Vili Aleksieva И за да не звуча така, сякаш пиша баснословни приказки, ще подкрепя думите си с личната си драма. Ще ви разкажа за повратите в моя живот. Претърпях инцидент 2006 г, бях пистов състезател, поднесе се мотора с висока скорост на хлъзгав участък, изпаднах в състояние на будна кома 6 месеца и 8 дни ... тогава бяха казали на родителите ми, че съм със статус на труп със биещо сърце ... поради отказ на българските лекари да следят състоянието ми, след обиколка в великобританска и немска болница, се оказвам в Америка. буквално са броели дните докато виталните ми функции ще откажат, ще изпадна в състояние на полиорганна недостатъчност и атрофиране на органи ...... три дни преди да се събудя са ми били изготвени документи за донорство, намерени са били и реципиенти ... В Америка асистираната ефтаназия е позволена. Приятелят ми се е опълчил ... Откачат ме от апаратурата и след 3 дни плануват да ме изписват. За тези 3 дни настъпва поврат в състоянието ми. На практика се оказва, че за да повишиш жизнените си функции не е нужно да лекуваш тялото. Най-важното е да реорганизираш вътрешния си свят. За да има някакъв ефект, каквото и да било, ние трябва да го оценяваме, а за да го оценяваме, трябва да го обичаме. Хилядите прегръдки и любов са били онзи стимул, който са накарали тялото ми да ме заобича .... И после казват, че не била Пожар в кръвта ? Какво е тогава, щом Тя преобръща законите в биофизиката и тук потъва биологията.. науката... Потъват като Титаник !...
Ние сме енергия. Болестта атакува не само физически, но и на емоционално ниво, на чакри... Ако не излекуваш душата, тялото ти няма шанс. Когато си болен, това означава, че си дал на вътрешен конфликт да избие. За това какво правиш?
Сменяш изцяло средата - външна и пренареждаш вътрешната. Излизаш от релсите на изкуствен комфорт. Трябва да излезеш. Защото единственият начин да победиш е като започнеш отначало. Ако не ти - Енергията на човека, излъчващ светлина за теб. Намери ли подслон в душата ти, ставаш супер героя, целунат от Господ. 
Дали ще се лекувате с лекарства, глад, молитва, Вяра , няма значение. Сами по себе си те са нищо, ако не получат правилната команда. Докато болестта е враг, тя е по-силна. Ако е приятел, тоест поука... ако я разбереш и се научиш да се грижиш за нея, така както се грижиш за болното си детенце, имаш шанс. Защото болестта в повечето случаи е точно това - нараненото дете, наранените очаквания, самообвиненията, наранената гордост... 
Когато болестта е съюзник, вие сте едно цяло. Тогава атаката е на вътрешно ниво.
Трябва да осъзнаеш грешките си, да се преосмислиш, да си дадеш нужната любов, за да можеш съответно и да я получиш и да се получи обмен. Всичко в този живот е на принципа на (от)даването... И всичко е любов. Когато се получи дисбаланс между любовта, с която си закърмен (идеята за човека) и теб - твоето реализиране ден след ден, идва ред на другото...
Четох някъде, че всички се раждаме с определени болести, преминаваме през различни изпитания, които са ни отредени за даденото прераждане, но само от нас зависи дали ще им дадем излаз. Вярвам, че това е така, което в никакъв случай не превръща болестта в наказание. Тя е просто напомнянето, че си се отклонил от пътя си... 
Любовта и борбата за живот ми дадоха втори шанс за живот.Ето ме тук, години по-късно, жива и здрава. ♥

