ВЪПРЕКИ ЧЕ ЛЮБОВТА Е НАЙ-СЪОБРАЗИТЕЛНАТА, В НЕЯ НЯМА СЪОБРАЖЕНИЯ! Какво ще рече това противоречиво на пръв поглед твърдение? ЛЮБОВТА Е НАЙ-СЪОБРАЗИТЕЛНАТА, защото тя изисква внимателност, чуткост, будност на душата за нуждите, потребностите и желанията на любимия човек. Още преди той да ги е изрекъл, ти си ги доловил и си откликнал. Това е едно от качествата на Любовта – ДА СЕ СЕТИШ с какво и как можеш да облекчиш живота на любимото същество, да го направиш по-радостен, щастлив и озарен. В ЛЮБОВТА НЯМА СЪОБРАЖЕНИЯ! И действително – ако има Любов, няма съображения! Ако липсва достатъчно Любов, тогава съображенията, оправданията да не направиш решителна крачка започват да никнат едно подир друго като гъби след дъжд. Удивителна е нашата творческа способност в това отношение! Когато действително обичаш някого и желаеш да бъдеш с него - да споделиш и тялото, и душата си, и живота си с него – не може да има нищо по-важно от това, тъй като любимият човек е центърът или слънцето на твоята емоционална вселена, сърцето на твоя живот! Така че и дума не може да става, ако някой твърди, че те обича, че си неговата сродна душа и не иска и не може да живее без теб, а в същото време се оказва, че има „съображения”, „приоритети”, които го разколебават, карат го да се ослушва, да претегля нееднократно нещата на теглилките, за да види коя от двете везни ще натежи… Преди дни се видях с един стар Приятел и той ми разказа една история от своята младост, която завършваше със съвет, който му дава един млад циганин, като му казва: „Една жена като ме види, не ококори ли широко очи, не спре ли дъха й, не се ли подкосят краката й… аз, брато, не се занимавам с нея!” :) Може да будят смях, но тези думи са много изразителни и истинни!

Сега, като споделям тези неща, знам, че някой „много духовен” ще възроптае и ще каже с известна нотка на презрително високомерие: „Тоз пък какво взел сега да ни занимава с някакви си човешки любови… Нас ни интересува Божията любов! Другото е вятър и мъгла…” Така е, приятелю, ама човешката любов е предверие на Божествената и както е невъзможно да изучаваш висша математика, преди да си изучил обикновената аритметика, така не можеш и да познаеш Божията любов, преди да си познал човешката… преди да си се отдал изцяло и безусловно на едно любимо човешко същество! Другото: „Ама аз ще се отдам направо изцяло и безусловно на Бога”, всъщност е само номер или трик на ума, за да избегнеш действителното отдаване. А без отдаване, стигащо до всеотдайност, за познаването на каква Любов да говорим?