“Бог е Любов”. Аз вземам Любовта като принцип. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Той е само в Любовта. Понеже Любовта е достъпна за всички същества, няма органическо същество, няма жива материя в света, която по един или по друг начин да не е тясно свързана с Любовта и да не се влияе от нея. Следователно ние познаваме Бога в Любовта. И този Бог на Любовта не е вън, не е само във вселената, а е вътре в нас. Една от заповедите в Писанието казва: “Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.” Разбирате смисъла на тази заповед.

Ще разгледам Любовта от четири гледища: като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Любовта като стремеж действува в сърцето, като чувство ¬ в душата, като сила ¬ в ума и като принцип ¬ в духа. А това е целият цикъл на човешкото развитие от начало до край. Като се съединят началото и краят на едно място, образува се едно ново начало. Това ново начало , като се събере със своя край, ще образува друго ново начало. Следователно това е един вечен процес в Божествения свят, без край и без начало. Любовта като стремеж има свое начало. Например, някоя мома си стои спокойно в къщи, нищо не я тревожи, но един ден тя среща някой млад момък ¬ веднага в нея се явява стремеж, започва да става неспокойна. Същото става и с момъка. Значи, настъпва началото на тяхното безпокойство. Аз казвам: идва началото на тяхната любов като стремеж. Какъв е краят? ¬ Оженят се, народят им се деца. Това свършек ли е на живота? ¬ Не е. Сега настъпва второто проявление на любовта, проявлението є като чувство, което действува на душата. Това е по-висока степен на проявление на Любовта. Чувството се проявява между приятели и братя. Следователно всеки, който има приятел, брат, трябва да е минал през първия огън на любовта. Докато не стане това, не можеш да изпиташ второто проявление. Братството е основано на любовта като чувство, чието проявление е в душата. Чрез чувството става поляризирането.

Стремежът ¬ това са корените във физическия свят, а чувството ¬ това са клоните. Стремежът върви към центъра на земята, а чувството ¬ към Бога.

Любовта като сила се проявява само в светиите, в Христа, в хора, които са готови да защитават една Божествена кауза. Не можеш да имаш любовта, ако в тебе няма ум. Ето защо всички онези, които са възприели истината, искат да защищават любовта, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват любовта си с жертви.

Любовта като принцип встъпва едва сега в света. Тя обгръща всичко. До любовта като сила има и омраза, и привличане и отблъскване, и гладене и дращене. В любовта като принцип няма никакво противоречие. Тя примирява всички противоречия в света. За нея няма зло, а всичко е добро, възвишено. Всеки от вас, който иска да разбере смисъла на живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно през корените, през клоните, през цвета, който е силата на любовта, и да опита плода му, който е принципът на любовта. Като минеш последователно през корените, клоните и цвета на любовта, ще дойдеш най-после в принципа ¬ до плода на любовта и той ще ти даде смисъла. Там е безсмъртието ¬ свят, в който няма смърт, а има възкресение. За тази Любов се казва в Писанието, че тя е връзката на съвършенството.

И тъй, вие не можете да разберете любовта, докато не разберете своето сърце, докато не разберете елементите и силите, които се крият в него. Вие не можете да разберете любовта, докато не разберете чувствата, елементите и способностите на вашия ум. Вие не можете да разберете любовта, докато не разберете стремежите и силите на вашия дух. Изучаването на любовта е една велика наука, с която новото небе и новата земя ще се занимават. Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява.

Вложете в себе си мисълта: Бог е Любов в Неговото първично проявление. Разберете ли тоя първи принцип, ще разберете всички последващи принципи; не разберете ли първия принцип, нищо друго не можете да разберете.

Биенето на сърцето има влияние косвено върху дишането, а дишането има косвена връзка с кръвообращението и пречистването на кръвта. Ето защо всички съвременни болести се пораждат от неправилното разбиране на любовта, от неправилното дишане и окисляване в организма. Следователно всички тела у човека се заразяват отдолу нагоре, затова трябва да работим в тези четири области, за да пречистим душата си. В християнството се казва, че трябва да се покаем. Значи то се отнася до стремежа на любовта. След това идва раждане и новораждане. То се отнася до чувствата на любовта, до душата. Посвещението ¬ до ума. И най-после идва възкресението, то се отнася до силата на духа, сиреч, до любовта като принцип. И тъй, в Любовта има два процеса: в сърцето и в душата, в ума и в духа. Като минавате през тези процеси, ще минавате през всички степени на вашето развитие. Работете едновременно в сърцето, в душата, в ума и в духа си. Между ума и духа има едно прекръстосване, защото умът е мъжът на сърцето, а душата е невестата на духа. Когато казваме, че Бог е създал човека по свой образ, то значи, че го е създал по образа на своята Любов, защото трябва да знаете, че Любовта е първият образ на Бога. Тъй че думите “по образ” значат “по любов”. Един красив образ ¬ то е Неговата Любов. Познавате ли Любовта, познавате и Божието лице. Не познавате ли Любовта, Бог за вас е безличен. “По подобие”, това значи “по ум”. Когато се каже, че човек е направен по образ и подобие Божие, подразбира се, че е направен по Любовта и Мъдростта на Бога. Следователно, ако искаме да приличаме на Бога, трябва да имаме Неговата Любов и Неговата Мъдрост.


http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=3357