Необходимо е ясно да се осъзнае… да се види как желанието ни да притежаваме… желанието ни някой да ни принадлежи, създава множество проблеми, напрежение, конфликти, болка и страдание. Защо се получава така? Отговорът е прост – не може един плод от Дървото на Живота да принадлежи на друг плод, макар да се намират на една клонка и да са толкова близо… почти допрени един в друг. Според Божествения порядък плодът може да принадлежи единствено на Дървото. С други думи, човек може да бъде вкоренен единствено в Бог, а не в друго човешко същество, с което… поради близостта и сродството, може да споделя Любовта и Радостта от Живота, но не и да се опитва да обсебва това същество, за да го превърне в своя собственост! Последното води само до преплитане на астралните двойници, което неминуемо поражда напрежение, сблъсъци и по-леки или по-тежки сътресения в отношенията.

(За двойниците тук http://petardanov.com/index.php/topic/7393-%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0/)

Когато се освободиш от идеята за собственост… от идеята, че нещо или някой ти принадлежи, тогава вместо противоречията (външни и вътрешни), терзанията, страданията, които поражда себелюбивото, прилепчиво и обсебващо съзнание… в душата ти настъпва мир, от който започва да блика непредизвикана и спонтанна радост. Разбира се, не е никак лесно да се стигне до това свободно, необвързано и незаразено с алчност и своенщина съзнание. Доста трябва да ни шиба през ръцете бичът на живота, за да се научим да не посягаме в опит да заграбим нещо за себе си, което после да наречем в съзнанието си „мое”. А точно това „мое” взривява и разрушава мира в нас, а оттам и цялата ни постройка рухва, колкото и красива да е нейната фасада отвън, тъй като мирът е основа, от която израстват всички добродетели и дарби, всичко прекрасно в нас и чрез нас. Истинско изкуство е да умееш и да имаш силата да си го позволиш - когато обичаш някого, да го оставиш свободен, да го дариш със свободата да бъде себе си, без да изискваш от него непременно и той да те обича и то толкова, колкото го обичаш и ти, че дори ако е възможно и повече.