Регресия на К. С. - жена на средна възраст, разведена, с две дъщери: К. С. визуализира светла нишка, по която душата й е слязла на физическия свят, за да се въплъти. Нейният духовен учител е свети Никола, когото описа като 40 и няколко годишен мъж, с кестенява коса и брада, с пъстри, зеленокафяви очи, облечен в бели дрехи. Книгата на нейния живот е кафява на цвят, с твърди корици, леко пожълтели страници, изписани с красиви ръкописни букви. Съдържа около 500 страници, а отпред на корицата има някакъв печат. Първичното името на нейната душа, т. е. името което е получила при излъчването си от Бога, е Лионел. Решихме да видим каква е причината за страха, който носи в себе си в настоящия си живот – за живота на голямата си дъщеря, както и страх от вода. Върна се към сцена от живот някъде на север в Европа през 17 век. Беше на каменист плаж заедно с малката си дъщеричка на около 4- 5 години (всъщност това беше голямата й дъщеря от настоящия живот). За известно време К. С. се разсеяла, изпуснала я от погледа си и… дъщеря й се озовала в морето. К. С. направила опит да я спаси, обаче не успяла. След това се чувствала много тъжна и самотна и направо с радост приключила този свой живот в бедна къщичка на брега на морето. След смъртта душата й се издига и попада на място, където има много деца, облечени в бели дрехи. Там е и нейната дъщеря, която я посреща и двете се прегръщат радостни, че отново са заедно. Нейният духовен водач – свети Никола, с когото разговаря в красива цветна градина с преобладаващи цветове – бяло и жълто, й казва, че трябва да бъде смела и да не се страхува – няма от какво да се страхува, защото Бог е винаги с нея! Всъщност, този живот беше много точно попадение, защото изясни два от страховете на К. С., свързани с дъщеря й и със страх от вода. След това се насочихме да изясним връзката й с бившия й съпруг, с когото, въпреки раздялата, са запазили топли приятелски отношения. Тя се върна към живот, малко след Христа в древна Гърция, когато бившият й съпруг от настоящия живот се е казвал Михалис, а тя - Елена. Вижда ги в горичка с още около 20 човека, облечени в бели дрехи, като бившият й съпруг е духовен учител, който чете от някаква книга, всички други го слушат, а К. С. е най-близката му ученичка и е седнала до него. Тя усеща с цялото си същество, че думите, които изрича, са истина, която трябва да следва. Тя го обича, но нямат физическа връзка в този живот. Тя е и тази, която се грижи за него, когато той е вече на смъртен одър. Не дълго след това умира и К. С.. Свети Никола й казва, че е доказала, че може да бъде много добра ученичка и че трябва да следва винаги човека, когото е обичала, и истината, която е изразявал той. Изяснява се, че душите им са сключили договор или споразумение, според което трябва да бъдат духовни партньори през вековете, без да имат физическа връзка. След това я попитах за връзката й с настоящия й приятел. Озова се в предишен живот, в който той се казва Ричард (сравнително скорошен живот), и е бил неин брат, с десет години по-малък от нея ( тя на 15, а той на 5 години), като тя се е грижила за него, защото са останали сирачета… В този живот К. С. е останала неомъжена и без собствени деца и го е изживяла с брат си. А той е този, пък който се грижи за нея, когато тя (около 40 и няколко годишна) напуска този свят. Когато отива в духовния свят, се оказва, че нейната основна задача в изминалия живот била да пробуди душата му, но свети Никола й казал, че не е успяла да се справи, а тя е дала обещание да се справи следващия път, когато й се даде възможност. Затова и са се срещнали сега… Беше изяснено и откъде идват бълнуванията на К. С. – кошмарите й през нощта, съпроводени понякога и с пристъпи на задушаване. Влезе в друг живот, в който се видя като висок, слаб мъж в края на 18 век, носещ името Марин. Беше в затвора, попаднал там като борец за свободата на България. Не успява да излезе жив и умира там, неудовлетворен, че не е успял да реализира мечтата си - да види България свободна. Но неговият духовен ръководител е доволен от него, като му казва, че е живял достойно и е проявил смелост, жертвайки себе си за свободата на България. След това накарах К. С. да визуализира залата за преглед и обсъждане на бъдещия живот преди последното й прераждане, която тя каза, че приличала на чакалня, но не на гара, а много по-хубава и вътре със сиви, някак прозрачни столове. Там видя група от сродни души… много на брой… със светли дрехи… но не всички бели… Усещането й беше, че това са хора от Бялото Братство – нейният сроден кръг души и това, заради което се е преродила сега в България. Разпозна някои от този кръг сродни души – бившия си съпруг, двете си дъщери и още няколко приятели – хора, последователи на Учителя Петър Дънов, за когото тя каза, че бил много важен за нея и имал голямо значение! Насоките, които й се дадоха за този живот са, че не трябва да отстъпва от вярата си… И освен това трябва да изгражда и утвърждава своята индивидуалност.

