Нейното духовно име е СВИЛЕНА. Тук, на планетата Земя, тя е жена на средна възраст. Изглежда обикновена, но притежава необикновена сензитивност и интуиция. При личната среща с нея ми направиха силно впечатление очите й – нежни, дълбоки и влажни… като очите на плачеща сърна. И странно, но… в хода на регресията една от най-силно въздействащите сцени беше свързана точно с… плачеща сърна! Невероятна регресия! Всъщност… убедете се сами!

Още преди да съм завършил въвеждащата фаза, се оказа, че Свилена е тръгнала по тунел… Отстрани са проблясвали като светкавици лилави светлинки, а в края на тунела са я чакали Бог (под формата на Слънце) и нейният Духовен Учител. Аз я карам да се върне към щастлив момент от настоящия си живот и оттук започва нейният разказ:

Болна съм и ми правят операция. Душата ми се отделя от тялото… Летя по тунел… Искам да отида в Светлината. Много е трудно! Хем искам да отида, хем нещо ме свързва надолу. И сега виждам Светлината. Там е Бог и Той ме е чакал. Много съм щастлива. На 15 години съм. Той ме гали и ми казва, че трябва да се връщам обратно, а аз не искам. Защо ме връща обратно? Толкова много ме обича… И аз много Го обичам!

ВРЪЩАНЕ КЪМ НАЙ-ЩАСТЛИВ МОМЕНТ ОТ ДЕТСТВОТО: На язовирната стена на Студен кладенец съм и има много какички и батковци на палатки. Много ми се радват. Гушкат ме. Аз съм с бели панделки. Сега е вечер. Запалили са огън. Какичките са много красиви… като ангели са! Един батко свири на китара и много хубаво пее, а аз го харесвам. Има много звезди. Толкова е хубаво! Чувствам се все едно това е семейството ми. Има две какички, които са до мене. Нещо ми говорят, но аз съм толкова щастлива, че не чувам какво ми говорят. На около 4 годинки съм. С кремава рокличка, с бял чорапогащник и бели обувки. Но съм много пухкава. :) Танцувам… Пея някаква песен с тях, защото знам думите й. Много съм щастлива! Хем съм малка и нищо не разбирам, хем съм голяма и всичко разбирам… Красота!

В МАЙЧИНАТА УТРОБА МЕСЕЦ ПРЕДИ РАЖДАНЕТО: Майка ми не ме иска, но се налага да ме износи и роди. Не съм я избрала. Друго бебе е отказало да се роди чрез нея и аз съм го заместила. Нямам нищо общо с тази жена и затова ми е много трудно. Усещам нейната студенина и че не ме иска, а и аз не я искам. Просто я използвам. Трябва да се родя! Дори съм закъсняла…

СЛИВАНЕТО С ПЛОДА В УТРОБАТА: Много е светло – една огромна жълта блага Светлина. Ние сме едно… И съм мехур. Толкова е нежно и изпълнено с топлина. Много е жълто… Това ми е домът – жълта огромна сфера с пулсиращи лъчи, които излизат от центъра. Там ми е добре. Не искам нищо повече!

ПЪТЯ НА ДУШАТА ОТ ДУХОВНИЯ СВЯТ ДО МАЙЧИНАТА УТРОБА: Аз съм малка жълта светулка и заедно с други светулки ме пускат по тунел и сме щастливи… много щастливи! Пързаляме се надолу и пеем. Виждам края на тунела, но не ми се излиза… Обаче трябва да мина и минавам, като цамбурвам в нещо подобно на море. Много е хубаво! Въртя се във водата, в която се отразяват много слънчеви лъчи с цветовете на дъгата. Те ме съпровождат и аз си играя с тях…

МЯСТОТО, КЪДЕТО СЪМ БИЛА, ПРЕДИ ДА СЕ ВЪПЛЪТЯ: Ох, каква красота! Това е друга планета – с две розови слънца и много синьо небе. Аз съм на горска поляна, на която има два черни коня. Гледам двете слънца. Никога не съм виждала такива слънца! Малко момиченце съм… щастливо, русичко, с чипо носле. Има и река, която е кристално синя. Вътре в нея камъните са като кристали, които непрекъснато променят цвета си… Блаженство, спокойствие, мир.

