Знам, че мнозина се отнасят с недоверие и съмнение към т.нар. „хипнотична регресия”. Някои дори са откровени противници на този метод за познание и трансформация на личността – твърдят, че нямаме право на достъп до тази информация (не случайно сме я забравили и е била скрита за нас)… че eдва ли не вършим небогоугодни неща. В отговора си ще акцентирам върху няколко неща: първо, регресията… макар да използва елементи на хипноза, не е пълна хипноза, при която човек е безсъзнателен и не помни нищо, а с помощта на регресиониста достига медитативно състояние, при което получава достъп до такива дълбоки нива на съзнание, които обикновено са скрити и недостъпни за нас, и са търсени и желани от мистици и пророци. И това е ценното – че можем да си припомним, да видим и да разберем неща отвъд границите на нашето обичайно съзнание. Що се отнася до въпроса: „Ама трябва ли? Позволено ли ни е да го правим?” – ще отговоря следното: ако даден човек (по една или друга причина) не трябва да има достъп до тази информация, няма и да има. Просто регресията няма да се получи или в самата нея ще се случи нещо, което ще ни подскаже, че не е желателно да продължим процеса. Ще дам примери от практиката си.

Случай 1: млада, 20-годишна жена, която въведох в състоянието, но нямаше видения… включително и връзка със своя духовен Учител (а това е задължителен елемент в регресиите, които провеждам, защото духовният Водач на регресирания е този, който напътства и направлява процеса на регресия и той най-добре знае каква информация да разкрие и каква да скрие)… в един момент започна да изпитва страх и усещане, че започва да пропада с въртеливо движение в тъмно пространство и сякаш някой или нещо тежко притискаше дясната й ръка. Повиках нейния духовен Водач, нейният ангел – хранител и пазител на душата й, но никой не се отзова. При това положение не смеех да рискувам и се наложи да я изведа от състоянието, прекъсвайки регресията.

Случай 2: млад мъж дойде при мен за регресия. Срещнах известни трудности с него, но как да е успях да го вкарам в минал живот, в който той видя мъж, с черно наметало, качулка и торба, да върви по горска пътека. След това стигна и влезе в една дървена къщичка в гората и в голям тиган, като извади зелени съставки от торбата, забърка отровна смес, която беше предназначена за един благороден рицар, който щеше да бъде отровен с нея. Странното беше, че този млад мъж не можа да се идентифицира с нито един от двамата персонажи. При това положение нямаше как (или кого) да го придвижа в духовния свят, за да видим какво се случва след смъртта и да се срещне евентуално със своя духовен Учител, да види Книгата на своя живот и оттам-насетне да тръгнат нещата нормално. Вместо това той влезе в друг минал живот… направо в последния ден от него. И този път се идентифицира, като мъж, който наскоро е загубил своята любима и от мъка се пропива и така умира. После ни чакаше изненада – вместо да види своя духовен Учител, той видя една икона… икона на архангел Михаил. Реших… въпреки липсата на съдействие от страна на Учителя… да продължа и го насочих да види Книгата на своя живот. Той я видя и започна да я описва. Но в един момент сподели, че тя има ключалка и е заключена. Това беше нова изненада. Казах му да вземе ключа и да я отключи, при което той ми отговори, че вижда ключа, но той е на високо – не може да го стигне, не може да го вземе… не му го дават. Попитах го защо не му го дават, а той каза с въздишка: „Не съм готов.” И регресията приключи.

