Ще споделя част от една регресия на млада 29-годишна жена, която е минала през много тежки моменти в живота си… Наричам тази регресия „регресия – мечта”, защото… след като въведох жената в духовния свят, оттам нататък почти не се налагаше моя намеса, тъй като този, който се оказа неин духовен Учител, на практика проведе регресията.

„Виждам Учителя Дънов. Той е с дълга бяла роба и ми се усмихва. Кара ме да тръгнем нанякъде, като ме държи за ръка и ме води. Бяло, спокойно и красиво е. Усещам мир и хармония. Казва ми, че съм… „аслъ капризна” и че трябва да смекча характера си и да бъда по-всеотдайна, да не се впечатлявам от хората, защото не можеш да угодиш на всички. Виждам духовната библиотека. Тя е огромна, висока към небето, пълна с книги. Има и стълби. Качвам се по една от тези стълби и намирам златна книга. Вътре пише ЛЮБОВ. След това Учителят ми подава моята книга на живота. Тя е голяма и тежка, тъмночервена със златен разделител и дебели корици… с гравиран знак отпред. Много е интересен… като щит на войник е и символизира мъдрост. Книгата съдържа 961 страници – жълтеникави със златни ръбчета. Шрифтът е ръкописен с черно мастило от перо, а буквите са на латиница. Отгръщам книгата на първата страница и виждам изписано своето духовно име – МИРА (носи МИР и РАДОСТ). След това Учителят разгръща книгата и се озовавам в минал живот, в който съм мъж между 30 и 40-годишен, с каскет, раиран панталон, тиранти и риза. 1761 година е. Норвегия. Казвам се Робърт. В някакво село съм, с малки бели къщурки… Това е Западна Норвегия. Имам жена и две момиченца – на 9 и на 3 години. (В сегашния ми живот са… моят приятел и майка му) Жена ми е със забрадка – скромна жена. (В сегашния ми живот това е майка ми) Много ме обича. Виждам как ме милва по лицето. Работя като миньор. Тежка е работата и се задушавам от прахта. Труден ми е бил животът тогава и съм умрял от отравяне в мините на 48 години. При смъртта душата ми се отделя светла и чиста. Устремява се нагоре. Усещането е за освобождение… Приятно… Пътувам нагоре и се озовавам при Учителя. Той ми казва: „Добре дошла, моя малка Мира! Прекара живота си честно и с труд. Важно е за теб! Трябва да работиш много в духовния път. Трябва да се молиш и да коленичиш пред Бог. Трябва да коригираш грешките си и да влезеш в правия път. И ще бъдеш щастлива! Трябва да спреш да пушиш и да пиеш. Ти си лошо момиче! (Заканва ми се с пръст) След това започва да танцува с мен, върти ме и се радва. Казва ми, че ще бъда жена в следващия си живот, защото трябва да пробудя женското в себе си и да се науча да обичам по-силно. Седнали сме на столчета пред маса и ме кара да напиша в книгата на живота си: АЗ ИСКАМ ДА БЪДА ЩАСТЛИВА!

След това ме насочва към втори минал живот, в който съм около 60—годишна жена – измъчена, прегърбена. Копам картофи. Мъжът ми е починал преди 10 години. Имам дъщеря на 18 години. (В сегашния ми живот е моя приятелка) Меси хляб и ме чака да си дойда от градината. Дъщеря ми се грижи за цветята, а аз за посевите… Отново съм при Учителя. Казва ми, че този живот е бил важен, защото в него съм била скромна. Трябва да се стремя към скромност и да бъда благосклонна към хората.

Пак сме в духовната библиотека. Виждам се в настоящия си живот, но на 15 години. Учителят ме гали по лицето и ми казва: МИЛОТО МИ ДЕТЕ, МНОГО СИ ДОБРА, НО ТРЯБВА МНОГО ДА РАБОТИШ! Изпълва ме спокойствие. Не ме е страх от нищо. Кара ме да се кача на колело. Падам. Той ме вдига и пак ме качва. Карам. Вдясно виждам дървета, а вляво – къщи. В Италия съм… на 36-годишна възраст. Имам малко момиченце на 5 годинки – русо, със сини очи. Мъжът ми (сегашния ми приятел) е с детето вкъщи, в България, а аз съм в Италия. На 37 съм бременна с момченце.. Ще се казва Мартин. Чувствам се много щастлива. И карам колелото по калдаръмени улички. Стигам до голяма къща, в която имам стая под наем. Пиша книга със заглавие МРАКЪТ Е ИЗВЪН МЕН. Затова съм отишла там – за да напиша тази книга. Раждам детето в България, в болница, с много болки, но е живо и здраво. Като го гушкам, съм най-щастлива на света. Идват ми на свиждане дъщеричката ми Мария и съпруга ми. Аз съм избрала името Мария. Тя милва Мартин и му се радва. Учителят ми казва, че трябва да се науча на честност.

