Ние трябва да се обичаме - да изразяваме и да споделяме Любовта си, докато сме още тук и сега, без отлагане, защото утре… утре може и да ни няма… утре може дори и светът да го няма! Човешкият живот е толкова крехък… толкова мимолетно явление, което осъзнаваш в моменти, когато без да чака своя ред, си отива млад човек… И няма гаранция, че следващата покана няма да бъде за теб… Преди години, при една голяма загуба, осъзнах това и се зарекох, че всеки ден общението ми с някого… особено с хората, които обичам и на които държа най-много, ще бъде като за последно… Тогава си цял в изявлението си, защото няма за кога да се пестиш и да отлагаш… Та нали утре този, когото обичаш, може да го няма… или теб самият? Как тогава да не го дариш с цялата си Любов… с всичко най-добро, което носиш в себе си и можеш да му дадеш? И така всеки миг може да бъде паметен - едно своеобразно кресчендо на Любовта… животът ти да стане изключително наситен, а ти по-жив отвсякога. И ще те обгърне по този начин такава аура на Любов, че дори и тези, които не те познават и минават покрай теб, ще усетят нещо от уханието й… И ще се обръщат след теб, но не защото са впечатлени от външната ти красота, както мъжете се обръщат след изключително красиви жени, а заради нещо, скрито и невидимо, което е вътре в теб и с което ти си дарявал хората щедро… Ти си им дарявал не само Любовта си, а бидейки едно с нея, ти си им дарявал самия себе си. А това е възможно най-големия Дар!