Най-голяма е Любовта. „Бог е Любов“. (I. послание към Коринтяните, 13:13)

Ще ви говоря върху един стих, който поставям за основа на великата Божествена наука в света, а именно, върху стиха: „Бог е Любов".

Аз вземам Любовта като принцип. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Той е само в Любовта. Понеже Любовта е достъпна за всички същества, няма органическо същество, няма жива материя в света, която по един или по друг начин да не е тясно свързана с Любовта, и да не се влияе от нея. Следователно, ние познаваме Бога в Любовта. И този Бог на Любовта не е вън, не е само във вселената, а е и вътре в нас. Една от заповедите в Писанието казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

Ще разгледам Любовта от четири гледища: като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство – в душата, като сила – в ума и като принцип – в духа. А това е целият цикъл на човешкото развитие от начало до край. Като се съединят началото и краят на едно място, образува се едно ново начало. Това ново начало, като се събере със своя край, ще образува друго ново начало. Следователно, това е един вечен процес в Божествения свят, без край и без начало. Любовта като стремеж има свое начало. Например, някоя мома си стои спокойно в къщи, нищо не я тревожи, но един ден тя среща някой млад момък, веднага в нея се явява стремеж, започва да става неспокойна. Същото става и с момъка. Значи, настъпва началото на тяхното безпокойство. Аз казвам: Идва началото на тяхната любов като стремеж. – Какъв е краят? – Оженят се, народят им се деца. – Това свършек ли е на живота? – Не е. Сега настъпва второто проявление на любовта, проявлението й като чувство, което действа на душата. Това е по-висока степен на проявление на Любовта. Чувството се проявява между приятели и братя. Следователно, всеки, който има приятел, брат, трябва да е минал през първия огън на любовта. Докато не стане това, не можеш да изпиташ второто проявление. Братството е основано на любовта като чувство, чието проявление е в душата. Чрез чувството става поляризирането.

Стремежът – това са корените във физическия свят, а чувството – това са клоните. Стремежът върви към центъра на земята, а чувството – към Бога.

Любовта като сила се проявява само в светиите, в Христа, в хора, които са готови да защищават една Божествена кауза. Не можеш да имаш любовта, ако в тебе няма ум. Ето защо, всички онези, които са възприели истината и искат да защищават любовта, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват любовта си със жертви.

Любовта като принцип встъпва едва сега в света. Тя обгръща всичко. До любовта като сила има и омраза, и привличане, и отблъскване, и гладене и дращене. В любовта като принцип няма никакво противоречие. Тя примирява всички противоречия в света. За нея няма зло, а всичко е добро, възвишено. Всеки от вас, който иска да разбере смисъла на живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно, през корените, през клоните, през цвета, който е силата на любовта, и да опита плода му, който е принципът на любовта. Като минеш последователно през корените, клоните и цвета на любовта, ще дойдеш най-после в принципа – до плода на любовта, и той ще ти даде смисъла. Там е безсмъртието – свят, в който няма смърт, а има възкресение. За тази Любов се казва в Писанието, че тя е връзката на съвършенството.

И тъй, вие не можете да разберете любовта, докато не разберете своето сърце, докато не разберете елементите и силите, които се крият в него. Вие не можете да разберете любовта, докато не разберете чувствата, елементите и способностите на вашия ум. Вие не можете да разберете любовта, докато не разберете стремежите и силите на вашия дух. Изучаването на любовта е една велика наука, с която новото небе и новата земя ще се занимават. Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява.

Аз не искам да ви говоря по този въпрос само на теория, но ще ви докажа, че любовта има съотношение към сърцето като стремеж, към душата като чувство, към ума като сила и към духа като принцип. Следователно, всеки от вас може да знае, каква е неговата любов. – Как? – По биенето, по пулсирането на вашето сърце. Пулсът на сърцето – това е тактът на любовта. Кръвообращението е също във връзка с любовта. В деня, когато човек престане да люби, и сърцето престава да тупа. Когато някои мразят, това е негативната страна на любовта. Тогава се явява сърцебиене. Сърцето понякога бие повече, а понякога по-малко. Хората наричат това състояние сърцебиене, а аз казвам, че законът на любовта в такива хора не действа правилно. – Как ще се поправим? – Влезте във вашето сърце, във вашите чувства, в силата и в принципа на любовта, регулирайте ги и ще изпитате такава радост, каквато само светиите и праведните са изпитвали. Сърцебиенето ви ще изчезне. Тази наука е необходима за вас.

