Когато човек се роди, естествено започва да изучава света около себе си – вниманието му е насочено навън. Някъде около юношеската възраст започва отчетливо процесът на себепознание – вниманието все повече се насочва навътре, към опознаване на вътрешната реалност в търсене отговор на въпроса КОЙ СЪМ АЗ? Ако този (първоначално интелектуален) процес се задълбочи, той преминава естествено в медитативна практика, т. е. вдълбочаване в себе си отвъд потока на постоянната умствена дейност. Обикновено има два типа хора – ориентирани навън (екстраверти) и ориентирани навътре (интроверти). Според мен е добре човек да търси баланс и да избегне капана на това едностранно задълбаване в една от двете посоки, като бъде двойно бдителен, двустранно внимателен и осъзнаващ както самия себе си, така и външния свят. И тогава се случва нещо необичайно – първо, осъзнаваш своя вътрешен център ( всеки сам трябва да го усети къде е) и как сякаш от него… като от едно малко семенце израства цялата вселена. Чувстваш как все едно преливаш в целия свят и си свързан с всичко съществуващо чрез тази точка на центрираност, на баланс между външно и вътрешно възприятие, която е като пъпна връв. Всичко съществуващо носи твоя отпечатък – все едно се разливаш в него, когато издишваш, а когато вдишваш, сякаш светът се завръща обратно към точката, от която е възникнал.

Може да е така, както описвам, а може и да не е - не искам да ви убеждавам в нищо, нито пък да ми имате вяра на сляпо… Дори не се наемам да твърдя, че ако се опитате да практикувате това, което ви препоръчвам, непременно нещо ще се случи… Възможно е нищо да не се случи – просто това да не е вашият начин на случване (пък и не казвам, че ще е лесно). Но пък при някого от вас може и да се случи нещо, някъде, в някой момент… Така че… може би си струва да опитате… пък каквото стане - нито пари ще ви струва, нито нещо ще ви навреди… Просто споделям, защото това е моята работа – да споделям даром с вас (близките и сродни души, които наричам СЪ-ОБИЧ-НИЦИ) благата, които ми се даряват, защото Небето е общност на всички блага и когато действително с душата си обитаваш Райски вселени, макар да живееш в плът на земята, ти осъзнаваш, че всичко е твое, защото всичко е Божие, а щом е Божие, значи ВСИЧКО Е НЕ САМО ТВОЕ, А И НА ВСИЧКИ  и затова не е правомерно да го къташ само за себе си.