За да бъде здрава и непоклатима основата на твоя духовен растеж, е необходима всекидневна медитация, при която се утаяваш в себе си, като оттегляш сетивата си от външния свят. За да се случи това, трябва да утихнеш, да се кротнеш, да се смириш… В противен случай твоята духовност няма да съумее да пусне дълбоки корени, а ще бъде подобна на семе, посято в камениста почва. Ученичеството има външен и вътрешен кръг. Във външния кръг си последовател и се уповаваш на Учителя отвън… на външния авторитет – затова молитвата е основна практика, а във вътрешния кръг се уповаваш на Учителя вътре в теб… на вътрешния авторитет – и акцентът пада върху медитацията. За тази фаза говори Кришнамурти, когато казва, че човек трябва да бъде сам за себе си и Учител, и Ученик.  Когато това се случи, змията захапва най-сетне своята опашка и кръгът се затваря. В символичен план кръгът означава божественото – вечност, блаженство, съвършенство. Така се ражда и мъдростта. Този, който уважава себе си, своята Божествена същност, не може да си позволи цял живот да остане последовател. Да си последовател, това ще рече да не се ражда нищо ново в теб, а да вървиш само по утъпкани пътища, да утвърждаваш истини, открити от някой друг, но… както казва Христос: „Пръчката, която не дава плод, се отрязва и се хвърля в огъня.” Тук се говори за духовно неплодните хора. Божественото няма да ни остави на мира и ще ни ръчка дотогава, докато не се превърнем в уникални творчески личности със свой неповторим принос, обогатяващ съществуването. Всеки човек има оригинално лице, което е призван да прояви. Това е едно от Божиите лица, защото макар Същността да е една, Тя е многообразна и всяко лице си има своя специфична красота, която няма аналог в цялото битие.