Неверието в едно нещо предполага верую в друго нещо, а вярата в едно нещо предполага неверие в друго. Следователно човек едноврeменно и вярва, и не вярва. Защото, като вярваш в едного, ти не вярваш в другиго. Ти не вярваш в лъжливия Бог, а вярваш в истинския Бог. Ти не вярваш в Бога, вярваш в себе си. Следователно ти считаш себе си нещо по-реално от тази идея, която хората лансират. Защото Бог, като вярваме в Него, той се проявява в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, в нашия дух. Или за умния човек това е онова правилно отношение, което съществува между живите същества, там се проявява. При процеса на храненето ти трябва да знаеш каква храна да избереш. Какво трябва да ядеш? Каквото Бог е очистил. Какво трябва да ядеш? Каквото природата е приготвила. Още като видиш храната, ще четеш надписа: „Това е храна, приготвена за тебе.“ Има ли този надпис, вземи и яж. Няма ли този надпис, не бутай тази храна, тя е отровна. Като говоря за учителя, аз разбирам това, което е в живата природа. Всеки човек си има по един учител. Туй е девственото начало в него, туй е вътрешната интуиция, туй е самосъзнанието, туй е свръхсъзнанието, туй е подсъзнанието, туй е съзнанието. Наричайте го както и да е, но ако се вслушате и като ядеш, нещо ти шепне: „Тази храна не е за тебе, не я яж.“ – „Ама съм гладен.“ – „Не яж.“ Ако 3 пъти ти каже и ти не го слушаш, казва: „Може да ядеш.“ Но не се минава половин или един час, усещаш болка в стомаха, някаква тежест в гърдите си. Казваш: „Какво ми стана? Урочасах.“ Да, урочаса. Всеки един човек, който не слуша Божественото в себе си, той винаги урочасва. Яденето е един свещен процес. Понеже част от това, което ние изяждаме, като свършите яденето вътре, всяко едно ядене има друга една страна. Ако не се храниш добре, не може да разбереш Божествения ред на нещата. На яденето на храната съответствува Словото. Когато един човек ти говори сладко, ти се усещаш като нахранен. След като ти говори така, приятно ти е. Казваш: „Остави яденето.“ Разговорът е толкова хубав, че хората отлагат за един–два часа физическото ядене. Та вие имате съвсем повърхностни понятия за жената. Жената в природата поддържа пулса на сърцето. Тя е тази, която регулира ритмичното движение на всички живи същества, на които сърцата ритмично бият в цялата природа: и в растения, и в насекоми; всички имат един пулс. Принципът на жената регулира този пулс. Вие ще схванете, че е една ваша другарка и ще се ожените. Туй не е жена. Тази е жената, която регулира този пулс навсякъде. Туй е Великата Жена в света. Следователно да станеш против една жена, да я хулиш, значи да се свърши светът. Да кажем, една млада жена, която иска да стане майка. Че, ако тя няма чиста кръв, не трябва да ражда деца! Ако трябва да внесе отрова в тях, защо трябва да ражда? Никоя мома, докато не си пречисти кръвта, не трябва да се жени; и никой момък, докато не си пречисти кръвта, не трябва да се жени. Никоя мома, която не знае как да яде, не трябва да се жени; и никой момък, който не знае как да яде, не трябва да се жени. Най-първо, който иска да се жени, трябва да знае как да яде. После, той трябва да бъде чист. Има и ред други правила. Казвате: „Ама трябва ли да се женят хората?“ Как? Болни хора не трябва да се женят. Хора, на които кръвта не е чиста, не трябва да се женят. Хора, на които организмът е пълен с отрови, не трябва да се женят, докато не се пречистят. След като се пречистят, имат право да се женят. Поколението, което ще излезе от тях, да бъде здраво. Този е законът. Казвате, че ще има големи страдания. В един живот, който е пълен с отрови, ще има големи страдания. И сега страданията, които вие имате, се дължат на отровите, които майките и бащите внесоха във вашия организъм, на отровите, които вие всеки ден внасяте във вашия организъм. И в Писанието всякога се казва: „Чисти бъдете!“ Чистотата трябва да започне от храната. Хората имат едно понятие в света, те са без идеал, без Бога, мислят само за себе си. Но те внасят отрова. Те не знаят, че онова, което човек върши, то ще се върне към него. Този закон помнете. Навеждам едно правило, опитайте го. Нещастията ние сами си ги предизвикваме. „В Бога не вярвам, в Христа не вярвам, но в себе си вярвам.