Първостепенни неща в човека са ония основни мисли и чувства, с които той е излязъл от Първичния източник на живота. Човек дохожда на земята и си заминава с основните мисли и чувства, които никой не може да му отнеме. Те представят основния капитал на неговия живот, а второстепенните са капитал, взет на заем. Човек трябва да се крепи за своята основна идея и никога да не отстъпва от нея. Дойдат ли второстепенни идеи на мястото на основната, човек се чувствува натрупан с излишъци, вследствие на което губи своята пластичност.

Като изгуби основната идея на живота си, човек започва да се безпокои, какво ще стане с него след време, как ще прекара живота си. Няма защо човек да се тревожи за бъдещия ден. Днешният ден определя бъдещия. Ако днес живеете добре, и утрешният ден ще бъде добър. Изобщо, настоящето определя бъдещето. За да прекара деня добре, човек не трябва да се страхува. Иска ли да постигне нещо, той трябва да бъде смел, да прави усилия в това направление.

Като ученици, вие трябва да имате търпение, издържливост, за да постигнете желанията на своята душа… Докато постигне своята идея, човек е поставен на изпитания, на подигравки, да видят, доколко ще издържи… Вие трябва да бъдете готови да издържате и на похвалите, и на укорите на хората. За тази цел тръбите на вашата канализация трябва да бъдат здрави, да издържат всякакво напрежение.

Във времето на Соломона една майка се опита да открадне детето на своята близка. Обаче, Соломон разреши мъдро този спор. Жената, която не беше истинска майка на детето, се съгласи на предложението на Соломона да разрежат детето на две части, и всяка майка да вземе по една част. Истинската майка, обаче, не се съгласи на това предложение. Тя предпочете да даде детето си на другата жена, но да остане живо.
Следователно, видите ли, че двама души се състезават за едно и също място, знайте, че правото принадлежи на онзи, който е готов да отстъпи. Когато между двама души се яви омраза, детето умира. Когато в отношенията на хората омразата вземе участие, любовта изчезва. Тъй щото, за да не умре детето и да не изгубите любовта, бъдете готови да отстъпвате, да заставите омразата да ви напусне.

Всеки ден, при всякакво разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той може пак да продължи работата си. Каквото прави, човек не трябва да забравя да отделя всеки ден по 5-10 минути за съзерцание, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Кой на каквато работа да е – учител, свещеник, музикант, чиновник, може да направи това. Като живее правилно, като мисли хармонично, като чувствува добре и като постъпва разумно, всеки може да бъде музикант. Работите на човека вървят толкова по-добре, колкото повече има предвид самовъзпитанието си.

Бъдещата култура носи методи, чрез които човек може да впрегне енергията на своите мисли и чувства и да я използува като светлина и топлина. Колкото по-интензивни са мислите и чувствата на човека, толкова по-силна е светлината и топлината, която те излъчват… Не става ли това с ясновидците? Те са развили такава светлина в себе си, с която виждат това, което обикновените хора не виждат. За да придобие светлина на мислите си и топлина на чувствата си, човек трябва да води чист и свет живот. Абсолютна чистота и светост се иска от човека. През каквито противоречия да минава, чистият и светият човек не се разтърсва, нито се колебае. Той обича своя Господар и не се съмнява в него.

Идейният човек трябва да бъде твърд, но и разумен. От една страна твърдостта дава устойчивост на знанията в човека, а от друга – тя придава устойчивост на личните чувства. Приложите ли разумност към твърдостта, вие можете да реализирате своите красиви желания. Това не се постига изведнъж, но постепенно, в продължение на 20 – 30 години. Има желания, които могат да се постигнат моментално. Има желания, обаче, за реализирането на които са нужни десетки години. Тях трябва човек да следва непрекъснато и с любов. Дето е любовта, там всичко може да се реализира.

Иска ли да се самовъзпитава, човек трябва да си служи с различните цветове на спектъра. Ще каже някой, че не обича червения цвят, друг – зеления и т.н. Добре е в едно тефтерче да си вземете седем копринени конци, които да отговарят на седемте цвята на спектъра и, при всяко неразположение, да ги поглеждате. Като правите това в продължение на една година, вие ще забележите, какво въздействие са указали тези цветове върху вас. Дали човек съзнава това или не съзнава, обаче, природата лекува с цветовете. Всеки цвят отделно указва известно въздействие върху човека, но и всички цветове заедно също указват своето влияние.

Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи. Той трябва да има здраво тяло, добри чувства и светли мисли. Ако тялото е здраво, и душата се проявява правилно. Добрите чувства пък са условие за развиване и поддържане на топлината в човека. Не са ли добри и нормални чувствата на човека, и топлината на тялото му ще бъде оскъдна. Този човек се оплаква, че пръстите на ръцете и краката му постоянно изстиват. Неправилните чувства указват влияние върху кръвообращението. Подобрят ли се чувствата, и кръвообращението се подобрява. Щом кръвообращението в човека се подобри, заедно с това и пръстите на ръцете и краката постепенно започват да се топлят. Мисълта на човека трябва да бъде ясна и трезва, за да осветява пътя му в тъмните нощи на неговия живот. Мисълта ражда светлината. Следователно, светлината в природата е признак на интелигентност. Колкото по-голяма е интелигентността, толкова и светлината е по-голяма и мека.

Земята е лишена от външна светлина. Тя има само вътрешна светлина. Слънцето, обаче, е светло отвън и отвътре. Някой казва, че има идея, но като го накарат да я изрази, да я опише, не може. Друг казва, че разбира от изкуство, от музика и художество, може да свири и да рисува. Накарат ли го, обаче, да нарисува или да изсвири нещо, не може. Защо? Защото той има само вътрешна светлина, но не и външна. Истинската интелигентност подразбира едновременно и външна, и вътрешна светлина. Човек трябва да бъде като слънцето, отвън и отвътре светъл. Много учени, които са оставили имената си в науката – в химията, в математиката, в астрономията и в ред още науки, са светели и отвън, и отвътре. Те са посветили живота си изключително на науката. Каквото са направили, всичко са оставили в полза на човечеството. Те не са имали пред вид свои лични интереси.

В природата всяко нещо е строго определено. Който може да чете езика на природата, той никога не се лъже. Запример, види ли линиите на челото на човека, той може веднага да каже, дали даден човек е обикновен, талантлив или гениален. Всеки човек носи своето свидетелство на лицето си. Как можете да наречете един човек гениален, ако на челото си той не носи линията на гениалността? Природата е вложила във всеки човек известни дарби, които той трябва да развива. Ако днес не е гениален, някога ще стане такъв, но работа се иска от него. За да не осакати своите дарби, човек трябва да се откаже от ненужните желания, които нищо не допринасят. За това се иска различаване, да знае, кои желания трябва да подхранва и кои – да остави настрана, като тор в живота си.

Като ученици, вие трябва да знаете закона, че в мълчание работите стават по-добре, отколкото при говорене. Речете ли много да обяснявате една работа, вместо да помогнете за разбирането й, вие внасяте повече спънки. Според окултните закони, за една работа се говори, само когато се свърши. И тогава, каквито противоречия да срещнете на пътя си, ще знаете, че те са задачи, с решаването на които се определят вашите способности.

Ако сте учител, за да имате добър резултат, вие трябва да подберете учениците си, способните да поставите отделно от неспособните и така да се занимавате с тях. Поставите ли ги заедно, работата ви няма да върви добре.

Сега, задръжте в себе си мисълта, да не допущате в ума си излишни мисли, в сърдцето си – излишни чувства. Влезе ли една излишна мисъл в ума на човека, тя мъчно излиза навън. Колкото е мъчно да изпъдите въздуха вън от стаята, толкова е мъчно да изпъдите чуждата, натрапена, излишна мисъл от главата си. Обаче, да проветрите въздуха в стаята, да внесете свежа, чиста струя, това е възможно. Чистият въздух, влязъл отвън, е в състояние да изпъди ненужните и натрапени мисли от човешката глава. Защо влизат тия мисли в главата ви, не питайте. Давайте място на светли, чисти мисли в ума си и на топли, благородни чувства в сърдцето си, които могат да се реализират. Що се отнася до бъдещето, само по себе си то ще дойде и ще донесе това, което ви е нужно.

Резюме на лекция на Учителя пред МОК, държана на 21.11.1926г.