Не е по силите ми радостта да те очаквам.

Проникваш в мене цял от необятност.

На всички дни прощавам зарад деня на нашата среща.

Сърцето ми се изтръгва от мене и тръгва след тебе.

В света настръхнал любовта ми е безстрашие.

Мъж и жена се срещат не само за да родят деца. Но и светът да се роди нов в тях. И те самите да се родят нови в света.

Песента на света е вътрешният диалог между двама влюбени. Но ние я чуваме истински едва когато замлъкне.

Присъствието на любим човек е оня катализатор, който стимулира жизнената енергия. Любовта е най-осезаемия допир със света. Тя отмахва вътрешните ни граници. Събужда всичките ни сетива и способности за чувстване. Радостите са удвоени. Болките са удвоени. Светът е удвоен и събран в едно цяло.

Навярно това е любовта – без вериги, без решетки, без клетви. Без гаранция. Истинската любов, най-хубавата – това е свобода.

Винаги ти беше в мене една липса по-осезаема от всяко присъствие.

Само една любов признавам на този свят – да обичаш независимо от това обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това - изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.

Не ми вързвай ръцете, за да мога да те прегръщам!

Искам да облагородявам, да извайвам, да изтъкавам взаимността. Не искам да повтарям чужди образци.

Стига грабеж на чувства! Любов и забрана – две несъвместимости.

Хора, сърцето ви не е домашно куче, свикнало с късия синджир и кошарата!

Колко сте виновни, хора, пред любовта, загдето сте я оковали във вериги, затворили зад решетки, заключили в спални, затиснали зад дебели законници, турили сте я на колене в студени църкви, под трънен сватбен венец, разпънали сте я на кръста на раздвоението, задушили сте я в маски на лицемерие и попско благоприличие.
Колко сте виновни, хора, пред най-голямата чистота, висота и красота на живота.
Млади приятели от цял свят! Да осводобим свободата на света - любовта!

Всеки миг трябва да бъде изживян пълнокръвно, интензивно.

Не се страхувай от риска – страхувай се от сигурността!

Нашите двойни стъпки правят земята обитаема.

Любовта е една смела крачка към неизвестността.

Трябва да си отида, за да разбереш дали съм ти нужна.

Най-голямата лъжа, натрапена на човека, това е да мами любовта. Да лежиш на едно рамо, а да копнееш за друго. Да целуваш със затворени очи, в които пари отражението на друг образ. Да лъже мълчанието ти повече от думите.

Не мога да понасям протегнатите ръце, прибързващи да ме откъснат като плод и да ме направят своя собственост. Жадувам за едновременно прострени едни към други ръце, които искат не да вземат, а щедро да дават.

Бягайки от любовта, ограбвам чувството и се самоограбвам. Светът обеднява… Нека си разбия главата. Да спя на гол камък. Но да не затъвам в това тресавище на полуживот, полулюбов, полусмелост.

А какво ще постигнеш? Четвърт час, четвърт близост, четвърт сърце. Ти, която искаше или всичко, или нищо…