МОЯ ДУХОВНИЯ УЧИТЕЛ: Той ме чака много отдавна. Зад него има същото Слънце, като в края на тунела, по който тръгнах. Облечен е в бяло и е много красив… с руса коса, млад… Отворил е ръце, за да ме прегърне. Плача… Толкова съм щастлива! Той се гордее с мен и много ме обича. Казва ми че се справям: „Браво!” и че оттук – нататък ще бъдем винаги заедно и ще ми помага. Той ми е душата, сърцето… всичко, което имам! Той ми е помагал в най-трудните моменти. Името му е ЗОРИ. Очите му са сини и има син медальон с формата на око. Вътре има някаква емблема.

ДУХОВНАТА БИБЛИОТЕКА: Това е една голяма жълта сфера – енергия, светлина. В нея няма нищо. Учителят ми казва, че ако искам нещо да знам, трябва само да протегна ръка – да докосна жълтата сфера и информацията идва…

КНИГАТА НА МОЯ ЖИВОТ: Всичко знам, ама не вярвам. Преди около седмица видях Книгата на своя живот и дори я нарисувах… Същата е! Тя не е книга, а структура… Като химична формула е и се движи в пространството. Има лъчи, но няма плътност. Лъчите са свързани с нещо като диаманти и си променят формата. Името на душата ми е СВИЛЕНА. Означава СВЕТЛИНА… нежна коприна от светлина. Аз нося светлина, защото идвам от Светлината. НИЕ ВСИЧКИ СМЕ СВЕТЛИНА! Всичко е само музика. Музиката е най-важната енергия на земята! Чрез нея получаваме сила от Вселената.

ВАЖНА СЦЕНА ОТ МИНАЛ ЖИВОТ, ИЗБРАНА ОТ УЧИТЕЛЯ: Живея на върха на планина. Жена съм и това ми е първи живот на Земята. Млада съм, много щастлива, с черна коса, с бяла дреха. Живея в пантеон, в центъра на който има огън, който вечно гори. Пет лъча са и всеки лъч завършва с огън. Там е и тогавашният ми баща, който е бил нещо като учител, оракул, жрец. Отгледал ме е сам… Нямам усещане за майка. Аз лудувам около него. Ядосан ми е, че правя бели, но много ме обича. Това е най-щастливият живот, който съм имала… и съм била най-обичана и ценена. Тогава съм придобила способности. Баща ми ме е научил. Казва ми, че трябва да лекувам. Дал ми е нещо. Не съм го изгубила, но ми е сърдит. Нося го на крака си в настоящия си живот като белег. Тогава не съм била омъжена. Лекувала съм хората с билки и енергия. Знаела съм как да я управлявам. Това е всъщност заключеното в мен. То не е заключено, но аз не го осъзнавам. Търся нещо отвън, което имам вътре в себе си. Причината е, че прекалено съм била ангажирана с материални неща. Тогава – в последния ден от живота си, виждам себе си като много стара, но красива старица. Сама съм живяла, но съм много обичана и в деня на смъртта ми има много хора около мен. Те знаят, че си заминавам, но никой не е тъжен, а аз си отивам с мир, с щастие, с обичта на всички, които ме обичат. Идват да ме вземат хиляди малки светулки. Тия, които са около мен, ги виждат. Отивам отново в жълтата сфера, където ме води Учителят. Казва ми, че трябва да видя нещо в Книгата. Всяко мое пътуване е един лъч от Книгата, която в момента прилича на формулата на неутрона. Енергията в центъра е като гейзер, който непрекъснато бълбука. Той ни учи… Всичко каквото правим е правилно. Моят Учител ми казва, че трябва да отидем някъде. Сега съм друга. Облечена съм в кожа и съм с черни плитки. Диво момиче съм. Стрелям с лък и бягам след една сърна… Сърната се обръща, поглежда ме и започва да плаче… Уцелила съм я… Аз съжалявам, но вече е късно. Сърната е на ръба на скала. Заваля се. Опитвам се да я хвана и да предотвратя падането й, но от тежестта на тялото й политаме и двете в пропастта… Не ме е страх. Чувствам се добре. И сега осъзнавам, че всъщност това, което в настоящия си живот съм приемала като страх от високото, не е страх от самата височина, а връщане към спомена за погледа на сърната и плачещите й очи.

