Регресия на Л. (в настоящия живот е млада жена): Книгата на нейния живот е кафява на цвят, със златна нишка като подвързия и приятно благоухание. Съдържа 290 страници, но те са някак дебели и създават усещане за по-голям обем. Първичното име на душата й е Леонид, а цветът на духовната й монада е розов. В предварителния разговор преди регресията уточнихме да се опитаме да изясним няколко неща – произход на писателска дарба, на танцови умения, на любовта към животните, на връзката с настоящия й баща, както и да тръгнем по следите на негово съновидение, в което той е видял душата на дъщеря си, превъплътила се като монах, със светско име Марин, в семейство с пет деца, в което Марин е второ дете, родено пак на същата дата, както и в настоящия земен живот на тази душа. Тогава този монах умира сравнително млад – на 39 години. По отношение на писателската дарба – Л. се видя в началото на 20 век като мъж в кабинет, седнал пред бюро на стол и пишеше книга. Беше вече на възраст, с посивели коси, започнали да оредяват, с мустак, но без брада, имаше и очила. Книгата, която пишеше, му беше любима и се казваше „Дворецът е наш”. Основното послание в нея беше, че някои хора се стремят към пари, мислейки си, че парите могат да ги направят щастливи, но това не е така – единствено любовта може да направи човека щастлив – не само любовта към хората, а и към животните и към всичко. Този писател имаше богата библиотека с много книги, измежду които се открояваше една книга с червени корици и заглавие „Нефертити.” Книгата беше негова. Той беше написал около десет книги, но само пет от тях бяха по-известни. Беше уважаван и почитан писател. Имаше и две деца – момче и момиче. ( В настоящия живот това момче се казва Иво.) Умира от сърдечен удар в кабинета си и малко след това жена му (Христина) влиза и го намира. Когато напуска тялото си, неговият духовен водач е доволен от начина, по който Л. се е справил с живота си на писател и от произведенията, които е написал. Във връзка с танцовите умения Л. се пренесе в живот от 17 век. Беше млада жена – Магдалена – една от шестте жени в харем на турски везир, чието име започва с буквата Т. Била е изтръгната още като малко дете от ръцете на майка си. Не обича везира и трудно го понася, макар че е неговата любимка, но много обича да танцува, под музикален съпровод на песни възхваляващи Аллах, макар и тази религия да не й е присърце и да й е наложена насила… Необходимо е в известен смисъл да лицемери – да се прави (като другите жени от харема), че иска да се хареса на везира и да спечели неговото благоволение, но… не издържа дълго да играе тази роля – опълчва се, когато е на 35 години, и намира смъртта си, наръга с нож от охраната на везира. Умира, доволна от себе си, че е успяла да превъзмогне страха си от насилието и смъртта и е отстоявала себе си и собствената си истина, а не тази, която се се опитали насила да й наложат отвън. Това е и един от най-важните уроци на душата й, потвърден и в следващото прераждане, в което се пренесе (във връзка с любовта към животните) – като малко 5 – 6 годишно момиченце, някъде около Франция, в селски двор, подобен на ферма. Имаше много животни, измежду които любимо куче, коте, няколко прасета, кокошки, петел… Обичаше този свой живот – живееше в хармония с животните и с природата. А в баща си разпозна настоящия си дядо по майчина линия. Умира на около 70-годишна възраст при буря, като се подхлъзва, пада и удря силно и смъртоносно главата си в къщния праг. Главните уроци от този живот са, че трябва да отстоява собствената си истина, а не да се оставя на родителите си или на който и да е друг да й казва кое е най-доброто за нея, защото тя най-добре знае какво преживява и как се чувства. Това създава у нея усещането за един свободен и независим дух, който трябва да търси своята истина и път и да върви неотклонно по него, без да се съобразява много с руслото, в което искат да я вкарат другите, т. е. не е важно да сбъдне нечии чужди очаквания, а копнежите на собствената си душа! След този живот видя себе си в манастир в началото на 19 век, като млад монах – монах по призвание, с черна коса и недълга брада, който се молеше за здравето на хората пред иконата на Пресвета Богородица. Въпреки че не притежаваше някакви по-особени заложби, при монаха ходеха доста хора, които му се доверяваха, но… на 34-годишна възраст той съгреши с омъжена жена (Елеонора), която харесваше заради добротата й… Прелюбодейства с нея, а след това се чувстваше съкрушен, изпитваше огромно чувство на вина… смяташе, че се е провалил като монах… не можеше да си прости греха и това доведе до белодробно заболяване, което след пет години (когато беше на 39 години) го отнесе в гроба. (В настоящия си живот Л. отново има известни проблеми с белите дробове – бронхити, пневмонии) Духовният му водач този път не беше доволен от него и му каза, че трябва да отстоява нравствените ценности, а не да върши неща, които ще карат други хора да изпитват болка и да страдат. В следващо прераждане Л. видя себе си в Австралия, като баща му (баща и в настоящия живот на Л.) беше учител, който преподаваше на малки деца, а Л. го заместваше понякога. Изпитваше дълбоко уважение към баща си, заради грижите и много доброто възпитание, което беше получил от него. Основният урок от този живот беше, че е трябвало да се развива, а образованието е било важна част от този процес. След това накарах Л. да направи прогресия и да погледне 10 години напред във времето, т. е. да види себе си в настоящия си живот след десет години. Видя се да работи във ветеринарна клиника - лекуваше куче… Чувстваше се удовлетворена от работата си, а с любимия си човек (настоящия й приятел) обмисляха да създадат семейство…