Досега в живота си не съм срещал човек, който да не иска да бъде красив. Всеки иска да бъде красив и това е естествено, но… хората или не знаят, или често забравят, или не си дават сметка, че лицето е образ на истината в човека и всяка лъжа слага своя негативен отпечатък върху него – маскира го или деформира оригиналния образ, по който сме създадени, защото вместо да сме естествени и непринудени, по детски невинни и чисти, изразявайки истината такава, каквато е, ние я покриваме, прикриваме, преиначаваме, с което… съзнателно или не… подвеждаме хората (пък и самите себе си) и давайки път по този начин на привидността в живота си, се свързваме и със същества, които ни се представят за духовни Учители, но само привидно са такива. И тогава виденията, които получаваме, откровенията и пророчествата, които ни се дават, са отклик и идват от същия този свят на привидността, която сме сътворили. Никой не казва, че е лесно да се върви по пътя на истината, който е и тесен, и стръмен, и каменист. Много често по него остават дири от кървящо сърце, защото закон е: само съкрушеното сърце става способно да прозре Истината! Само пределната искр-еност възпламенява Божията искр-а в човека! Който няма тази сила, тази решителност на духа, остава да живее в тъма, в здрач или в полуздрач!