Делфина е последователка на Учителя Дънов. Дойде при мен за регресия с желанието най-вече да се приближи до собствената си същност и да придобие вътрешна яснота, тъй като изпитваше чувството, че е позагубила себе си и пътя си и е „оплела нещата” – развела се е с Живко, от когото има две дъщери – Никол и Валя. Имала е една красива, вдъхновяваща и духовно извисяваща връзка с Вениамин, но… е заживяла на семейни начала с Димитър и е загубила усещането за полет. „Нямаш представа къде бях, а сега къде съм! Искам да ми направиш регресия, за да видя ще става ли човек от мен или не!” Делфина се оказа благодатен обект и лесно влезе в разширено състояние на съзнанието. Получи се забележителна регресия - изключително ценна като вътрешно осъзнаване, която си струва да бъде споделена. Давам думата на Делфина да ви разкаже за нея…

Първо, Борислав ме връща към щастлив момент от настоящия ми живот и аз се виждам на Рила, където посрещам изгрева на Слънцето. Изпитвам чувство на освобождение. Лицето ми е спокойно, умиротворено. След това виждам себе си като 10-годишна. Имам ново, жълто синджирче, което прилича на златно, но не е. Косата ми е на опашка и съм с розова блуза. Гледам се в огледалото и се чувствам добре. Майка и татко ме обичат… Сега вече съм на 3 години – в Шумен, при баба и дядо. Пухкава съм, щастлива, закриляна. Навън е студено, а в къщата – топло… Вече съм в майчината утроба – един месец преди раждането. Тясно е. Сълзи, притеснение, мъка. Идва от майка ми… Това е жертва от моя страна. Майка ми се е молила много за дете и аз съм пожелала да помогна. Но не я чувствам близка… Сега трябва да визуализирам пътя, който е изминала душата ми от духовния свят, където е била преди въплъщението, до майчината утроба. Това всъщност не е път, а миг. Светлината влиза в нещо тъмно като капсула и капсулата започва да свети. Виждам лицето на майка си – щастливо и гордо, самодоволно… Сега съм насочена от водещия към духовното пространство, където съм била, преди да се родя. Много зелено е – като полета, но не са полета. Някак е затворено. Има големи столове с облегалки и хора. Приличат на хора, но излъчват строгост. С дълги сиви коси са. Със светли роби са… като слонова кост. Очите им искрят. Те са ме извикали и аз съм там. Това са Старците. Трябва да реша, да подпиша договора си. Договорът е червена, прекрасна книга. Носят ми го други. Старците отварят Книгата… Книгата на моя живот и виждам само една страница. Това са някакви златни йероглифи. Изпитвам благоговение. Един от Старците слага ръката си на главата ми. Той е Учителят Дънов. Казва ми, че мога да се справя, но трябва много да внимавам. Избрала съм много труден договор! „Не се обленявай!” Обещала съм да събудя много изгубени души. Трябва да им служа, да ги излекувам… Майка ми най-много! Тя е много грешна, но се е молила много. Ще имам помощници – души, които ще ми помагат. След като съм целунала, вече нямам право да се отказвам. Изведнъж се уплашвам – не искам да тръгвам. Искам Учителят да продължи да държи ръката си на главата ми. Казва ми, че нямам право на грешки. Всяка стъпка е важна. Нямам право да заспивам. Дадени са ми условия и съм длъжна да ги използвам. Гледа ме с обич, но строго. Той ми е казвал, че не съм готова, а аз съм се молела да ми позволи. Казва ми, че мога да изгубя всичко. Винаги ще е в мен и с мен, но мога да изгубя всичко и да се върна милиарди години назад. Много пъти съм слизала в България. Мога да чувам дърветата. Цялата българска природа живее в мен. Последния път също съм била тук. Свързана съм с България чрез една сребърна нишка. Мога да пътувам, да ходя в чужбина, но винаги трябва да се връщам. Ако се скъса тази нишка, няма да мога да живея! В България е Словото! Трябва много внимателно да чета, за да не забравям. Трябва да медитирам. Ако аз греша, Учителят няма право да ми помага. Казва ми, че заспивам често. След това се събуждам. Много любов, а после заспивам. Опасно е за тялото ми. Сърцето ми не издържа. Разпилявам се, но съм на пътя – не съм излязла от него. Трудното ми предстои – трябва ми търпение и постоянство. Учителят е винаги до мен… Борислав ме пита кои са важните души в настоящия ми живот. Започвам с дъщеря ми Никол. Тя знае много… С Вениамин, хванати за ръка, сме бягали по поляни. Пеем песни и бягаме. Трябва често да му се обаждам. Друга важна за мен душа е приятелката ми