Когато Бистра се обърна и видях лицето й, косите й и погледите ни се срещнаха, изпитах странно усещане - че се срещам със самата… Жана д'Арк. Това беше само миг… После проведохме предварителния разговор, след което започнахме регресията и… в един момент ахнах, защото… Бистра се видя като… Жана д'Арк… А аз нищо не бях й споменал за своето интуитивно усещане. Та регресията на Бистра я публикувам в отговор на запитванията дали се появяват и исторически личности…

ДУХОВНИЯ УЧИТЕЛ: Спокоен, блажен… В началото стар, а сега е млад… Очите му – там са всичките цветове от дъгата. Създават усещане за спокойствие, хармония, тишина. Косата му е светлокафява… Сега е до раменете, а в началото беше с разпилени коси почти до кръста. Облечен е с нещо като наметало с качулка. Дълго е до земята и бяло, светлобежаво на цвят. Това е Исус.

КНИГА НА ЖИВОТА: Корицата е в много красиво синьо с една голяма звезда – петолъчка или като слънце. Сякаш излиза точно такава светлина от нея. Кориците са дебели, но от кожа. Буквите са знаци, които не разбирам – наподобяват стенографско писмо.

ДУХОВНО ИМЕ: АГЛАЯ, след което виждам кълбо светлина – първо синьо, после става като слънцето.

МИНАЛ ЖИВОТ, КОЙТО УЧИТЕЛЯТ ПРИПОМНЯ НА БИСТРА: През цялото време виждам тази синя топка. Входът към коридора на времето има формата на кръст. Озовавам се в минал живот и виждам себе си като жена… с много дълги коси… горяща на кладата. Много съм млада. Някъде 15 – 16 век трябва да е… Излиза ми името Жана д'Арк…

ВРЪЩАНЕ КЪМ ПО-РАНЕН МОМЕНТ: Има много деца около мен. Много обичам децата! Давам им да си играят – дори и с коня ми. Те ми доставят невероятна радост! Намираме се в селище с каменни къщи. Аз съм с панталон, а не с рокля и съм си скрила косата в шапка, която е под формата на камбанка с метални топченца по нея.

ДРУГ ВАЖЕН МОМЕНТ: Говоря с много хора и нещо обмисляме. Всички чакат аз да кажа нещо важно. Ползвам се с авторитет – уважават ме, слушат ме с внимание и ми вярват.

МОМЕНТ НА ЕКСТАЗНО ВИДЕНИЕ: Сякаш от небето… както при буря се появява мълния и оттам слиза светлина. Просто следвам светлината. И се чувствам напълно сигурна в себе си… и не ми липсва решителност – знам как трябва да постъпя.

ЗАЛАВЯНЕТО: В някаква гора има много войници. Обграждат ни и ме залавят. Водят ме в нещо като затвор. Всичко е от камък и е много студено. Не съм уплашена. Спокойна съм.

В СЪДА: Напълно съм спокойна, защото знам, че Бог е с мен. Държат се грубо с мен и ме обиждат – тези, които ме съдят, и тези, които присъстват. Пак се появи тази синя топка. Учителят ме казва, че това е небесната шир – необята на моята душа.

ПРЕД КЛАДАТА: Спокойна съм, блажена и сигурна, че го искам. Не изпитвам страх и знам, че Бог няма да ме остави. Разпознавам бившия си съпруг в лицето на един от тези, които ме осъждат. Смисълът на нашата среща в настоящия живот е бил да го обърна към Бога, но…

МОМЕНТА НА СМЪРТТА: Все едно във въздуха започва да се образува нещо като фуния… Смесено е – въздух и вода. И пак тая синя светлина… Не изпитвам болка. Готова съм и го чакам… Навсякъде има само бяла светлина… просто светлина, която много ярко свети. Когато питам Учителя защо ми е припомнил този живот, той ми отговаря странно: „Защото си при светлината!”

ЗАЩО СЛЕД БЛИЗО ЧЕТВЪРТ ВЕК ТЕ СРЕЩА ОТНОВО С ТОЗИ, КОГОТО ЗОВЕШ СВОЙ ЛЮБИМ? – Виждам как се преливат огън и вода в едно… Неописуемо красиво е! Божествено!