“ Ти си внесъл в своя организъм една отрова. Първото дете, което ще се роди в тебе, няма да вярва в тебе, ще вярва в себе си. Твоето отрицание на Бога се е предало. Един ден туй дете, този Драганчо, като стане голям, току се опълчи на баща си. Ние сега носим последствията на нашето верую. Ти казваш: „В това не вярвам, в онова не вярвам.“ И сега никой в никого не вярва. Младото поколение, което идва, и то ще бъде като вас. Чудни са хората! Младото поколение като дойде, какво ще бъде то? Ти нямаш закона на самоотричането и искаш да имаш син щедър. Ти не разбираш самата природа, а искаш син ти да я разбира. Ти не си музикант, а искаш син ти да бъде такъв. Ти не си художник, а искаш син ти да бъде. Ти не си здрав, а искаш син ти да бъде здрав. И той ще бъде като тебе. А ти очакваш нещо и казваш: „Дано някое дете дойде.“ Туй е крива философия в живота, на която ние поставяме нашето щастие. . Запример вие не сте срещали един човек, напреднал като Христа. Туй е трудна работа. Тъй опитно Той да дойде и да ни научи на един закон на послушание. Лесно е човек да служи на Бога, лесно е човек да изпълнява волята Божия. Той казва: „Аз затова дойдох, да изпълня Неговата воля.“ Знаеше, че тъй трябва да бъде, тъй е писано. Като дойдоха тежките изпитания, три пъти ходи да се моли, казва: „Ако е възможно, да се отмени туй.“ Такава голяма вътрешна борба имаше, че в този момент вие не знаете какви страдания, каква голяма скръб имал, че кървав пот излизал – такова напрежение, докато дойде това велико вътрешно разбиране. Той се намери в едно голямо противоречие и казва: „Тази работа е толкова тъмна. Понеже Бог е определил, аз ще имам едно светло бъдеще.“ Най-после казва: „Да бъде всичко както е Твоята воля, както Бог е определил. Не Моята воля, но Твоята.“ Христос не дойде да каже: „Хората да не ядат“, но казва в Господнята молитва: „Отче наш, Който си на Небето, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти“ – ето основата. Трябва да се тури ред и порядък… Ако ти имаш всичко туй в себе си, само тогава може да имаш този хляб, който ни трябва. Донесат ми някоя хубава питка – най-първо дам на котката, тя е експерт. Отчупя едно парче, тя го помирише и се отказва. Тя е специалист. Някой път даже го намажа със сирене – изяжда сиренето, питката оставя. Казвам: Този хляб не е чист. Когато искам да избера хубава вода, пусна магарето си и аз тръгна подир него. От която вода пие магарето, и аз от нея пия. Магарето има едно чувство, разбира от чиста вода. Та, казвам: Нашата философия зависи от яденето. Твоето философско вярване, твоето религиозно вярване зависи от яденето, твоето изкуство зависи от храната на човека. Ако тази храна не е чиста, ти няма да имаш светъл ум; ако тази храна не е чиста, ти няма да виждаш нищо около тебе. Един художник, на когото кръвта е отровена, той не може да вижда и да рисува хубави картини; ако кръвта на един музикант е отровена, той не може да свири хубаво; ако на един оратор кръвта е отровена, той не може да говори както трябва; една майка, на която кръвта е отровена, не може да отглежда децата си; един учител, на когото кръвта е отровена, той не може да възпитава децата. Казвам: Сега ние няма да се справим. Има един закон, който регулира света, който регулира хората. Има два начина на изправление: един общ начин, има едно общо подобрение на света, природата работи от хиляди години; и лично подобрение – да подобрим нашия живот, трябва да започнем от днес. Ако някой иска да тури един общ режим, той трябва да го тури още днес. Ако чакате общия режим, той ще дойде, но преди да дойде общият режим, има едно частично приготовление. Всичките хора съставят част от едно цяло. Всичките хора трябва да се подготвят. Всички вие се приготовлявате за една работа в света. Защото всеки организъм създаден, той си има свое предназначение. Нищо в света не е без обща вътрешна работа. Някой казва: „Защо съм пратен в света?“ Ти си изпратен за една обща работа. Дали това го съзнаваш или не, ако вярваш, ще направиш опит. Христос казва: „Ако разумното Божие Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдете в Мене, ще живеете, както Аз живея. Аз и Отец Ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и тогава Аз ще ви се изявя отвън.“ Как ще се изяви? Ти си сиромах човек, отиваш при един банкер. Христос дойде, бутне го по рамото и казва: „Колкото иска, дай му.