ВРЪЗКАТА С ДЪЩЕРЯ МИ: Моето прекрасно малко слънце! Ние сме свързани – две еднакви енергии, които трябва да се подкрепят. Учителят ми казва, че майка и дъщеря са условности – просто идваме от едно и също място и тя затова ме е избрала за майка… Сега Учителят ми показва река. И тая Светлина е навсякъде! Има много хора. Като малък празник е в момента. Всички сме се събрали… не хора, а светлинки. Радваме се, че сме заедно. Не говорим, а телепатично общуваме. Учителят ми казва да си видя тялото… Всеки белег по него ми казва нещо. Всичко, което усещам и чувам е правилно и да не се съмнявам!

ВРЪЗКАТА С БАБА МИ: Баба ми е майка ми от Светлината. Тя е по-стара Светлина от мен. Нещо като Майка – Учител… Нещото, което ме е оформило да съм такава Светлина. И е била на Земята да ме контролира, защото съм била много луда. Щяла съм да направя много бели. Сега я виждам като жълта енергия.

ЗАЩО РОДИТЕЛИТЕ МИ ТАКА И НЕ МЕ ОБИКНАХА: Ние сме две различни енергии. Трябвало е просто да ме отгледат и да си тръгна по пътя. Нямам нищо общо с тях. Не се познаваме… Това е бил първият живот, в който сме се срещнали.

ЗА НЕОБЯСНИМАТА ОБИЧ, КОЯТО ИЗПИТВАМ КЪМ БОРИСЛАВ… КОЯТО Е ПОДОБНА НА ЛЮБОВТА НА РУМИ КЪМ ШАМС ОТ ТЕБРИЗ: Аз съм създадена да обичам. Ти си от моята Светлина… Само че ти имаш друга обич… по-голяма. Моята е лилава до розова, а твоята е много бяла. Ти си като мене Светлина, но… друга Светлина… от другаде. Тия енергии се сливат и всичко се предава по един странен начин. Учителят ми се смее и казва: „Защо трябва да го изразяваш с думи?” Моята обич и твоята обич лекуват. Те променят енергията на човека, към когото я насочваме мислено. Тя се свързва с кристали вътре в самия човек, като централният кристал е в областта на сърцето… и той се активира. Твоята енергия е много по-мощна. Не сме от тоя свят. Отнякъде другаде идваме. С теб се срещаме за малко на един кръстопът и след това всеки си тръгва по пътя… в различни посоки. Ти усещаш кристала в сърцето си. И аз усещам своя кристал в сърцето си. Моят сърдечен кристал има форма на две кули (по-голяма и по-малка), които са като ледени висулки само че обърнати обратно. Те са чисти, светли – блестят! Твоят сърдечен кристал не го виждам… Знам, че е жълт… Не ми даваш да го видя – много е голяма енергията ти и мощно защитното ти поле! (Тук давам разрешение на Свилена да го види – бел. на Б. Р.) Много е голям, жълт и свети. Кръгъл е и има много издатини нагоре, които са като рибени люспи, но не са остри, а заоблени. Като сфера е и ти можеш да си го въртиш. Има нещо като ос и постоянно се върти. Много е красив! Ще ти го нарисувам. Толкова си жълт и красив, а пък аз съм съвсем малка – като грахово зърно на фона на портокал.