Марина… Друг приятел – Ненчо, е голяма душа и винаги ще ми бъде опора. Мъжът с когото живея – Димитър, има тежка карма. Убивал е жени – има да изкупва много! Насилвал ги е – деспот е бил… Пожелал е светлина. Загубва близък човек – събужда се и пожелава помощ. Аз искам да го спася. Правя му място да върви до мен по пътя. Някога  ми е помогнал, но след това много е падал… Трябва да го заведа до Светлината! Той ми е най-трудната задача. Целият го виждам оплетен в кални клони. Колкото повече се мърда, толкова повече се оплита. До нас е блатото. Ако кривнем малко и сме вътре. Учителят стои в края на пътя и ме гледа строго. Ако падна в блатото, ще загубя всичко! Последния път съм изработила много и ще бъде светотатство да го загубя. Димитър трябва да реши дали ще върви с мен. Ако каже „не”, трябва да си тръгна веднага! Това, което е в мен, не е само мое – трябва да служа, да лекувам! Така че аз нямам право да го жертвам. А си позволявам да губя всичките си сили за Димитър. Свършва ми времето за него. Той трябва скоро да реши… Книгата на живота ми е много дебела, но от нея само тази страница със златни букви е важна сега. Сега е всичко! Най-важното ми слизане! Трябва да уча астрология, а след 40-та си година да не правя нито една стъпка, без да гледам небето. На 33 години ще започнат да ме събуждат. Лекувала съм с билки преди, а сега ще бъде друго… Да не се връщам назад! Някои неща съм ги избрала сама, а други са били предварително планирани. Сама съм избрала да имам семейство, деца… Предупреждавали са ме да сляза сама, при по-добри условия. Последния път съм била сама и съм се чудела какво е да си майка. Сега с тази тежест, която сама съм си избрала, не трябва да се разпъвам на кръст, а да я сложа на гръб и да следвам душата си. Трябва да се помиря с бившия си съпруг – Живко. Вениамин е бил втори шанс за по-лек живот. Прекрасни условия! Отварят се врати, от които блика Светлина. Щели сме да летим с него, но… аз влизам в тъмното, за да взема Димитър. Душата на Вениамин ме прегръща. Изпраща ме с любов. Вениамин ме оставя на този път и върви към вратата, зад която е Светлината, сам… Малко по-бавно, отколкото като бяхме двамата. Аз съм в някакво дълбоко дере – много надолу! Дърпам Димитър… За ръката го дърпам. Само Учителят може да му помогне. Той трябва да Му се моли! Сега водещият ме пита за името на душата ми и какво означава то. Отговарям, че се казвам БАГУР и името ми означава ДЕТЕ НА СЛЪНЦЕТО. Борислав ми казва да попитам Учителя дали е необходимо да ми показва някой от миналите ми животи и… се озовавам в малка къщичка на Изгрева. С бяла риза съм, а косата ми е на кок. Пиша, пиша, само пиша… Големи очи, изпити бузи, скули… Само дух съм! Пиша много, спя малко. Знам, че ще си ходя рано и трябва да свърша много работа. Учителят е до мен. Той е Светлина! Колкото тогава съм била послушна, толкова е трябвало да бъда и сега! Но сега не съм. Сега ми се говори и не чувам… Сега е трябвало да послушам багатурите – писали са ми писмо, но не съм го прочела. Пратили са ми късмета с житото: „Какъв ти беше късметът, а ти какво правиш?” А късметът ми гласеше: „Най-доброто питие е чистата вода!” Обаче пия нечисти води… Те ме цапат. Майка ми и Димитър трябва да бъдат фон, а аз съм ги поставила в центъра! Не всяка жертва от любов е оправдана! Грея само един човек… Нямам право – трябва да грея всички! Дошла съм да служа… В този мой минал живот, към който Учителят ме върна, присъства и Вениамин, който е висок, представителен, с бял костюм, хубава шапка и малко, луксозно бастунче. Хората много го уважават. Не е от обикновените жители на Изгрева. Често е с Учителя и ходят на дълги разходки само двамата. Учителят го нарича „докторе”. Но аз и „доктора” почти не сме си говорели тогава, защото много рядко съм излизала от къщичката си. Знам, че не ме обичат, но Учителят казва, че не това е важно сега. Много искам да имам деца и Вениамин е обещал да ми помага. Затова е дошъл и трябва да преглътне, че не съм приела неговия начин… неговата визия за нещата. Можела съм да му бъда спътница, но сега ще има друга. С него сме били ученици и трябва да помагаме. Ние сме като верига. Трябвало е да остана с него. Щяло е да бъде по-лесно, но и това е път. Анелия говори повече, но има истина. Да не скъсваме връзката си с нея. Луната я омайва и я заблуждава, но сърцето й е чисто. Трябва да й се помага!

