-Как да постигна това усещане за живота като благодат?

-Лесно е и… трудно. Зависи от теб! Първо, не бъди злопаметен! И като казвам да не бъдеш злопаметен, нямам предвид само това да не бъдеш злобен, отмъстителен, изпълнен с омраза, а и да не допускаш в теб да намират убежище, под формата на памет, негативни мисли, чувства, преживявания. Не че няма да ги имаш в живота си… Не че няма да минат през теб, но се чисти от тях, освобождавай се… Не ги оставяй да свиват гнездо в душата ти и по този начин да създават негативна клетъчна памет, която става причина клетката да се изражда, тялото ти да се разболява, животът ти да се съкращава… да изпадаш в депресии и да имаш чувството, че всички пътища се затварят пред теб и си загубил себе си. Цялото това насочване на вниманието… акцентиране, вторачване в отрицателното… запаметяването му, води до създаване на негативни кармични модели, по които се развива животът ни… поражда у нас чувството, че сякаш се въртим в омагьосан кръг, от който няма излизане… и бавно, но сигурно това ни води към отчаяние, което понякога довежда и до преждевременно прекратяване на живота или пък до това да се чувстваш като жив мъртвец – просто да живуркаш, без в живота ти да има радост, вдъхновение, любов. Затова казвам: Бъди добропаметен! Вместо да помниш злото, което са ти причинили хората, помни доброто! Запечатвай дълбоко в паметта на клетките си всички щастливи и вдъхновяващи мигове, които си имал… и те ще се умножават в живота ти! Не бъди като лешояд, привлечен от мършата, т. е. бъди сляп за отрицателните проявления в живота, помнейки, че те са периферни, а не същностни! Насочвай своето внимание само към градивното, положителното, красивото, доброто, стимулиращото, изпълненото с любов! Намирай време за молитва, медитация… И нека сутринта ти да започва с песен! И тогава животът ти ще се превърне във вълшебна приказка, която всекидневно ще се сбъдва… Душата ти ще са храни с благодат и радостта ти ще отеква високо в небесата… И неподозирани възможности… като небесен Дар, пред теб ще се разгръщат. А в душата твоя като цвете ще покълва благодарност…