Чувствам, че е важно да споделя с всички, които са са устремили към или по пътя на окултното ученичество, нещо, което трябва да се има предвид… Ние сме човешки същества и е естествено, съвсем в реда на нещата, тръгвайки по този път, да копнеем да получим духовни дарби, окултни сили, т. нар. от Патанджали „сидхи”. И те се дават, но това не става безразборно и безусловно! Преди да получи такива сили, ученикът се подлага на изпит, за да се провери неговата морална устойчивост, като се атакува точно най-слабата му и податлива на изкушения страна, за да може Учителят да се увери, че след като му даде своя Дар, ученикът няма да злоупотреби с него и да навреди както на някого другиго, така и на самия себе си. За да не бъда голословен, ще дам конкретен пример от личния си опит. От 1986 година, август месец, встъпих в пътя на окултното ученичество… А той не е за всеки – не е нито прищявка, нито каприз… Трябва интензивно, с целия плам на душата си да си търсил своя Учител и в момента, в който ти си готов, Той да откликне на дълбоката ти вътрешна нужда и да поеме грижа и отговорност за теб. И така – тръгнах по този път и преди да получа каквито и да било окултни сили, бях тестван дали съм достоен за тях… дали няма да злоупотребя и да ги използвам за свои лични цели. За целта ми беше разкрита по вътрешен път магическа практика, чрез която можех да накарам, която и да е жена, да се влюби в мен… да ми стане подвластна. Изкушението наистина беше голямо – та аз бях още младеж! Но успях да устоя – не само че не пробвах дори метода, за да видя дали действително работи, но и не го споделих с никого, защото наистина има неща, за които не е редно да се говори. За да бъде човек окултен ученик, се изисква не само определено ниво на пробуденост на съзнанието и любов към Бога и Учителя, но и вътрешна чистота и осторожност, защото пътят на ученика е като въже, опънато над пропаст… Всяко кривване от него… всяка загуба на вътрешния устой, на равновесието… може да те накара да полетиш в бездната!