Водещият пита дали Учителят иска да ме заведе при духовните Лечители и се озовавам в местност до езеро. Никой не знае къде е. Наоколо има само върхове. В една от скалите има малка ниша и трябва да легна там. Лечителите са като звездички, всяка от които изпраща към мен лъч светлина… Усещам топлина. „С Христа в мен мога всичко!” – това е мантрата, която ще ме пази. Вървяла съм някога след кръста. Надценила съм се! Вървяла съм с Учителя и съм си помислила, че имам същата сила… Всеки ден трябва да се свързвам с духовния свят! Сърцето ми няма енергия. Давам повече, отколкото имам! Да посрещам изгрева, да си купя телескоп! Всеки лев трябва да бъде вложен в това. Ще ми държат сметка! Трябва да гледам Прозерпина по половин час! Да пея! Лечителите ми пеят МАХАР БЕНУ… Спряла съм да пея, откакто съм с Димитър. Преди да започна връзка с него, не е говорел той, а други са говорели чрез него. Трябва да гледам на него като на малко дете. Не е трябвало толкова да се обвързвам с него – да му помогна като сестра, а не да му бъда жена! Учителят ми е казвал, че не съм за семейство. Душата ми не е за мъж и деца! „Сега доволна ли си?” Очите ми са изтичали за количките. Напълно е възможно това, което понякога чувствам – че ще си замина от изтощение. В най-критични моменти мога да ходя в тази Лечебница, но не и всеки ден. Дошла съм за 90 години. След 40 всяка една от годините ми трябва да бъде за Бога! Ако си замина преждевременно, губя всичко! Антония е решила моя проблем с честолюбието като ученик. Браво на Антония! Защо не пиша? Душата ми говори в стихове! Защо не пиша? На Рила да се качвам с Вениамин. Може да не сме един до друг, но по едно и също време! Никол трябва да свири! Може да свири божествено! А малката ми дъщеря – Валя, трябва да я учи Вениамин, защото тя може да възприема от него. Били са заедно много пъти. А аз трябва да купя подарък на двете му дъщери. Те са били на Изгрева… от най-чистите са! Но не живеят там, а идват и си заминават. Те ме обичат и аз ги обичам. Не ми завиждат като другите. Много са чисти! На екскурзии са винаги с нас. Вениамин добре си е изпълнил задачата с тях. Учителят ни е казал, че сега, като дойдем, ще бъдат усилни времена. Вениамин най-много си спомня от всички. Валя е повече мъж, отколкото жена и той трябва да я учи. На мен немският ми е задача. Знаела съм го много добре в миналото…

Борислав ме насочва да видя своята най-съкровена същност – сърдечния си кристал, и да го опиша как изглежда. Той прилича но ромб, но е с много повече страни. В нашето измерение няма такава фигура, така че не знам как да я нарека… Издължен е – прозрачен, ясен, чист кристал. Това е проекция на душата. Вътре има малка, кръгла перличка – летящото око на душата. Там е складирано най-важното. Напразно съм се съмнявала във Вениамин. Неговата обич е като розов кварц…

Водещият призовава Учителят да ме заведе при Първоизвора на живота – Бог. Виждам огромен водопад. Там, откъдето тръгва, е Първопричината на всичко. Но е толкова огромен, че това Начало не се вижда! Чува се ОМ… Шеметна скорост! Няма такава скорост! Няма време, няма пространство… И песни на Ангели се чуват… Усещана за мир. В мира всичко можем!

Борислав пита дали Учителят има да ми казва още нещо, защото ще вървим към финала на регресията и тогава Той ми казва: „Слушай – послушание, търпение, постоянство, служене!” Да не се възгордявам! Да не се съблазня! Да не се обленявам! Много е важно! Важното тепърва ще дойде, а аз съм изхабила много сили за маловажното. Ще бъдем заедно с Него, след като си свърша работата на земята. Не е вярно, че душата не се цапа – да внимавам много за душата си бяла!