МИНАЛ ЖИВОТ, В КОЙТО СТЕ БИЛИ СВЪРЗАНИ С ЛЮБИМИЯ НА СЪРЦЕТО ТИ СЕГА ЧОВЕК: Били сме с него брат и сестра… почти на еднаква възраст – между 5 и 7 годишни. Играем си и много се обичаме. Като че ли пак сме в България… вероятно 18 век… на някаква поляна. Има много животни – овце, кози с техните малки… Играем си с тях. Наоколо виждам някакъв дядо с брада, мустаци и носия. Той е нашият дядо. Показва ни как да събираме животните, за да не се разпръсват и да не ги загубим.

НАПРЕД ВЪВ ВРЕМЕТО КЪМ ДРУГ МОМЕНТ ОТ СЪЩИЯ МИНАЛ ЖИВОТ: Сякаш и двамата с него се занимаваме с творчество – песни, писане на текстове. Вече сме около 20 и няколко годишни, с носии. Аз съм с дълга плитка, черна коса, с пола, елече, блуза, престилка с много цветя, а той е с потури, елече, блуза и калпак… и с мустак. Усещането ми е, че сме толкова близки, че хем сме брат и сестра, но все едно сме мъж и жена.

ПОСЛЕДЕН ДЕН: В много светла стая съм на около 80 години. Навън е слънчево. Чувствам блаженство и смирение. Сама съм. И пак се появява тази синя топка. Нищо не ме боли – не съм болна.

СМЪРТТА: Знам, че идва моментът и го чакам. Пак се отваря една фуния цялата със синя светлина. Навсякъде е само синьо. Нищо друго не виждам. Изпитвам блаженство.

ПРИ ГРУПАТА СРОДНИ ДУШИ: Това са най-близките ми приятели в този живот и двете ми деца. Около мен в кръг са. Не виждам дрехи. Любимият ми е в центъра на кръга заедно с мен.

КОЕ Е ТОВА, КОЕТО ВИ ОБЕДИНЯВА В ЕДНА ДУХОВНА ГРУПА? - Това, което усетих – Любовта, която ме привлече към моя Любим.

ПРОЕКЦИЯ В БЪДЕЩЕТО СЛЕД ПЕТ ГОДИНИ: Заедно с Любимия сме някъде в планина… сред природата. Лято е. Видях все едно светлина да пада от небето върху нас. Не мога да го опиша с думи. То е като някаква жива картина, която се прелива… За Любимия съм БИСТРА, защото чувствата ми са изключително силни и чисти.

ПРИ ПЪРВОИЗВОРА НА ЖИВОТА – БОГ: Толкова силна светлина, че е трудно да й устоиш. Все едно винаги съм била там.

 

Бистра за регресията преди да я види публикувана: „Не мога да си представя как съзнанието ми може да извика всичко това у мен!!! Най-странното е, че любимото ми животно е конят, обичам невероятно много децата, любимият ми цвят е синьото и ... още съвпадения, които не мога да пренебрегна!

А за Жана… нямам думи! Направих си труда на следващия ден и прочетох в Уикипедия всичко за нея. Изумителното беше, че всички тези картини ги видях в детайли по време на регресията..............

Трудно е за обяснение... Аз съм обикновена жена, а тези неща .......

И още по-странното е, че от дете съм й се възхищавала. Винаги съм знаела много добре коя е тя и силата на духа й ме е карал благородно да й завиждам.

Просто съзнанието ми сега трудно възприема тази информация - това е. Ако не беше ти с мен, щях да мисля, че полудявам... По-скоро, не бих се доверила на никой друг!”

Бистра след публикуване на регресията: „Боби, ...................... не знам какво да напиша. Усетих как кръвта ми нахлува като торнадо в главата ми, цялото ми тяло изтръпна от вълнение............ Не, че не знам съдържанието от началото до края, но .................... сега като го чета в окончателен вид съм изумена от красотата на това, което се е получило!!! Благодаря!”