… понякога почувствате любовта като стремеж и си казвате: – Хайде да се целунем. Тогава събират се двама, радват се един на друг като гугутки и се целуват. А след това казват: – Какво направихме! Аз не казвам, че целувките, са лошо нещо, но във всяка целувка трябва да има съдържание на любов. Всяка целувка, в която няма любов, е престъпление, а всяко престъпление носи след себе си нещастие или за сърцето, или за душата. Аз не съм от онези, които казват, че е грешно да се целуват хората. Може да се целувате, но как? – Ще се спрете, ще застанете пред Бога и ще запитате: Господи, мога ли да изкажа твоята любов? Ако Господ ви проговори и каже: Изкажи любовта ми – тогава може да се целунете. Но ако отидеш в името на Господа, туриш подписа Му и не дадеш никаква любов, това е престъпление, за което Господ ще те държи отговорен. Това е то кармата, кармичното престъпление с любовта от хората, които си играят с лъжливата любов.

Христос е изявление на тази Велика Любов. Следователно, като говоря за Христа, считам Го не като един отвлечен принцип, а като реално въплощение на Любовта. Любовта не е нещо отвлечено, а е нещо реално. Тя има форма, съдържание и смисъл. Който познава Любовта, ще познае и света. Ние познаваме света чрез Любовта. Дето има любов, има и живот, има движение, в нея всичко започва да живее. А дето няма любов, не може да има живот. И когато е казано, че Бог е Любов, с това се определя, че ако има любов, ще има проявление на Бога.

Някой ти казва: – Аз те обичам. – С какво? Със стремежа ли, с чувството, със силата или с принципа на любовта? Те са различни положения. Не трябва да лъжем. Той ще ти отговори: Обичам те със стремежа на любовта или с чувството на любовта, или със силата на любовта. Когато у тебе дойде силата на любовта, в ума и мислите ти ще настане яснота. Имаш ли любовта на чувствата, ако си тъжен, веднага ще станеш благ и радостен, ще бъдеш готов за всички жертви. Ако при тебе дойде човек, у когото има стремежа на любовта, той ще те направи активен. Дъщеря ви, която до онзи ден е била кротка като агне, започва да гледа към земята надолу. Тя иска да се прояви и казва: Аз искам да сляза в материята, да изуча живота. Казваме: Не трябва да грешим. Нищо, така само ще разберем елементите на любовта. В любовта като стремеж прегрешенията са неизбежни. Ние трябва да имаме в себе си стремежа и силата на любовта. В любовта има две поляризирания: като стремеж и като чувство, които се проявяват на физическия свят, и като сила, и като принцип, които принадлежат на Божествения свят. Това са две велики проявления на любовта.

Започнете да работите с висшата математика. Защо като се срещнат момък и мома, които имат стремеж един към друг, сърцето им трепва? Много естествено, трябва да трепне. Ако сърцето не трепне, няма живот в него. Майката, когато е бременна, нали усеща трепване, заиграване на детето в утробата й? Тогава тя почва да се радва. Трепването показва, че Божествения живот идва, и Господ пита: Ти готова ли си да възприемеш този живот и да го обработиш? По същия начин Господ пита и момата, и момъка. А момата нищо не иска да знае. Тя мисли за шапки, за рокли, как да си нареди къщата, а за трепването на сърцето нищо не мисли. А трепването е важно, другите неща са второстепенни. Тази наука, за която ви говоря, е реална.

