Много отдавна… почти в зората на живота :) (не знам дали все още има живи свидетели, но пък със сигурност съществуват писмени свидетелства от онази далечна епоха) :) по времето, когато бях ученик в горния курс, един ден имах възможност да се убедя в правотата на лорд Байрон, който твърди, че „за да бъде човек поет, трябва да бъде или много влюбен, или много нещастен. Аз бях и двете.” И аз… тогава. :) Та след като бях разлюбен, реших да напиша прощално писмо и… о, чудо! То взе, че се изля в стихове! Така в сполетялото ме нещастие на разлюбен младеж, открих щастието на своята поетическа дарба, за да потвърдя сякаш народната мъдрост „всяко зло за добро”. :) За две години изписах две тетрадки със стихове… И един ден реших да ги дам на красива приятелка да ги прочете (вероятно с тайната надежда, че ще покоря сърцето й) :) … да се докосне до моя творчески герий и да му се възхити, :) защото нали любовта била непресъхващ възторг? :) След няколко дни се срещнахме отново с нея, за да ми върне тетрадката и да ми сподели впечатленията си от прочетеното. И тогава тя ми каза: „Борко, четох, четох с удивление и в един момент се запитах: как ги пишеш всички тези неща? Как се раждат стиховете? Какво всъщност се случва? И защо аз не мога?” Отговорих й: „Сега ще се опитам да ти обясня нагледно: аз съм като кофа, която се пълни с вода. Водата… това са моите преживявания – всичко, което се случва в живота ми… мислите, чувствата ми, желанията, копнежите, мечтите ми, болката, радостта, любовта, раздялата… Кофата се пълни, пълни и в един момент започва да прелива… Именно това душевно преливане е мигът на творчество. Във вдъхновението на творческия процес човек извисява ръст… надскача себе си… превръща с в творец. Ето защо творецът е по-висок от човека! Нещо подобно се случва и когато човек се влюби… Особено когато любовта му е споделена! Тогава в присъствието на другия, който е станал част от теб или твоето друго аз… в екстаза, в еуфорията, в опиянението на любовното чувство и двамата сте подобни на две чаши, които се изпълват с шампанско, но са толкова близо една до друга, че когато започнат да преливат… преливат една в друга. Това повишаване на личното ниво до степен да минеш отвъд него и да прелееш в друго същество, хората наричат любов. Ето защо любовта и творчеството са тясно свързани помежду си! И това е цялата мистерия.” Момичето ме гледаше с широко отворени очи… В този момент подозирам, че беше готово да си подаде молба да стане моя муза, :) толкова любов и възхищение се долавяше в погледа й, но… само каза и то тихо, съкрушено… с известно разочарование от себе си: „”Изглежда… аз съм кофа с пробито дъно.” :) :(