Има хора, които в своята неосъзнатост, волно или неволно, ни причиняват болка – с хулите си, с лъжите си, с предателствата си отварят в сърцата ни рани и колкото по-близки сме ги чувствали, толкова по-дълбоки са тези рани и белезите, които те оставят след себе си, защото законът е такъв – дълбочината на една душевна рана е в пряка зависимост от дълбочината, до която си допуснал да навлезе даден човек в теб. Това е причината понякога любовта да се превръща в своето полюсно състояние – омразата… в което няма нищо чудно, защото полюсите, макар и противоположни, са части на едно цяло, т. е. любовта и омразата, като човешки чувства, имат общ корен. Но да се върнем към въпроса за душевните рани… Някои от тях трудно се лекуват, трудно зарастват, но е необходимо, защото остане ли горчилката (липсата на прошка), утаена в теб, ще отрови първо теб самия, а оттам ще трови отношенията и живота ти, защото твоят живот не е нищо друго освен израз на твоята душевна същност. В този смисъл, външната промяна не е промяна – тя няма да ти помогне! Може да отидеш да живееш, надявайки се на по-добър живот, в Америка, във Франция… дори някъде в космоса, но не можеш да избягаш от себе си… И ако ти не си наред (където и да си, с когото и да си) нищо няма да ти бъде наред и целият свят ще ти бъде крив и виновен. Затова, ако искаш да живееш с радост и да носиш радост… ако искаш животът ти да бъде чист и светъл, а умът и визията ти да бъдат ясни – бъди вътрешно чист! Чистотата е здраве, а здравето – пълноценен живот, чието кресчендо е Любовта. Този живот е дар, благословия… и то не само за теб, а и за всичко съществуващо! ♥