Rositsa Petrova Скъпо семейство! Напълно разбирам ужаса, на които сте подложени, защото, споменах - преживях го!...Не обичам да говоря за това…!...Може би ми се иска да ви вдъхна още увереност, че няма невъзможни неща, когато става дума за справедливост… че трябва да вярвате без компромис в това, което сте ВИЕ, и в това, което ВИЕ искате, а не в поставени диагнози!
..Синът ми падна от терасата на шестия етаж, нещастен случай. Наред с тройно счупен таз, ръка, челюст, срязан бъбрек и какво ли още не … счупен череп и „неспасяема“ ситуация с мозъка. Според лекарите – никакъв шанс! Непрекъснато го отписваха…или ми съобщаваха, че ако оживее /ама няма да оживее!/, ще бъде…ясно какво!!!...Казах им: „Няма да стане на вашата! Детето ми не само ще е живо, но и напълно здраво!“
…Чудо едно беше, че оживя!
...Последва Чудо две!...Когато излезе от кома, очите не реагираха, нямаше живот, издаваше ужасяващи нечленоразделни звуци…Тогава получих информация, че мозъкът е здрав, но ЗАБРАВЯ да работи, когато е в латентно състояние, и е необходимо да му се припомни чрез команди. Сестрите подигравателно се забавляваха, когато казвах: „Мозък, раздвижи пръстите на дясната ръка! Мозък, отвори очите!…Мозък, изречи буквата А“… и така…едно по едно, докато се възстанови всичко…и говора!
… И Чудо три – зараснаха всички счупвания…на Петковден синът ми стана и тръгна…!!!...цялото лечение продължи около месец!...
…Излишно е да казвам кой го излекува! …Целият Светъл Свят – видим и невидим, и Всички Царства бяха с него!...Както сега са с вас!!! …Поклон и в служба до край!!! 
…Не ми се коментират ненормалните причини за нашия инцидент…намирам същите и при вашия случай! …Много дълго време бях гневна!!! Питах се: „Защо той, а не аз?“. И винаги ще го казвам на ония, другите…: „Като сте толкова куражлии, елате да се „биете“ с нас, големите!!! Не пипайте децата ни!!!!“…защото нямате никакъв шанс!!!
С безкрайна Любов и Пълна Увереност! От цялото ми ♥

Даниела Пенева Ицо , знам , че вярваш в Бог. Сега вашата вяра - твоята и на Гери е подложена на изпитание. Има моменти когато трябва да се оставим безпрекословно в ръцете на Господ, да му се доверим. Знам , че се молите много, а и много хора заедно с вас. Убедена съм , че молитвите на толкова много хора ще дадат резултат. Чудеса стават и моят син е едно такова чудо. Преди 12 г , когато раждах сина ми , лекарите ми казаха , че плода е мъртъв . Родих по естествен начин 4 часа след това лекарско заключение. Ники изплака веднага щом се появи на бял свят. Изненада напълно и лекари и сестри. Прогнозите за него не бяха никак добри. Никой не ми даваше гаранция , че въобще ще живее. Години след раждането лекуващия му лекар ми сподели , че предвид липсата на кислород , усложненията при раждането и преждевременното раждане , те са очаквали Ники да е с много сериозни увреждания. Благодарна съм на Господ , че се разминахме с толкова малко и че Ники постепенно се подобрява. В момент , когато лекарите бяха безсилни , Господ показа , че пред неговата сила няма граници. Вярвам , че Андрейчо ще се оправи . Отново ще ви гледа , ще ви се радва ! Мислено и със сърцето си съм с вас ! ♥

Lusi Ruseva На 6 годинки моят баща боледувал от тъга! Понеже се залежал, не могъл да отиде на 15 септември на училище. До Коледа не станал от леглото и когато почти го "отписали", учителката завела целия първи клас, в който трябвало да учи, в неговата стая. Децата му пели коледни песни 6 часа. На сутринта станал и поискал да пие чай. Останалото знаете... ♥

Velina Tarpova Когато моето детенце беше в Божиите ръце и не знаех какво ще се случи с него в следващата минута, час или ден, бях умело насочена от хора, които са вървяли по моя път да напиша своята цел или ясна представа за това как виждам детето си след 3-5 години. Какво бих искала то да постигне в недалечното бъдеще, което тогава ми се виждаше немислимо. Пишейки целите или по-скоро мечтите си, сякаш нещо се пречупи в мен, осъзнах кое е най-важното за детето ми, но най-важното беше, че ако аз не повярвам в бъдещето на детето си, никой друг няма да повярва истински. И тогава реших - ще вярвам докрай, безусловно. 
Всичко, което написах тогава, е още валидно. Преглеждайки го година по-късно със специалисти от училище, установихме, че може би 80% от мечтите ми са станали реалност. А те ми се виждаха толкова непостижими навремето. Ето една: да мога да държа детенце за ръчичка и да ходим заедно до училище. Слава на Бога за неговото благоволение, търпение и безусловна любов! 
Андрейчо, и ти ще ходиш на училище и ще раздаваш на хората около теб светлина и вяра в доброто. Успешно и цялостно възстановяване ти пожелавам. ♥