… всяка дисхармония в сърцето ви е дисхармония в любовта ви, и то: или в стремежа, или в чувствата, или в силата на вашата любов. Ако дисхармонията е в стремежа ви, ще търсите причината в сърцето си; ако дисхармонията е в чувствата ви, ще търсите причината в душата си; ако дисхармонията е в силата ви, ще търсите причината в ума си. Следователно, дисхармонията на вашето сърце, на вашия живот ще търсите в тези три области – в сърцето си, в душата си и в ума си. Имайте пред вид, че любовта без ум не може да се прояви, тя не е за глупави хора. Глупавите хора никога не са чувствали любов. Всички същества, които са лишени от любов, са лишени и от интелигентност, а всяко същество, което има любов е интелигентно. В същества, у които няма любов, тя се проявява като механически закон – движение, растене отвън навътре. А у онези, които имат любов, растенето става отвътре навън. Следователно, у учени хора, в които няма любов, които имат знания и събират сведения, цитират от различни места, у тях движението е отвън. Хора, у които има любов, растат отвътре навън, възприемат тази храна и я обработват. Ние, като гледаме на хората с много знания, но без любов, казваме: Този човек няма тази любов към брата си.

Най-важното от всичко е да имаме един приятел, когото да обичаме. Кой е този приятел? – Той е Христос. Срещате някой учител, обиквате го. Кой е този учител? – Христос. В Неговия ум ще намерите смисъла на живота. Някоя мома има стремеж към някой момък. Отде произтича този стремеж? – Христос е в този стремеж, и Той не лъже никога. Онзи, който не лъже никога, наричам Христос, а онзи, който лъже и в стремежите, и в чувствата, и в силата, той е антихрист. Онзи, у когото стремежът в сърцето е правилен, чувствата в душата правилни, и силата в ума е правилна, той е Христос. В любовта не се допуща абсолютно никаква лъжа. И онзи, който би се опитал да оскверни тази любов, той носи проклятието, приема кармически нещастие. С това се започва и падането в любовта.

Трябва да започнем правилно с любовта. Не търсете Бога в небето, но търсете Го тъй, както детето търси майка си, и както цветята – земята.

Казват: Еди-кой си момък целунал някоя мома. Кое е по-добре: да я ухапи, да я набие или да я целуне? По-добре е да я целуне, отколкото да я ухапи или одращи, както е постъпвал едно време, когато е бил вълк. Следователно, целувката е един начин, да не си причиняват хората рани. – Едно време съм правил ужасни престъпления, а сега ще те целуна, за да видиш, че нямам нокти, нямам зъби, каквито имах тогава – казва момъкът на момата. Момата казва: – Колко е хубав моят възлюбен! – Защо е хубав? – Защото любовта е влязла в тоя вълк и го е укротила. Излезе ли си любовта от сърцето му, той става пак вълк. Че това е така, се вижда, когато я напусне. Започне да говори лошо за нея, търси начин да й отмъсти, иска да я набие, става цял звяр. А момата купува витриол, хвърля го в лицето му, прави го нещастен през целия му живот. И казват след това:–Колко е благороден човек! – Да, благороден е, докато има любов в сърцето му, а като излезе любовта от него, никакво благородство няма, той е цял демон. Това са хора лишени от любов. Няма защо да им се сърдим, те изпитват такива страдания и мъчения, каквито ние не познаваме. Всички грешници, престъпници изпитват големи мъчения. Вие още не сте изпитвали любов, не я познавате във всичките й проявления. Вашата любов е достигнала дотам, да не дращите с ноктите си и да не хапите със зъбите си. Любовта трябва да се прояви у вас и като чувство, т.е. не само да не хапи и дращи, но и да дава нещо от себе си. Майката е изпитала тази любов. Тя казва: Едно време аз удушвах от любов. Но сега туря рожбата си от едната гърда на другата и я кърми. Какво нещо е кърменето? То е цяла наука. Аз препоръчвам на майките и на бащите да изучават кърменето. Наблюдавайте, какъв е този закон на кърменето. Гледайте вашето дете, дали ще ви ущипе, дали плаче, дали ще ви хапи, и от това ще познаете, от каква еволюция е то.

Сега да се върнем към основния закон: „Бог е Любов". Вложете в себе си мисълта: Бог е Любов в Неговото първично проявление. Разберете ли тоя първи принцип, ще разберете всички последващи принципи; не разберете ли първия принцип, нищо друго не можете да разберете.

