дадат на сина си ду­ховната основа, за която копнее душата му, „пости­женията на тази същност в това прераждане могат да са велики!” (1700-1). Ако обаче през следващите няколко години пропуснели да култивират у него ду­ховни принципи, той щял да стане твърде материал­но настроен, себичен и накрая щял да донесе в жи­вота им много мъка.

Неведнъж Кейси е използвал притчи от Библията, за да илюстрира важната роля на родителите в бре­менността и привличането, включително историята на Анна и тази на Исак и Ребека.

Историята на Анна е разказана в Книгата на Самуила. Тъй като била безплодна и отчаяно желаела дете, тя се молела горещо за син и обещала да го да­де „Господу през всичките дни от живота му".[1] Ско­ро след това вярата й била възнаградена и тя забременяла. Очевидно през цялата бременност не е прес­тавала да се уповава на Бога и когато синът й се ро­дил, го нарекла Самуил[2]. Вярна на думата си, тя пос­ветила живота му на Всевишния. Когато пораснал, Самуил станал първият еврейски пророк и владетел на страната си. Едгар Кейси смятал тази история за важна, понеже Анна е живяла във време, когато Зе­мята се е нуждаела от „голямо духовно просветление" (5037-2) — време, което според него доста наподобя­вало неговото. Поради вярата си жената успяла да привлече на Земята велика душа, която била от го­ляма полза за цялото човечество.

От гледна точка на тълкованията, историята на Исак и Ребека по интересен начин онагледява въз­можността двамата родители да имат различни иде­али и нагласи към детето, което очакват. Според Кейси тези различни желания са се породили при за­чатието и са продължили през цялата бременност, в резултат на което „и двете нагласи са намерили из­раз". Ребека родила близнаци, Исав и Яков, които се различавали много един от друг. Исав, любимецът на баща си, бил „косматият" и обичал да ловува. Яков, любимецът на майка си, бил тих и внимателен, а впоследствие станал родоначалник и предводител на Израилевия народ. Ето какво казва Кейси за двама­та братя:

„Макар заченати едновременно, родени ед­новременно, те са били разделени в целите, в надеждите си; единият държал на онова, което води до съгласие в тялото, ума и душата; другият задоволявал апетитите на физическото и умственото, без да ги съобразява с духовното... Мислиш ли, че единият е получил по-различ­но възпитание от другия? Възпитанието им е било едно, но реакциите им са създали физи­чески  характеристики, които са се различава­ли в своето проявление" (281-48).

Кейси съзнавал, че зачатието може да е изцяло плътско дело, но отбелязвал, че в него има много по­вече възможности. Тъй като нагласите и идеалите на родителите са много важни още от момента на зача­тието, според него било най-добре хората да съзна­ват възможността да се превърнат в проводници за Божията любов и Божия дух на Земята. Без духовни идеали и висши ценности те като нищо можели да станат проводници на душа, която да желае хаос и дори унищожение на човечеството.

Това, че на едни родители могат да се спрат някол­ко души, е видно от примера с жена на име Телма. Двамата със съпруга й гонели четиридесетте и има­ли две деца. След раждането на по-малкото те поне две години се опитвали да заченат трето, но без ус­пех. Телма вече започвала да си мисли, че няма да имат други деца. Не след дълго обаче сънувала сън, който й подсказал, че скоро ще получи „неочаквана пратка".

В съня седяла в тяхната дневна и отваряла изпра­тените й пакети с коледни подаръци, но съзнавала, че не е Коледа. Отначало не помислила, че сънят има нещо общо с бебе. Все пак не била успяла да забре­менее за трети път. Скоро след това двамата със съп­руга й се молили и медитирали заедно, за да разберат дали ще могат да имат още едно дете. Няколко дни по-късно Телма открила, че е бременна. Тъй ка­то знаела колко много набляга Кейси на мислите и нагласите по време на бременността, тя веднага се настроила към духовни мисли, вдъхновяващи чети­ва, медитация и молитви, в които непрестанно пов­таряла желанието им със съпруга й да привлекат подходящата душа.