ПРОЕКЦИЯ СЛЕД ТРИ ГОДИНИ: Направили сме нещо като духовен център и идват хора там. Единствената ни цел е да ги подкрепяме, да ги правим щастливи и да им разкриваме тяхната сила. Има много хора. А ние пътуваме… не стоим на едно място. Само понякога сме заедно. Пет човека сме… Едното същество не мога да го различа мъж ли е, жена ли е… По-скоро другите са две жени и един мъж, които имат също кристали в сърцето си. Много сме хармонични с тях и в същото време сме много различни и се допълваме. Пишем нещо, създаваме нещо и самата сграда е много силно заредена енергийно. Представлява бяла стара къща в планината. Наоколо има много борове. Високо е. В близост няма други къщи. Къщата е с голям двор… с бели колони отпред и сводове. Тя се намира на хълм, зад който има по-голяма планина. В двора има старо дърво на 100 години. Заради дървото сме избрали това място. Има специална енергия. Не виждам някъде да е изписано име на центъра, но ако има то би трябвало да бъде НАДЕЖДНА ВРЪЗКА.

ВЕЧНИЯ ИЗВОР НА ЖИВОТА – БОГ: Едно голямо бяло пространство… много обичащо, нежно, обгръщащо! Бог е в нас… непрекъснато свързан с нас. Непрекъснато ни огрява тази Светлина. Толкова много ни обича и като сме до Него, сме като в пухкави облаци… Блаженство, спокойствие, мир… Няма как да се опише… Само обич… Огромна любов… Светла, чиста, непрекъснато бликаща обич… Усещането ми при срещата ми с БОГ е любов! ТОЙ не съди, не ни наказва, а само ни обича и винаги е с нас. Той не иска да ни променя. Обича ни такива, каквито сме - грешни,несъвършени. Единственото, което мога да направя след срещата си с НЕГО, е да раздавам тази обич, която почувствах, на хората около себе си - безусловно,безмерно и всеотдайно.

ВРЪЩАНЕ ВЪВ ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО: Връщам се по същия път, по който тръгнах. При влизане в тялото се шмугнах като в ниска палатка и усетих колко ми е тежко тялото. Но сега вече ще ми бъде по-леко да живея, след като си припомних всичките тези неща…

СВИЛЕНА СЛЕД РЕГРЕСИЯТА: Боре, майка ми през целия си живот все ми разказваше съня, който сънувала под упойка, когато ме е раждала, а той беше: Тя върви по една пътека и отстрани са се събрали много хора, които и се кланят като минава покрай тях. Тогава не знаех какво означава, но сега сякаш изплува отговора - това са били моите светлинки, които са и били благодарни за това, че е приела да ме износи и роди на този свят. Сега съм и благодарна за това. Не я съдя. Не я чувствам толкова чужда. И всичкото това тя го знае в отвъдното. Сега е щастлива, защото най-после аз знам истината за нас двете и съм и простила. Благодаря ти!!! Всичко е много по-лесно, като е осъзнато и знаеш каква е била крайната цел. Без прошката не можеш да вървиш напред. Това ме е спирало. Трябвало е да го осъзная, да го приема и да простя. Обичам те!!!

А снощи сънувах, че около мен са се събрали много хора. Аз съм съвсем гола. Те ме къпят. Пеят докато го правят. Чувствам топлина, енергия, сила. Изглежда като кръщаване. След изпълнението на ритуала ме облякоха в бяла роба. Сложиха ми зелен венец на главата. Бях много щастлива. После ме поведоха напред. Пред мен вървеше моят духовен водач, хванал ме за ръката. Тръгнахме напред. Всички ни махаха за довиждане. Бяхме щастливи. Днес се чувствам перфектно. Имам чувството, че летя. Сякаш са ми пораснали криле. Всичкото това го споделям, защото искам да знаеш какво продължава да се случва след регресията. Надявам се да ти бъде интересно и от полза за твоите изследвания по време и след регресията!