Diana Aleksieva Всеки ден плача и се моля за вашето ангелче, зная каква болка и мъка преживявате. Преди 9г моето момченце също 2м се бореше за живота си аз не спях, не ядях по цял ден, държах ръчичката му и му повтарях: "Тук съм слънчице до теб съм, бори се аз ще ти помагам заедно ще победим". Тогава той беше на 7 месеца с бактериален менинго енцефалит.Някой (вече ни помня кой от многобройните приятели и близки, които денонощно дежуряха под прозорците) ми донесе една малка свещичка от божи гроб, всяка нощ я палех над главичката му и се молех: „Моля те, Господи, спаси детенцето ми - много да е див, много да е палав, само да е здрав” . Моето слънце вече е на 9г - здраво много палаво детенце. Много пъти като сътвори поредната щуротия, аха, да му се скарам и си казвам: „Та нали аз пожелах да е палав?” Бог чува майчините молитви дори и да не са написани - те са от сърце и душа. Бъдете винаги до Андрейчо - той е силно юначе и ще се пребори! Заедно ще успеете и се молете с цялата си душа. ♥

Diana Kuncheva: Здравей, преди време аз бях това дете, за което майка му се е молела, сега съм на 32 години, тогава съм била на 4 години с тежка диагноза. Майка ми вярва от тогава, защото след една вечер, която тя прекарала в молитва като по чудо, колкото и нелепо да звучи съм оцеляла, всичките ми кръвни показатели са били тотално различни /майка ми е с медицинско образование, а изследвания са правени в няколко различни града в България от най-добрите за тогава светила /. Готвело се е пътуване за операция в чужбина. Вярата може да преобърне целият свят зависи колко е сила, зависи дали е истинска и идва от сърцето ти. Това не е единственото чудо в живота на семейството ми и в моя. "Поискай и ще ти се даде" Библията, не знам кой псалм е, но е истина. Никога не предавай вярата си. Не съм вманиачена на тема религия, всичко е в сърцето ти, в теб. Всичко което виждаш и което не можеш е частица от тази Сила. ♥

Андреана С. Детенцето ще се оправи. Макар и да е засегнат от липсата на кислород мозъка, това да не ви притеснява много, защото Бог може всичко. Когато бях на 17 се случи нещо с мен и сърцето ми спря, не дишах, защото бях извън тялото си. Така стана, че не си заминах от този свят. В мозъка лекарите виждат че имам увреждане на среден мозък, компютърната топография го показва, пазя си изследванията, които са най- различни. Според тях, аз би трябвало да съм напълно сляпа, защото нещо, което отговаря за очите ми е увредено много. Но си виждам прекрасно, единствения проблем остана дълго след това, че ме болеше някак особено отзад главата, точно на това място, когато се притесня за нещо. Но с времето и това намаля като усещане. Да се събуди сега е най- важното, а после малко по- малко ще се възстанови. С Божията помощ ще стане! На 24 години ми лепнаха диагнозата множествена склероза. Заболяване, което е по - лошо от рака и неизличимо. Нервните клетки бавно, но сигурно умират в мозъка. Появяват се лизеи и човек спира да говори, да върви и да се обслужва сам, докато в пълно съзнание на ума издъхва бавно и болезнено. Майка ми се е молила за мен, докато съм била в болницата и три вечери подред сънувала моята баба с която имах силна връзка и буквално ме отгледа. Първата вечер, моята майка я вижда как идва у дома и казва: Тук ще замажа. Моята майка започва да я моли да ми помогне, че съм тежко болна, но тя и дума не казва, замазва стените и си тръгва. На втората вечер, баба идва в съня и отново и носи на табла различни плодове. Моята майка, отново започва да я моли за помощ, но тя и дума не обелва. На третата вечер, моята майка сънува нейната най- добра приятелка, която се казвала Добра. Дошла, отворила вратите, разперила ръцете си, усмихнала се и казала: аз дойдох! Майка ми вярва, че заради името си Добра, което е насила като жива е знак, че доброто ще дойде. След една година, минавайки отново на ядрено магнитен резонанс лекарите не видяха лизеи, не видяха нищо, което да показва наличие на болест. Това за мен е чудо, както и за семейството ни. Вярвам, че Бог може всичко да промени и съдба и болест да заличи. Вярвам, че и с малкия Андрей ще се случи така. ♥