Регресия на Р. С. – млада жена, неомъжена, студентка: Основно искахме да проучим две неща - за мистериозната й връзка с една душа – П. С., с която се засякоха съвсем малко на физическо поле, тъй като тя скоро (при трагични обстоятелства) отлетя обратно към небесните сфери. В последствие Р. С. имаше странни съновидения, свързани с нея. Искахме да изясним и един здравословен проблем, който има Р. С. - повишен пулс, а лекарите не могат да установят причината. Първо я накарах да влезе в живот, който ще обясни връзката й с П. С. Този живот беше от 17 век в Будапеща. Била е дама от висшето общество, а П. С. е нейна дъщеря... Видя първо бял кон… След него каляска, а вътре в каляската те двете – отиваха на някакъв прием. Имали са близки, хармонични, красиви отношения... И изобщо това е бил един щастлив и хармоничен живот. Обичала е и мъжа си, който е имал хубаво чувство за хумор и са се разбирали добре с него. Разпозна го кой е той в този живот – човек от танцовата група, която тя посещава… И каза, че наистина го чувства и усеща близък, и обича да споделя с него, макар че е по-възрастен от нея и може да й бъде дори баща. Когато е на смъртно легло, нейната дъщеря,т. е. П. С., е до нея с двете си деца - момче и момиче. Напуска този живот спокойна, хармонична, удовлетворена… Вторият живот, в който се видя, беше през 14 век в неевропейска държава, която започва с буквата К. Тогава... като малко момиченце още остава сираче. Двамата й родители ги покосява епидемия. И тогава един свещеник или монах я взема й я отглежда... Той й е като баща... Всъщност... в него тя разпознава баща си от настоящия си живот. Вижда се в манастир, където прекарва известно време и завършва нещо като здравен курс при монахини, като става медицинска сестра. Избухва  епидемия.. Има и войни… Тя се грижи за болните и ранените. Запознава се и с мъж, когато обиква и който става неин пациент, след като е бил наръган високо горе в стомаха... близо до гръдния кош. Грижи се много за него, но не успява да го спаси. Умира и той. Всъщност сега това е настоящият й приятел, с когото са заедно от четири години.Интересно е, че той има здравословни проблеми със стомаха и то точно на същото място – високо горе. Това, че смъртта й отнема любими хора, я кара емоционално да се затвори и да не изразява и споделя чувствата си... Започва да се страхува от смъртта... Не толкова от своята, а от тази на близки хора... Чувства се някак изоставена и самотна... Нещастна и потисната е била... Това стечение на обстоятелствата в живота й, са породили у нея песимистична нагласа... И всичко това е довело до ускорение на сърдечния й пулс - нещо за което най-добрите кардиолози в България нямат обяснение сега! Необходимо е просто да се освободи и да изразява свободно, спонтанно своите емоции и чувства – това е един от кармичните й уроци и начин да се освободи от ускорения пулс. Отива си от този свят някак самотна… Умира в болницата, където се е грижила за хората, но се е заразила от тях и това е причината за смъртта й, която е настъпила около 33-годишна възраст. Каза ми, че има хора около нея, но тя се чувства сама. След момента на смъртта в духовния свят я посреща нейният духовен ръководител – Исус Христос в бежав хитон. Налага се да я утешава - казва, че не трябва да се страхува от смъртта... Че трябва да приеме смъртта като нещо естествено... да бъде по-самостоятелна и да се научи сама да взема решения, а не да чака някой друг да ги взема вместо нея. Затова в сегашния й живот ще й се налага да взема трудни решения. Друг кармичен урок или извод от този живот е, че не може да бъде напълно щастлива, защото прекомерно мисли за другите, пренебрегвайки себе си, т. е. че нейното щастие е зависимо от другите и ако близките й хора не се чувстват добре, това й се отразява и на нея и тя губи усещането си за щастие... Даде се първоначалното й име – това, което е получила душата й, когато е била излъчена от Бога – САЛВИНА. Оказа се, че има такова име. Идва от латинското САЛВА, което означава ЗДРАВА. И това пак е интересен момент, защото… когато я накарах да влезе в залата за преглед на бъдещия живот, тя се видя на нещо като симпозиум, на който присъстваха лечители, физиотерапевти и т. под. А точно към подобна медицинска специалност се е насочила в настоящия си живот Р. С., което означава, че е доловила желанието на душата си и е стъпила на своя път. Видя и как изглежда книгата на нейния живот – с пожълтели страници, красиво изписани, ръкописно… с дебела корица – на цвят между кафяво и вишнево червено и с обем около 500 страници.

