Това е регресия на около 35-годишен мъж… една от тези, които ми харесват със своята истинност и неподправеност, с изненадите, които съдържа в себе си, и я разминават с предварителните очаквания на регресирания субект, който… се е надявал да се види като велика историческа личност, а получи един истински урок по смирение, който беше ценен за него и самият той го осъзна, приемайки го с благодарност. Но… както обичам да казвам – на всеки по време на регресия (и не само) му се дава това, от което действително има нужда.

Влизане в ембриона: Виждам го като нишка, която се спуска към ембриона и го облива в светлина. Около него има разноцветни точки… като желе.

Духовна библиотека: Огромни кръгове се въртят… сектори на книги… Преминават образи като на компакт дискове – нещо като кълбо от кръгове, като лавици на книги – пръстени. Моята Книга на живота прилича на рутер… като прозрачна кутия е.

Минал живот: 16 век. Виждам покрив на дълга сграда с керемиди в азиатски стил. Момиче съм с дълга тъмна коса на кок, с японско копринено облекло като кимоно на жълти и червени вертикални раета и някакви знаци. Жен Чие ми е името… След това попадам в друга сцена от този живот – виждам коне, кучета, които се гонят, а аз съм срещу тях. С мен има млада жена, която е с тъмносини, широки дрехи, със слънца и къщички по тях. Косата е хваната на кок. Тя има някаква отговорност към мен… Има доверие помежду ни. Познавам тази душа в настоящия си живот – приятелка от София е… В последния ден от живота си съм на 40 и няколко години. Стоя на скала и гледам. Тъгувам. Загубила съм близък човек – малко дете, момченце, което в настоящия ми живот е моя дъщеря. Отчаяна съм, не ми се яде и нищо не ме интересува. Гледам, но не виждам… След това се виждам как се блъскам в нещо като зид и умирам… Но не виждам дали самата аз се блъскам или някой ме е блъснал… Виждам само как тялото ми полита и се блъска в зида. Но не ми пука – няма страх от смъртта. Тръгвам си с облекчение – като гъба от атомна бомба излиза нагоре душата ми, която е тъмносиня. В началото усещам тъга. После настъпва облекчение и желаното преминаване. Отивам в нещо като светъл облак. Душата ми се слива с него. Придобивам усещане за широта. Виждам човек с тъмносиньо наметало, с качулка. Мъдър човек, Учител. ТОРОН се казва. Той е моят Учител. Води ме при хора с бели дрехи от груб плат. Те са добри души. Води ме, за да ме заредят с добро. Махат и нещо тъмно от мен. Прегръщам ме, но не го правят по задължение – това не е формален акт, а им идва отвътре. Тяхната същност ми придава добро. Премахва тъгата и лошотията от мен. Двама от тях ги усещам като по-близки. Силно съм впечатлен и респeктиран от моя Учител ТОРОН. Той е мъдър, добър, овладян. Има нещо бащинско в него. Казва ми, че имам малък прогрес, но не съм се справил много добре, но вярва, че ще се подобрят нещата. Обичам го и мога да му имам доверие.

Борислав: Попитай го за духовното си име!

Регресираният започва да се смее: Не, не.. не може да бъде – той се шегува с мен! Не може да е това, което ми казва!

Борислав: Нищо, кажи го – какво ти казва?

Регресираният като пак избухва в смях: Ами казва ми, че духовното ми име е… ПИНИ ПИНИ… Не мен ми звучи като „пиле, пиле”. :)

Борислав: Добре… Попитай го какъв е вътрешният смисъл на това име!

Регресираният: Нищо не ми казва, но ми показва изображение на някакъв малък камък – сивкавобял. Сега разбирам – не съм от най-добрите и възприемчиви ученици. Като този камък съм – трудно възприемам. Казва ми: „Научи се да даваш!”

Борислав: Сега се придвижи напред във времето и искам да видиш себе си в сцена от своя живот след 5 години. Кажи ми какво виждаш!

Регресираният… изненадан, тъй като е веган: Със стадо овце съм… Не знам дали са мои. Наоколо има поляна и хълмове. Аз съм седнал и дъвча тревичка. Спокоен и хармоничен съм.