Iliyana Meleva Моето момиченце се роди в осмия месец, с усложнения, в кувьоз, на кислород. Три дни не ми казваха нищо, само моли се. Молех се, денонощно,умирах бавно, на третия ден ми казаха-"давай кърма майче, ще оживее, пребори се. Много битки сме минали, много операции, но Лорина проходи, говори някои неща, въпреки недоумението и отрицанието на лекарите. Само вярата ми в Бога ми е помощник и благодарение на Него се справяме. Страшно е, но с Любов се преодоляват много трудности. Бог ни дава изпити и ни калява в тях... Благодарна съм за всеки миг и за това, че баткото ни стана добър и разумен покрай тези изпитания...  Христо и Гери, зная, че няма по-страшно нещо от това да виждаш как детето ти се губи. Минала съм през ада и през всички нива-обвинения и самообвинения. Търсех причините, не знаех как да продължа. И най-страшното е, че си сам, всички около мен се сринаха и прехвърлиха отговорността върху мен. Само вярата ми остана, някъде дълбоко вътре. Опитайте да си давате кураж взаимно и знайте, че от тук нататък Андрейчо и Ани ще имат много по-голяма нужда от вас. Трябва да сте силни и да се борите за децата си, да сте единни и да вярвате. Всяка мъничка победа ще ви дава сили и кураж. И до днес водя своите битки за детето си, отхвърлям целия негативизъм и отрицание около мен. Игнорирайте какво ви говорят лекарите и рационалното мислене. Много Любов и много позитивизъм са нужни и детето ви ще го усети, това ще му влияе. Прегръщам ви и знайте, че не сте сами. Не губете кураж и изливайте Любовта си към детето. Душичките на децата ни са тук и се нуждаят от нас...  П. П. Днес смело мога да кажа, че съм благодарна, че Бог ми е дал Лори, защото тя ме научи на много неща, най-вече да я обичам и да обичам такава, каквато е! ♥

Golden Sun‎

Гери, Христо, може би пак ще се повторя, но силата и чудото наистина са възможни. Ако сметнете за добре, дайте си обет пред Бог, в името на Андрейчо! Преди около повече от 30 години лекарите отписаха дядо ми. Тогава беше жив брат Влайчо и вечерта след тежката новина,той се затвори в една стая и съобщи на семейството ми - всички да си дадат обет(всеки да си обещае нещо, което да изпълни, като малка жертва).. Казал им е да се молят цяла нощ, защото от горе (разумните същества) ще се реши дали дядо ще продължи живота си. След часове молитви и четене на Евангелието, на сутринта Влайчо е казал, че Живота на дядо е ИЗМОЛЕН!.. Вълнувам се, дори като го пиша...Та, следващите дни лекарите бяха изумени - нямаше и следа от болестта...а дядо и до днес слави Учителя, Влайчо и всички светли работници, които благоволиха той да живее... Всичко е възможно! Обичам ви и изпращам надеждата и благодарността, които нося в сърцето си! Иде! ♥

Valentina Georgieva

Мили родители на Андрей! Не ви познавам лично, но съм съпричастна с всичко, което чета за вас и вашето Слънчице. Днес в час по религия разказах на моите 21 първолачета за Андрейчо и всички заедно се молихме за оздравяването му. С голяма вяра и любов моите дечица отправяха очички към небето и всеки сам си каза молитвичка за детенцето ви! Той ще оздравее!!! Това прочетох в очите на дечицата, а техните молитви се чуват от Бог... Бог да благослови всички дечица! Амин! ♥

Krasimira Sokolova Чета и сърцето ми се изпълва с тъга, за теб, мило дете ! Чета и сърцето ми се изпълва с радост, за помощта ви, мили хора. Благодаря, че ви има, че изпълнихте пространството с толкова много любов, дадохте надежда не само на малкия Андрей, но и на всички, които в някакъв момент са започнали да губят вярата си . Кураж, родители ! Смирено те молим, Господи, и благодарим за изцелението ! ♥