Аз не мога да кажа: "Елате и ме следвайте".

Човещината на хора, които го казват, е силно деформирана. Тя обезсилва това качество у хората.

Подобни хора определено удовлетворяват някаква необходимост у другите. Хората не искат да се справят сами. Нямат смелостта да създадат свой собствен път, да поемат по него и да го осъществят. Искат някой да ги води.

Те не знаят, че ако се оставят да бъдат водени, лека полека дори и да имат очи, губят способността си да виждат. Започват да гледат на всичко през очите на Исус, Кришна, Мохамед. Престават да се нуждаят от своите очи, те биха им причинили само допълнителни усложнения.

Водачът иска от вас да му дадете очите си и да гледате на нещата през неговите очи; той иска да му дадете нозете си и да вървите с неговите, иска да не вярвате в себе си, а в него.

За мен това е престъпление. То ви превръща в инвалиди, парализира ви и ви съсипва. Така е навсякъде по света.

Подобни изявления съсипват целия човешки род.

На вас мога да кажа: "Елате и споделете с мен това, което имам", но не мога да кажа: "Елате и ме следвайте". Кой съм аз, че да тръгнете след мен?

 

Трябва да разберете, че всеки човек сам по себе си е уникален и ако тръгнете след някого, неизбежно ще започнете да му подражавате и ще изгубите собствената си идентичност. Ще се превърнете в някакъв фалшификат, в лицемери. Няма да бъдете себе си, ще се превърнете в някой друг. Личността ви ще бъде раздвоена.

Ще се сдобиете с маска - маска на християнин, индуист, мохамеданин или будист - и тази маска ще бъде сътворена от вас и от човека, когото следвате. Маската не е истинското ви лице. Когато тръгнете против себе си, ще страдате много; от това ще пострада и човечеството като цяло.

Връщам се към спомени от собственото си детство. Това, че съм роден в семейство на джайнисти, е чиста случайност. Джайнизмът е най-старата религия в Индия, а може би и в целия свят. Но баща ми преди всичко беше човек. Водеше ме в храма, но винаги ми казваше, че не е необходимо да му подражавам. Бе следвал пътя на дедите си и не бе открил нищо за себе си. Той казваше: "Не те принуждавам да тръгнеш по моя път. Мога да ти обясня и да те запозная с този път, мога да ти кажа пред кои Богове се прекланям и какви молитви отправям към тях. Но не държа ти да правиш същото. Напротив, това, на което държа, е да знаеш, че никога не бива да вършиш нещо против собствените си чувства и убеждения".

Никога не съм следвал когото и да било и това много ми помага.

Не съм следвал никого и това е най-голямата благословия, на която може да разчита човек.

Винаги съм се опитвал да бъда верен на себе си.

Ще ви трябва смелост. Ще ви трябва интелигентност. Ще трябва истински да търсите, да търсите отново и отново. Едва тогава можете да си позволите да рискувате.

 

Да искаш от някого да ти вярва означава да изродиш неговия интелект, да го превърнеш в посредственост и да го обречеш завинаги на идиотизъм.

 

Това, което мога да ви кажа, е: "Елате и споделете с мен това, което имам". Това поставя нещата в съвършено различна светлина.

Разбрал съм някои неща. Видял съм много неща. Преживял съм немалко. И мога да споделя всичко с вас.

Не бива да забравяте, че в замяна не искам нищо от вас. Вие не сте ми длъжници. Когато един облак е натежал от влага, земята го облекчава, като приема неговия дъжд. Казвам ви - натежал съм от екстаз, от усещане за върховно блаженство. В случая изобщо не става дума за сделка, от която ще бъдете облагодетелствани след смъртта.

Не ви обещавам нищо в бъдеще. И не искам нищо в замяна. Не очаквам от вас дори едно "благодаря" - тъкмо аз трябва да ви благодаря за това, че сте споделили с мен това, което имам.

Моята религия се основава на споделянето, не на следването. Тя е религия на любовта.

Остани верен на себе си - такъв като теб не е имало никога преди, няма и да има. Всичко е възможно сега - сега бъди такъв, какъвто си. Ти си неповторим.

Ако започнеш да следваш някой друг, ще пропуснеш шанса, който ти е предоставен от съществуването и никога няма да бъдеш щастлив. Не е щастлив нито един християнин, индуист или будист - и няма как да бъдат щастливи. Това не е възможно.

Много е важно да вникнем в едно основно психологическо явление - всеки индивид сам по себе си е уникален. Такъв като него не е имало никога преди, няма и да има.

Ако следвате някого, вие предавате самото съществуване, защото ставате предатели на собствената си същност. Предавате собствената си възможност да разцъфнете!

Аз съм против следването на някакъв водач, тъй като то се противопоставя на основния психологически принцип за уникалността на всеки индивид.

Обърнете внимание на думата "индивид". Тя означава "неделим" - нещо, което не може да бъде разделено на части. Когато следвате някого, вие разделяте собствената си личност. Вие сте нещо, което се опитва да се превърне в нещо друго. Вие сте някъде, но искате да стигнете на друго място. Така създавате напрежение в собственото си съществуване. Затова по света има толкова мъка.

Моята религия не се основава на необходимостта някой да ме следва. Мога единствено да споделя с вас това, което съм преживял. Дори не смятам, че вие ще преживеете същото.

Искам само да ви кажа, че ако виждам нещо, вие също можете да го видите. Ако чувствам нещо, може да го почувствате и вие.

Вие, естествено, ще видите и ще почувствате нещата по свой собствен начин. Поезията, която ще се роди във вас, си е единствено ваша - не моя.

 

Ала светът иска тълпа, пълчища. Светът се страхува от индивида, защото един истински индивид може да стане бунтар, който отстоява правото да остане самия себе си.

 

Комунизмът измисли идеята, че всички хора по света са равни. Това е пълен абсурд.

Всеки човек е уникален и не може да бъде равен на никой друг.

Това съвсем не означава, че стои по-високо или по-ниско от себеподобните. Това означава, че всеки е единствен сам по себе си. Няма място за сравнения, просто не може да възникне такъв въпрос.

Розата е съвършено красива точно като роза, лотосът е красив като лотос, а не като нещо друго. Разцъфтелите треви са красиви, защото са треви.

 

Изпитвам дълбоко уважение към тази уникалност. Как бих могъл да ви кажа: "Елате и ме следвайте"? От уважение към вас мога да кажа само: "Елате и споделете с мен това, което имам. Да си разделим изобилието, което нося в себе си".

А красотата е тъкмо в това - колкото повече човек споделя с другите своето вътрешно богатство, толкова по-богат става. Ако го къташ в себе си, ще го изгубиш.

Затова човек не бива да крие богатствата на душата си, ако иска да постигне вътрешна хармония. Самото укриване ги убива. Човек трябва да ги сподели, това е необходимост от първостепенна важност. Богатството остава живо и се прелива само ако го споделим с другите. И колкото по-щедро го раздаваме, толкова по-изобилно се връща то при нас.

Ошо