Следователно, на всинца ви препоръчвам да се върнете към първия принцип, да разберете Бога като Любов. Схванете ли първия принцип, ще схванете и втория – принципът на мъдростта или на вярата. Любовта е принципът на сърцето и душата, а вярата – на ума и на духа. Това е поляризиране. Вярата произтича от Любовта. Тя е втори принцип. Теософите го наричат „будхи", еманация на втория Логос, който създава условия за живот. Само умът, интелигентността, може да създаде истински условия за правилния, възрастващия живот. Само умният, интелигентният човек може да се развива правилно. Глупавият не може. Някои ще кажат: Знанието възгордява. Не, знание без любов възгордява, а знанието с любов облагородява. Знание без първия принцип възгордява, т.е. става болезнено. Англичаните казват: Горделива плът, болезнена плът, т.е. такава, която не може да се лекува. То се отнася за човек, който много знае, но у когото няма любов.

И тъй, този Господ, когото туряме за основа на сърцето, на душата, на ума и на духа, това е Бог на Любовта. Той е основата на любовта. Като обиколи любовта през всички тези места, образува се цял един кръг. Следователно, пренасяйте любовта си от сърцето в душата, от душата в ума, от ума в духа и се съединете с Бога. Това са четири велики свята. Сърцето – това е астралният свят; душата – това е християнският рай – теософите го наричат „девакан"; а любовта като сила – това е менталният свят. Като влезете в умствения свят, там ще срещнете същества, които се занимават с любовта като сила. Любовта като принцип – това е светът на духа, т.е. Божественият свят. Като влезете в този свят, ще се качите при Бога и само там, по един опитен начин, ще можете да разрешите всички мъчнотии и ще разберете дълбоките причини на всичко, което става сега.

Ще ви дам един метод за работа. Имаш един брат, един приятел, запитай се: Готов ли съм за този свой брат да дам половината от своето богатство. Мога ли да го оставя да разполага с всичко, което имам? Правете най-напред маневри в себе си да се проверявате и след 5 или 10 години дайте едно сражение. Някои от вас могат още първата година да дадат едно сражение, а някои след 10 години. И тогава ще опитате любовта като чувство. При тези проявления на любовта ще разберете всичко, което Бог дава, ще разберете неща, които не е позволено да се казват. Не се стремете да изказвате любовта си. Бъдете естествени! Някой казва на другиго: Аз много те обичам. Този твой другар те моли за една услуга, но не се минават и десет минути, откак ти си изявил своята любов и вече отказваш да услужиш. В такъв случай, по-добре, не казвай, че обичаш. Кажеш ли, че обичаш някого, ти ангажирваш Бога, но не дадеш ли възможност Той да се прояви, ти си навличаш карма, вършиш престъпление. По-добре, мълчи! Като влеза в една къща, не казвам, че обичам хората в нея, а сядам на последното място, и ако има някой болен, не казвам, че ще го излекувам, но го питам, какво го боли, от кога го боли; взема пълно участие в болестта му, и той оздравява. Започват домашните му да говорят: Ами знаете ли, кой го излекува? Знаете ли, как го излекува? На всичко това аз мълча и се радвам, че моят Бог се е проявил. Вие направите някому добро, помогнете му, а после казвате: Да не бях аз, той беше изгубен. Благодарение на мене той се подкрепи. Знаете ли, на какво мязате? В Америка има една секта (Christian Sciensists), която поддържа, че в света материя не съществува и че болестите са фиктивни. При един от членовете на тая секта отишъл един господин със счупен крак да му помогне. Той му казал: – Ти трябва да знаеш, че материя не съществува, и да си внушиш мисълта, че кракът ти не е счупен. Болният се върнал в къщи, мъчил се дълго време да си внушава мисълта, че кракът му не е счупен, че няма болки и най-после успял – излекувал се. Американецът го срещнал и му казал: – Сега да ми заплатиш за лекуването. Благодарение на мене вече не страдаш. Пациентът отговорил: – Представи си, че ти е заплатено 10,000 долара. – Каквото е лекуването, такова е и плащането. Тя е същата наука. Когато боравим с реалния свят, ще боравим с факти: факт с факт. А когато говорим за отвлечени неща, там отвлечено на отвлечено ще отговаря. Не можем да разберем Божествения свят, докато не разберем реалния.