Случай 3: Пепа, около 30-годишна жена, неомъжена… Въведох я в състоянието. Започна да описва Книгата на своя живот: „вехта, с кафява кожена корица… с метална решетка (?!), поставена като на пиедестал за четене, в тъмна каменна обстановка. Има дълга верига (?!) от горната част на Книгата до някаква стена, която аз не виждам. Пожълтели листа, намачкани. Има картини по тях отгоре, а отдолу ръкописен текст. Сложен почерк с много завъртулки все едно, че е бързо писано. 295 са страниците. На предната корица от вътрешната страна има шипове (?!) – метални, железни. На първата страница има човек на кон, с копие, червена пелерина с жълти форми, с каска. Неестествено бяла кожа на лицето и много дебела. Имам усещането, че съм аз. Сплескани азиатски черти. Нещо животинско има в чертите – свиреп е, убива. Конят е бяло сив.. светло мръсно сив на цвят.

Борислав: Попитай каква е причината към Книгата ти да има прикачена верига?

Пепа: Да не я вземам… да не открадна Книгата. И стаята, в която е Книгата, изглажда като килия.(!?) В килията има малък прозорец вляво… с решетка. (!?) Нощ е. Има природа и звезди – планински терен с поляна, дървета, камъни и аз пълзя по пръстта. Трудно се придвижвам, бавно… към гората. Лазя по корем и някой ми стъпва на дясното рамо с ляв крак, за да не мога да продължа напред.

Борислав: Повикай своя духовен Учител или ангел – пазител!

Пепа: Не се отзовава никой… Сега виждам друга сцена – светло е. Конници препускат на коне в голяма група. С метални одежди са и мечове, насочени напред. Млад съм. Това е много назад във времето. Покръстваме хора в някакво село само че хората там са в тъмни цветове и са малки. Работят и ги е страх от нас. Ние прекъсваме дейността им. Използваме копия, за да ги заставим. Крият се от нас, а ние ги намираме. Бързаме, защото трябва и на други места да ходим. Знам, че имаме заповед.

Борислав: Ясно, добре… Сега премини към последния ден от живота си и ми разкажи!

Пепа: Стар човек съм… на легло. Едър, с брада и дълга коса – сива. Не ме боли нищо – по-скоро нямам сила. До мен е по-млада жена, която ми е съпруга и ме обгрижва. Почти не я забелязвам. Гледам в една точка. Умирам, като просто затварям очи. Чувствам облекчение. Изправям се в леглото, обръщам се и гледам тялото си със спокойствие. Тялото е било нещо уморително за мен. Усещам, че някой е до мен. Излизам през вратата. Не го виждам, но е плътна фигура. Има тъмна мантия отгоре… Едва сега виждам моя духовен Учител. Виждам форма, но не мога да я опиша – някаква бяла, плътна флуидна материя. Има остри геометрични форми. Пелерина дълга, на гърба бяла. Иска да си ходи. Не е доволен, че е тук, че сме го повикали.

Борислав: Защо? Обикновено Учителите с радост откликват и помагат в процеса на регресия. Твоят защо не иска да съдейства?

Пепа: Не знам… Не казва. Той не общува с мен – само ме поучава. Страх ме е от него. Строг е.

Борислав: А как проявява любовта си към теб?

Пепа: Като ме поучава и ми дава изпитания.

Борислав: Сега се върни назад във времето, за да разберем защо не се получават връзките ти с мъжете?

Пепа: Виждам джунгла с много маймуни – орангутани. Гледам отвисоко като от къща на дърво. Жена съм на около 30. Слаба, висока и русолява, с дълга коса. Обувките ми са солидни… като кубинки. С къси панталони съм, сако с къс ръкав и голям бинокъл. Сама съм и наблюдавам орангутаните.

Борислав: Добре… Сега премини към сцена, която ще даде отговор на въпроса защо не се получават връзките ти с мъжете при положение, че си хубава жена.

Пепа: Усещам прилив на нежност, но… искам да прекъснем!

Нямаше какво да правя – въпреки че беше станало интересно, уважих желанието й и преустанових сесията. След това я попитах каква е била причината за това внезапно нейно желание и то точно тогава, когато е усетила прилив на нежност, а тя ми отговори, че малко преди това се е почувствала като прикована и се е изпълнила с гняв от своята безпомощност…