През цялата бременност сънувала един и същи сън, който очевидно се отнасял за брат й. В действи­телния живот той често се чувствал потиснат — по­някога дори дотам, че да мисли за самоубийство, и в съня й я питал дали ще му позволи да дойде отново на този свят чрез нея, ако го направи. Отказала му и заявила, че вече работи с „пет същности", които са я харесали за майка, и още докато изричала тези ду­ми, видяла пет фигури — на четирима мъже и една жена. Стояли до нея, само дето не можела да разли­чи лицата им. Разбрала, че това са душите, привле­чени от възможността да имат нея и съпруга й за ро­дители. Месеци по-късно, когато родила дъщеря, Телма нито за миг не се съмнявала, че тя е една от душите, които била видяла в съня си.

Едгар Кейси често съветвал родителите да обръ­щат внимание на сънищата си по време на бремен­ността. Те можели да им дадат не само практическа информация за детето и неговия пол, за датата му на раждане и здравословното му състояние, но и да им помогнат в избора на име, както и да предоставят сведения за миналите прераждания на тази душа.

В тълкованията се казва, че душата може до само­то раждане да избира дали иска да се роди в дадена ситуация, следователно има разлика между момен­та на зачатието и момента на влизането й в тялото. Очевидно тя може да променя решението си във все­ки момент не само до раждането, но и 24 часа след него. Много преди въвеждането на този термин в ме­дицината в поне едно тълкование се говори за син­дрома на внезапната детска смърт. В конкретния случай Кейси заявил, че малко след раждането душа­та е решила да напусне този свят, тъй като била стигнала до заключението, че средата на родители­те няма да й бъде полезна и ще е по-добре „да не под­държа съзнание в материалния свят" (2390-2). И продължил, че решението за напускане на тялото по­някога е възможно чак до тригодишна възраст.

През 1940 г. една тридесет и седемгодишна дома­киня поискала да научи дали сама е избрала роди­телите си. Кейси й отговорил: „По този въпрос може да се напише цяла дисертация" (2170). След това обяснил, че законите, които определят дали една ду­ша ще дойде на Земята, са два — законът за причи­на и следствие и законът за привличането. Първият има отношение към паметта на душата и към поуки­те, връзките и опита, които си е изработила в мина­лото. Действието на закона за привличането е като на универсален магнит — под негово влияние душа­та е притеглена към условията, които ще й осигурят желаните уроци. Вследствие на тези два закона же­ната била привлечена към своите родители, тъй ка­то вече имали общи преживявания, а и те можели да й осигурят подходяща среда.

Като последен пример ще дам този с едно семейс­тво, което поискало съвет и наставления как да ста­нат възможно най-добрите проводници за душа, ко­ято иска да се роди на този свят (341-48). Те били по­съветвани да се обединят и да работят върху общо­то си желание. Кейси им казал, че най-удачно е да оставят Бог да изпълни целите си чрез тях: „Така ще ви се даде такава душа, която да съответства на спо­собностите ви да дадете своя принос за човечество­то, за света; ще станете проводници тъкмо на онази душа, която е необходима в настоящето". Нагласата, която всеки трябвало да поддържа, била: „Господи, използвай ме—тялото, ума, волята ми—като провод­ник за благодат на другите".

Тълкованието ги уверявало, че Бог познава техни­те качества и способности и ще им изпрати душа, ко­ято би имала полза от възпитанието, което са способ­ни да й дадат. Двамата били посъветвани да посто­янстват с молитвите и медитацията през цялата бре­менност, да не забравят истинските идеали и във всеки миг да са изпълнени с надежди и очаквания. Също така трябвало да живеят целенасочено, със съзнанието, че Бог ще работи с тях, ако му позволят. Съпрузите се поинтересували дали може да пожела­ят дете от определен пол, но Кейси им казал, че ако наистина искат да окажат пълно съдействие, най-доброто желание било: „Господи, да бъде волята Ти".

Почти година по-късно им се родило момченце, а след време тълкованията потвърдили, че тримата са живели заедно и в предишни прераждания, а сега просто подновявали старите си връзки.

Из „Едгар Кейси за сродните души”

Кевин Дж. Тодеши



[1] Първа книга на царете 1:11; — Б. пр

[2] Изпросен от Бога. — Б. пр