На около десетгодишна възраст Кейси получил първата си Библия.(…) Въоръжен с вдъхновение, решил, че ще прочита новата си Библия по веднъж през всяка година от живота си. (…) През следващите три години се възползвал от всяка възможност да чете Библията си в уединение… Въпреки че в началото разбирал много малко, накрая запомнил историите наизуст. Главните действащи лица станали нещо като негови лични приятели, докато четял за тях отново и отново. Накрая, на тринадесет години, Едгар успял да прочете Библията за тринадесети път. През този период в един късен следобед той имал мистично преживяване… четял Библията си и осъзнал, че наближава време за вечеря. Изведнъж, все още с поглед, вперен в страницата, усетил ярка светлина над главата си и предположил, че е от фенера на майка му, дошла да го извика за вечеря. Но когато вдигнал очи, преживял голяма изненада. Светлината струяла от тялото на непозната Жена. Обгърната от сияние, тя не приличала на обикновена жена. Всъщност зад раменете й имало сенки, които загатвали очертанията на криле. Едгар заключил, че е посетен от ангел. Видението му заговорило: „Ако можеш да получиш всяко нещо на света, което пожелаеш, какво би поискал?” Без колебание момчето отвърнало, че иска да помага на другите хора, особено на децата, които са болни. Тогава гостенката му обещала, че скоро ще получи прекрасен дар. Ако използва този дар разумно, молитвите му щели да бъдат чути. Това събитие било прелюдия към ясновидското пробуждане на Кейси. Почти веднага се появили първите признаци на способностите му на медиум, които щели да изплуват напълно осем години по-късно. Открил например, че като спи върху учебниците си, може да възприема съдържанието им с фотографска памет. (…)
… Хората, на които се възхищавате, са важни персонажи в живота ви. Вероятно бихте могли да изброите няколко души в личната си история, които ви вдъхновяват и мотивират по един или друг начин. И всеки от тях е специален по своему, всеки ви е повлиял различно. (…) отделете момент, в който се абстрахирайте от имената и личностите и се вгледайте в качествата и чертите… Сега се запитайте: Какви са характеристиките, на които най-много се възхищавам у другите?
Според психологията на възхищението същите тези качества присъстват и у вас. Ако не бяха там… поне в зародиш, като потенциал, не бихте ги разпознали и оценили присъствието им. Вашето чувство на възхищение е силата, която събужда същите черти във вас!
Из „ЕДГАР КЕЙСИ – как сами да проектираме бъдещето”