Отново съм в духовната библиотека – кръгла и висока към небето. Учителят ми казва, че всички животи се съхраняват там. Специално място е. И моята книга е специална. В знака на корицата отпред – в четирите ъгли на щита има по три рози, а в средата има малко кръстче – светло. Това значи, че съм християнка.

А сега се върнах в настоящия си живот на 8-годишна възраст. Кръщават ме. Виждам блясъка на иконата на Иван Рилски и започвам да плача уплашена. Учителят ми казва, че Иван Рилски е също мой водач – той е велик човек! Живяла съм, когато и той е живял. Виждам го в планината, когато той се моли, а аз съм при него като 5 – 6 годишно момиченце. Той ми казва да вървя при майка си, за да не се притеснява. „Ние пак ще се срещнем!” Учителят пак ме посреща: „Видя ли – ти си го познавала, но не си приела урока, който ти е дал, затова е станал твой водач. Имаш важна мисия – да се обърнеш към Бога. От теб зависи това. А това, което ти се случи, бе резултат на тежка карма. Понесе неимоверно страдание, но ти се държа геройски. Кризите ще намаляват и ще изчезнат съвсем. Не слушай нисшите същества. Когато те нападат, мисли за мен – не ги слушай! Аз ще бъда с теб и няма от какво да се страхуваш!”

Питам го за Фалун Дафа – практика за самоусъвършенстване. Казва ми, че системата е добра, но трябва да се понесат много дълбоки страдания. Казва ми за основателя на тази практика - Ли Хонгджъ, че е добър човек и ако избера този път, ще бъде добре за мен. Трябва да усъвършенствам сърцето си – да бъде добро и състрадателно!

Питам го защо ме боли глава – причината е, че като войник съм бил застрелян във войната. Виждам много почести, жена – вдовица, имам и момченце. Била съм американски войник. Ковчегът е затворен, защото съм обезобразен. Жена ми плаче, а аз й махам отгоре и я утешавам.

Пак съм при Учителя. Той ме пипа по главата, където е болката, и тя изчезва. Казва ми: „Ти си музикална и трябваше да пееш в този живот. Не го постигна, но в другия живот ще бъдеш велик певец! Ангелите пеят с теб.” Виждам ги… Много са красиви.. Пеят и ми махат. Имам два ангела – пазители: единият е женски – Мирела… утешава ме, а вторият е мъжки – Лий – той ме вдъхновява. Виждам и архангел Михаил – той е мой защитник. Много е красив и величествен, с огромен меч от светлина. Висок е около три метра. Учителят ми казва: „Не се страхувай от смъртта – аз ще бъда до теб и ще те преведа. Ще доживееш до дълбока старост с две деца и три внучета. Ще бъдеш щастлива баба.” Ангелите се радват, че ме виждат. Казват ми: „Ние сме постоянно с теб, но ти ни забравяш. Чрез страданието премахна огромно количество карма и в този живот можеш да я изчистиш цялата… ако пожелаеш. И не се бой от страданието! То идва и си отива, но с него си отива и кармата.” Учителят слага ръка на коляното ми: „Тук имаше рана. Била си мъж, на който са му отсекли крака… Ти много се страхуваш – извлечи този страх от душата си. Трябва да се освободиш от него! Не си мисли, че Бог ще те накаже за някоя малка погрешка! Благоговей, но не се страхувай от Него! Бог обича всички.” Казва ми, че трябва да отида на седемте манастира на Кръстова гора и да оставя по един лев. Седем дни – всеки ден по един храм. И да спя на поляната… без одеало – да се калявам. На 1 септември трябва да съм там. Много е важно! За душата ми е важно! Учителят ще е с мен и ще ми помага. „Това е, което исках да ти кажа. Сега можеш да се върнеш.” Прегръща ме, милва ме и ме изпраща…"