Регресия на Р. Д. – 19 год.: В началото я попитах за духовния й учител и тя го визуализира като млад мъж с мустаци, но без брада, облечен в маслено зелено, с елече. Не уточнихме с нея името му, но в хода на регресията, я накарах да види своя ангел хранител. Описа го между 50 и 60 годишен старец с бяла коса и брада и в бели дрехи като истински светия. Каза, че се казва Андрей. Поисках да уточни дали това е ученикът на Христос – св. ап. Андрей Първозвани, и тя потвърди това. Каза за него, че много й помага, че е винаги с нея. Той и духовният й учител имат връзка помежду си... После уточни, че те са една и съща личност. Първият живот, в който беше въведена Р. Д., беше от 19 век във Франция. Живееше с двете си деца – момче и момиче, в къща, която се намираше в подножието на планина, и се занимаваше с домакинска работа. В момичето разпозна своя съученичка и близка приятелка… пък за момчето каза, че не го чувства толкова близко. Съпругът й беше военен, казваше се Франсоа и отсъстваше продължителни периоди, почти не се прибираше вкъщи… Дори навлизането на Р. Д. в този живот започна със сцена, в която тя му пишеше писмо… Пишеше му не толкова, защото силно го обичаше и й липсваше, колкото за ежедневните неща и проблеми – за това как са децата и как живеят. Пишеше му това, което трябва и се изискваше от нея, но липсваше тръпка и и истинска сърдечна връзка. Отношенията им бяха по-скоро делови, практични, отколкото любовни. А и неговата работа (служба) беше такава, че не се бяха виждали години. След това се даде сцената на завръщането му – как тя и децата се радват и го прегръщат, но той е някак притеснен… точно заради тези дълги отсъствия и че не може да бъде с тях. В негово лице Р. Д. разпозна свой познат, с когото не са особено близки – както не са били и особено близки, в живота, в който той е бил постоянният отсъстващ. Каза също, че вижда как момичето свири на пиано, а момчето учи за лекар. Р. Д. умира в леглото си сама и вече стара. Спокойна е. Дори някак безразлична. Изпълнила е дълга си - отгледала е децата си, но в живота й не е имало твърде радост  и сега вече сякаш се е изчерпал от смисъл. Когато умира, се чувства отново свободна…. Отново може да лети неограничена, такак както го е правила, преди да се въплъти. Така че смъртта й носи облекчение. Основния урок, който е трябвало да усвои в този свой живот е, че е много важно човек да бъде щастлив. Вторият живот, към който се върна, беше в Германия през 14 век, но го чувстваше много по-близък отколкото животът през 19 век. В първата сцена, която се откри, Р. Д. е около 18 годишна. Много харесва едно момче… Няма връзка с него, но след години се женят и имат три деца – две момичета и едно момче. Едното момиче е близка нейна приятелка в настоящия й живот – също съученичка, а в лицето на съпруга си разпознава своя настоящ приятел. В този живот от 14 век той се е занимавал със земеделие. С черна коса е и изпъкнали скули. Обичат се много… Има хармония и разбирателство между тях и са били едно наистина щастливо семейство. Усеща го много близък, има му доверие и казва, че с него може да сподели всичко и имат много сходни възгледи за живота и идеали. Но тя се разболява от рак и умира със съжаление сравнително млада, на около 45 години, но обгърната от любовта на семейството си. Вижда сцена, при която нейният любим й държи ръката. След смъртта й е трудно да поеме към духовния свят, защото привързаността и нежеланието да се раздели с любимия, я дърпа назад. Нейният духовен ръководител се опитва да я утеши… Казва й, че не е добре да се привързва толкова много към хората и това е основният урок, който трябва да научи от този си живот. Интересно е това, че в настоящето си прераждане Р. Д. е много свободолюбива. Дори не нарича приятеля си гадже, а приятел, към когото има специално отношение, защото иначе било много обвързващо, а тя не искала да се обвързва и да бъде зависима от каквото и да било – заради това дори и кафе не иска да пие всеки ден. В залата за преглед на бъдещия живот още й беше казано, че трябва да бъде искрена с хората – не бива да ги лъже, че трябва много да вярва и да обича, но без да се привързва. Предстоял й един щастлив и успешен живот, в който щяла да реализира всичко, което си е набелязала.