“ Ти си студент в университета, Христос отиде, бутне професора и казва: „Тури му 6.“ Навсякъде, където Христос върви с тебе, когато се изявява, Той върви пред тебе и ти се чудиш – върви ти. Всичко ти върви, когато е с тебе; когато Го няма Христос, всичко върви назад. Отидеш при професора – скъса те; отидеш при банкера – нищо не дава; минаваш границата – хванат те, затворят те; навсякъде нещастие след нещастие. Казваш: „Какво трябва да правя?“ Ще приложиш онова правилното вярване, да опитаме в живота си какво нещо означава любов към Бога. Аз определям: любовта е онази сила, която изменила разположението на хората спрямо тебе; туй е любовта. В любовта има едно свойство, че тя действува всякога и върху хората, и върху растенията, и върху животните – действува по един и същ начин. По един начин действува тази любов върху тебе. Тя е нещо велико, разумно. Че силата на човека е в момента да не изгубиш присъствие на духа. Намираш се в най-голяма опасност, да се не поколебаеш в онази Великата Интелигентност, Която управлява всичките неща. Имаш една болест. Какво има да се плашиш? Лекарят казва, че след 24 часа ще свършиш. Какво ще се плашиш – ще умреш. Сиромашия може да имаш. Ако обичаш Бога, какво ще се плашиш? И да умреш, пак ще оживееш. Туй е положението на онзи, който обича Бога. Ние искаме да минем без опитност. Като си болен, не викай лекар. Ако ти каже Господ, викай един, двама, трима и десет викай. Ако не ти е казал да викаш, никого не викай. Туй [е] да опиташ силата Божия. Разправяше ми един приятел. Той е болен, идват 10 души лекари при него и след като направили консулт, единият от тях казва: „Преброени са дните ти, не можем да ти помогнем. За съжаление всичката наша наука не може да ти помогне. Да се приготвиш за онзи свят.“ – „Лекарите произнесоха присъдата си върху мене и казаха: „Ти си осъден.“ Обърнах се към Господа: „Господи, да ме спасиш! Посвещавам Ти живота си.“ На другия ден температурата се измени, настана едно подобрение, след една седмица аз бях здрав. Идва онзи, който ми каза, че съм осъден. – „Как стана?“ Не му казвам. Аз знаех как. Дадох си обещание. И досега не съм го изменил, каквото казах, направих го.“ Та, казвам: Щастието на човека седи в едно тайно обещание. Всеки от вас го има в живота си. Пазете го. То е свещеното обещание. Не да го знае светът. Всеки от вас трябва да има в себе си едно свещено обещание, на което трябва да бъде последовател. Туй е хигиена на здравето. Седнеш да ядеш – яж и благодари на Бога! Като ядеш, да ти е приятно. После, прати своята хубава мисъл на всички, които ядат и на онези, които не са готови, пожелай туй благо, което ти имаш, за всички. Туй е хигиена на живота. Казва: „Стани и яж!“ Кое? Онова, което Бог е очистил, онова, което Бог е приготвил. И тогава бъди благодарен на онези условия, при които Бог те е турил. Защото, ако бъдеш верен на малкото, ще бъдеш верен и на по-голямото, което Бог е определил. Учиш ли, възприемаш ли, обичаш ли – три неща трябва да имате във вас. За любовта да имате само едно мнение, за мъдростта да имате само едно мнение и за истината да имате само едно мнение, за свободата да имате само едно мнение, за знанието да имате само едно мнение, за живота да имате само едно мнение – 6 неща, за които трябва да имате само едно мнение, да не сте раздвоени. Дойдеш ли до свободата, желай я за всичките хора. Дойдеш ли до любовта, желай я за всичките хора. Дойдеш ли до знанието, желай го за всичките хора, не само за себе си. Туй знание е спасително за всички хора. Дойдеш ли до любовта, дойдеш ли до мъдростта, дойдеш ли до истината, желай я за всички. Като дойдеш до живота, желай го за всички. Туй, което желаеш за всички, то ще бъде достояние и за тебе. Никой не може да те лиши от това, което е общо за всички. Всичките блага в света идат от яденето, от Словото. Религиозните хора трябва най-първо да се отличават по това, че религиозните хора трябва да имат чиста кръв. Всеки човек, на когото кръвта е нечиста, той не може да бъде духовен. И Писанието казва: „Очисти, Боже, сърцето им.“ Сърцето на човека трябва да се очисти, това значи и цялото тяло да е светло. Които мислят чисто, от тях излиза благовоние…

Резюме на беседата „Стани и яж”