Аз съм тук, за да припомня… за да припомня и покажа, че животът ни е дар безцен, благословен. Научи се да оттегляш сетивата си от външния свят! Вслушвай се в себе си… в движението на жизнения поток вътре в теб и го следвай! Затова препоръчвам сутрин това да ти бъде първата работа… преди всичко друго, защото първото задължение на човека е към собствената му душа! Пренебрегнеш ли го, не можеш да бъдеш пълноценен човек в истинския смисъл на думата – не можеш да бъдеш баща, майка, приятел, брат, сестра или каквато и там професионална реализация да имаш. Опропастяваш живота си, поставяш го на нестабилна и фалшива основа, влизаш в пътища без изход, отклоняваш се от пътя си, попадаш в тресавища… губиш себе си… радостта от живота си, вдъхновението си, творческия порив, чрез който си съпричастен на Божественото естество… Изворът на любовта ти става повърхностен, нечист… Понякога дори напълно пресъхва. Но Съществуването е милостиво! То постоянно ти дава знаци, че си кривнал от правилния път и затова се чувстваш неудовлетворен, унил, нещастен, гневен, яростен… макар да криеш своето нещастие с усмивка, а понякога да нямаш сили дори и за това. И да се чувстваш толкова дискомфортно, че целият свят да ти е крив и всички да са ти виновни. А виновникът си всъщност ти… защото си забравил и загърбил своя вътрешен център… източника на блаженство вътре в теб… Прекъснал си връзката със себе си… със своята най-съкровена същност… Емигрирал си от собствената си душа. А когато това се случи, светът, който се ражда от теб, се ражда деформиран. И вместо да живееш в предопределения ти от благия Божи промисъл рай, и да привнесеш в него красота… се озоваваш в грозен ад, в който тъгата всекидневно нараства. Приеми ме за Вестител на радостта, който иска да събуди Вестителя на радостта в теб… да те събуди с Любов! ♥