На какво се дължат всички раздори, които стават сега в света? Ще ви приведа един окултен разказ, който вие сами ще разтълкувате и приложите в живота. Нямам ни най-малко намерение да засегна някого, но ви давам начин, как да тъчете, как да работите. Когато Господ направил света, явила се водата при Него и Го запитала: – Какво е моето предназначение? – Ще слезеш долу да поливаш цветята, дърветата, за да цъфтят и зреят, ще поиш земята и всичко, което е по нея. Слязла тя на земята и започнала да извършва службата си. Слънцето като я видяло, влюбило се в нея и започнало да я тегли нагоре, карало я да се изпарява. Като се качила горе в пространството, взели да се карат за нея. От тази препирня, водата се смразила и във вид на сняг отново паднала на земята. Водата се зарадвала за тази хубава, бяла премяна, обаче, един вол излязъл от своя обор и като видял земята покрита със сняг, запитал се: Какво е тава бяло, но студено? Погледал, позамислил се и оставил изверженията си върху снега. Водата се наскърбила, задето волът нацапал премяната й. Другият й възлюбен, който се скарал за нея със слънцето, когато тя била горе в пространството, казал на слънцето: Сега можеш да си я вземеш. Мен не ми трябва сега тя. Водата се оплакала на слънцето, задето пострадала тъй жестоко. Слънцето пекнало силно, стопило снега, и водата се просмукала от земята, откъдето наново, като чисти, студени извори, излязла пак на повърхността на земята. Изверженията на вола се обърнали на тор, върху който израсли най-хубавите плодни дървета. Бялото ще се стопи, а извержението ще стане тор, върху който ще израснат хубави плодни дървета. Следователно, тези две противоречия в света ще се примирят. Слънцето, като стане възлюбен, ще напече и ще донесе радост. Любовта като напече, всички недоразумения ще изчезнат, и злото и доброто ще се примирят; от студената вода ще излезат чисти, кристални извори, които ще утоляват жаждата на уморените пътници, а от изцапаната дреха ще израснат хубави плодове.

Следователно, от гледището на Любовта, всички страдания, които сега преживяваме, ще се превърнат в една велика, стройна наука за човешкото сърце, душа, ум и дух… С това ще турите основа на новата наука на живота, на възпитанието. Ще започнете като цигуларя, не само да нагласявате своята цигулка, но и да знаете да свирите, защото Любовта е най-великата ария, симфония в света. И който може да свири и пее това, което тя е написала, той е истински човек, ангел, светия, Бог. В бъдеще ще се учим да пеем и свирим в Любовта. Когато сме наскърбени, няма да казваме, че сме нещастни, но ще казваме, че сме в минорно настроение. Когато сме радостни, ще казваме, че сме в мажорно настроение. Минорната гама – това е стремеж надолу, мажорната – стремеж нагоре, а хроматическата гама – това са процеси, които отиват отгоре надолу и отдолу нагоре.

Сега, като излезете от тук, искам да останете с идеята – да разберете любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.

Биенето на сърцето има влияние косвено върху дишането, а дишането има косвена връзка с кръвообращението и пречистването на кръвта. Ето защо, всички съвременни болести се пораждат от неправилното разбиране на любовта, от неправилното дишане и окисляване в организма. Следователно, всички тела у човека се заразяват отдолу нагоре, затова трябва да работим в тези четири области, за да пречистим душата си. В християнството се казва, че трябва да се покаем. Значи, то се отнася до стремежа на любовта. След това идва раждане и новораждане. То се отнася до чувствата на любовта, до душата. Посвещението – до ума. И най-после идва възкресението, то се отнася до силата на духа, сиреч, до любовта като принцип. И тъй, в Любовта има два процеса: в сърцето и душата, в ума и в духа. Като минавате през тези процеси, ще минавате през всички степени на вашето развитие. Работете едновременно в сърцето, в душата, в ума и в духа си. Между ума и духа има едно прекръстосване, защото умът е мъжът на сърцето, а душата е невестата на духа. Когато казваме, че Бог е създал човека по свой образ, то значи, че го е създал по образа на своята Любов, защото трябва да знаете, че Любовта е първият образ на Бога. Тъй че, думите „по образ" значат „по любов". Един красив образ – то е Неговата Любов. Познавате ли Любовта, познавате и Божието лице. Не познавате ли Любовта, Бог за вас е безличен. „По подобие", това значи „по ум". Когато се каже, че човек е направен по образ и подобие Божие, подразбира се, че е направен по Любовта и Мъдростта на Бога. Следователно, ако искаме да приличаме на Бога, трябва да имаме Неговата Любов и Неговата Мъдрост.

