Понякога по време на регресия има изненади. Така се случи и при регресията на Яна. Когато я въведох в състоянието и й казах да се върне към щастлив момент от своя живот, тя се върна към щастлив момент, но озовавайки се направо в минал живот – нещо, което промени и традиционния ход на регресията.

Яна: Танц навън. Приказна картина. Танцувам навън под слънчева светлина. Плавни, ефирни движения. Движа се леко вляво, вдясно. Ръцете се движат плавно. Слънчев сноп минава през мен отгоре. Краката ми са стъпили в много плитка рекичка. Облечена съм в светла рокля от по-груба материя, дълга е, а през кръста съм препасана с колан. Косата ми е права, тъмна, до раменете. Очите ми са светли. Името ми е Дария и съм на 28 години. В Англия съм и има някакъв празник, свързан със Слънцето. Годината е 1721. Аз приветствам Слънцето. Усещам в себе си лекота. Радвам се на това.

Борислав: Премини към друг важен момент от този свой живот!

Яна: Видях градина… И после само усетих дете, което или къпя, или се каня да изкъпя. Момче е. Около 2-годишно. В настоящия живот това е съпругът ми. Бащата на това дете пък е мой близък приятел от сегашния ми живот, сродна душа. Коритото, в което къпя детето, е дървено.

Борислав: Мини към друг важен момент!

Яна: Присъствам на ритуал в пещера, която е осветена. Има много хора, силно присъствие. Някакво общество сме – духовна общност, свързана със Слънцето. Провеждаме ритуал – молитва за плодородие. Знакът на духовната общност е кръст, но има нещо отстрани… Водачът ни е слаб, с дълга светла коса и много сини очи. Около 45-годишен е. Туниката му е светла, с панталон е, има и сандали с връвчици. Вдъхва доверие, респект… сякаш е непробиваем. И в същото време е благ. Създава усещане за отвъдност – няма го и… е тук. Казва се Алей.

Борислав: Придвижи се към последния ден от живота си и ми кажи къде си, как изглеждаш и как се чувстваш!

Яна: На легло в дома си съм. На около 50 години. Мъж и жена са около мен – близки. Жената ми е сестра. Аз съм спокойна. Някак съм готова. Не се страхувам. Изпращам мъжа и жената. Не чувствам болка. Има лекота. В момента на смъртта сякаш се разширявам, олеква ми… Озовавам се в светлина. Усещането е за покой. Появява се духовния ми Учител под формата на светещо ядро с нещо много интересно около него… като излъчване. Трудно ми е да го опиша, но той усилва това усещане за покой. Някакви излъчвания има от това ядро… Когато съм с Учителя, чувствам, че сякаш съм у дома си. Дава ми усещане за Любовта… каква е всъщност. Името му е Ариен. Подава ми КНИГАТА НА ЖИВОТА. Тя е златна. Корицата е като брокат, дебеличка, с връвчици, а страниците са бели, светли. На корицата има кръг. Вътре в него има нещо вълнообразно, а в средата – малък триъгълник. Вълнообразните линии са символ на страданията или превратностите в живота – там, където криволича. И чрез тяхното осъзнаване, осмисляне ще се свържа с триъгълника в центъра, който показва абсолютното равновесие на силите в мен. В кръг е, което означава, че всичко се случва в Бог… според Божия промисъл. А аз съм част от Него винаги. КНИГАТА съдържа 4000 страници, които са изписани ръкописно, на непознат, древен език. На първата страница виждам името на душата си – МАРИХЕЯ, което означава ОТВЪД СЛОВОТО. Моят Учител отгръща КНИГАТА НА ЖИВОТА ми на място, чрез което иска да ми припомни нещо важно. В миналото ми е дал посвещение. Усещам сякаш изкарва дъха ми и се разширявам после много… Сякаш дишам много по-силно и всичко просветва. Иска да ми припомни това. Иска да мина през смъртта и да остана в новото съзнание. Той вече го е правил с мен. Сега просто ми го припомня. Но мен ме е страх… Има нещо… Корените на този страх са два момента: близките – не знам какво ще се случи с тях, ако си замина… И другият е свързан с мен – да не полудея. Като че ли не съм готова – имам да работя още. Но той иска да ми даде това ново съзнание, обаче… съм привързана и това ми пречи.

Борислав: Попитай Учителя си как можеш да се освободиш от различните блокажи в теб.

Яна: Отговаря ми, че чрез дълбоко приемане на всичко и повече радост и приветстване на събитията каквито и да са те… без две мнения! Приветстваш събитията от сърцето – хубави, лоши… без оценка. Иска да си отворя сърцето повече и тогава тези чернодробни блокажи и страхът ще изчезнат.

Сега ме води при моята група от сродни души. Сякаш съм тях – такова е усещането. Няма разлика във вибрациите. Сякаш сме едно. Разпознавам измежду тези души съпруга ми, който с лекота и любов ми поднася предизвикателства много големи за мен, свързани с търпение и дълбоко приемане. Те не идват от неговото его, а от дълбочината му. От своя страна аз му давам специфична енергия, от която се нуждае, и вид подкрепа, която е важна за него.

След това с моя Учител отиваме в духовната лечебница. Лечителите насочват мисъл към мен и полагат ръце, но без да ме докосват. „Топлина” ми казват – трябва да се загрява. Обръщат ми внимание на гнева. Там съм си позволила… „Трябва да го превръщаш, а не да го потискаш! Трябва да го приемаш и трансформираш… да му се радваш! Това ти е капитал – ти си го отрязала. Низшите енергии трябва да ги приемеш, да ги обичаш и те няма да бъдат вече такива. А ти низшето го отхвърляш…”

Когато помисля за Бог, за Божествената същност, се изпълвам с благост и някаква Светлина отгоре… откъм главата… потича като река…

Борислав: Придвижи се сега напред във времето и виж себе си в сцена от своя живот след три години. Кажи ми къде си, с кого си, как изглеждаш и как се чувстваш!

Яна: Говоря в някаква зала - споделям, разказвам... И група хора ме слушат. Усещам вниманието им. Има хармония, единство. Малко по-слаба съм... с рокля и дълъг елек върху нея. Атмосферата е хубава и се чувствам добре.