И тъй, ако ме пита някой, какъв съм, отговарям: Аз принадлежа на Любовта като принцип, познавам Бога само като Любов и Му служа. Христос е изявление на Бога на Любовта, а материалният свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е едно изявление на Бога, материализиране на Бога. Следователно, като познаем физическия свят, ще познаем Бога. Не мислете, че като напуснете този свят, ще отидете в по-добър. Като го напуснеш, къде ще отидеш? Не роптай против този свят, но виж Божественото в своя брат. Ще кажеш: – Защо Бог е създал този грешник, този блудник? – Не, вникни, спри се. Някой вол е изхвърлил изверженията си върху него. Но що от това? Слънцето като пекне, ще го изкачи пак нагоре. Не се смущавайте, нека грешат хората. Този свят е отлично, хармонично създаден. Аз всякога се радвам, като го гледам. Като гледам това извержение, казвам си: Много хубаво е то, върху него ще израснат най-хубавите плодни дървета. А от този нацапан сняг какви хубави студени извори ще се образуват, когато го напече слънцето! Ще примирим и едното, и другото състояние. Ако си бял и студен, не се обезсърчавай; ако си един вол и правиш понякога пакости, пак не се обезсърчавай. Това са символи, които означават една велика истина. Ако не можеш да разбереш доброто в най-малките му проявления, как ще го разбереш в най-великото? Ако не можеш да прецениш една капка вода, как ще прецениш повече? Преценете Бога като Любов и не Му се сърдете. Всеки ден подигайте съзнанието си нагоре и Му кажете: – Излъга ме възлюбеният като стремеж, изцапа ме. Той ще ви отговори: – Ти си в стремежа на любовта, качи се една стъпка по-горе. Качиш се една стъпка по-горе и казваш: – И тук ме излъгаха. И брат ми не е такъв, какъвто го мислех. – Да, и тук ще намериш едно противоречие. Тогаз изкачи се горе в ума си. Като се качиш в принципа на Любовта, там ще намериш причината на всички неща, които стават, и всичко ще разбереш. Питате: – Как да се примирим? Примири ни ти. – Аз не съм дошъл да ви примирявам. Скарате се, викате мене. Като извършихте греха, питахте ли ме? Не е наука да примиряваш. Аз проповядвам една велика наука на Любовта. Някой изхвърлил изверженията си върху другиго. Добре е направил. Някой е студен. Добре е и това. Това е един процес. Аз проповядвам Любовта във велик смисъл, – любов активна, любов на целувки, но със съдържание, любов на чувства, но интензивна, благородна, любов на сила, но да има в тази сила светлина. Където и да влезем, да има любов! Когато видя, че някоя душа страда, аз не плача за нея, не се сърдя на вола, че я нацапал, но й казвам: Изпари се, качи се по-горе или стопи се, влез в земята, слезни по-долу и излез като извор. Не се смущавай.

Това е велика наука на Любовта, която ще разреши всичко. Това, което виждате сега в света, противоречията в домовете и обществата, това е един временен процес, който се дължи на неразбиране на Любовта.

Кажете си: Всеки от нас има велика мисия в света. Трябва да бъдем герои, да бъдем по образ и подобие на Бога, и тогава всички наши братя, заминали преди милиони и милиарди години, ще се съединят с нас. Тези братя са: серафимите – братя на Любовта; херувимите – братя на хармонията; престолите — на волята; господствата – на радостта, интелигентността; силите – на движението и растенето; властите – братя на външните форми, изкуството; началствата – братя на времето, състоянието и такта; архангелите – на топлината и огъня; ангелите — носителите на живота и растителността, които приготовляват живота. Последният – десетият чин ще заемат напредналите човешки души. Да се съединим с тези братя! Всички заедно ще засвирим и тогава ще чуем Христовия глас: Елате вие, деца, благословени от Отца моего, и наследете новото царство, новото небе и новата земя на Любовта, които съм приготвил за вас.

Това е учението на Любовта.


Учителя, 27 февруари, 1921 г. София