Този човек, чието духовно име се оказа КЕН, в настоящия си живот работи като автомонтьор. Лесно влезе в състоянието на регресивен транс. Когато се озова в духовната сфера, усети нечие присъствие, което го накара да настръхне. Но след това разбра, че това същество е благоразположено и е всъщност неговият Духовен учител. Оттук следва разказът на КЕН:

Усещам го като спокойствие. Казва ми да не се напъвам. Усмихва се. Стар човек е, с бели коси и брада. Усмивката му е много блага. Казва ми, че ще науча това, което ме интересува… Само да се отпусна! Тръгваме в светлината. Виждам бялата му роба. Той ме завежда в духовната библиотека и виждам отворена Книгата на моя живот. Буквите са на глаголица. От лявата страна първите два реда са с червени букви, а другите са с черни. Страниците са по-дебели и жълтеникави. 524 на брой. Кориците са кожени и с обков. По средата на предната корица има изображение –  Ж и Р в горната му част, поставени в кръг. Означава БИТИЕ. Името на душата ми е КЕН. Свързано е с плеядите. Учителят ми показва звезда – АЛЦИОНА. Борислав ме насочва да отида там и да му кажа какво виждам… Планини, подобни на Хималаите… и зала. Вътре има същества… Като хора са, ама не мога да определя дали не са роботи. Облечени са в бели дрехи, направени от изкуствена материя. Имат и превръзки на челата – плетени, златисти. Учителят иска да ме представи на някого – на мъж и две жени. Сядам на нещо като маса и ми показват някаква карта… дясната страна на картата – планини, зеленина… На планетата Земя е това. Поставят ми задача. Свързана е с източна страна. Чувам „Тибет”. И сега виждам себе си в някаква стая. С оранжеви дрехи съм и съм малък. Пред мен има книга с мантри. Наричат ме „Малкия”. Изпълнявам някакво послушание. Стар монах ме води някъде. Показва ми голяма книга, която е около метър. Аз съм не шест-седемгодишен. Годината е 1732. Старият монах, който е мой наставник, е сегашният далай лама. Говори ми нещо за Лао Дзъ. Мисля, че е свързано със съдържанието на книгата. Минали са години. Виждам себе си като пораснал и съм на особена почит. Пътешествам само с една сопа и торбичка. Отново съм с монашеските оранжеви дрехи. Обикалям села и градове. Вратите са отворени широко за мен. Успокоявам хората, давам съвети. Някои се опитват да ме обидят, но не обръщам внимание на това и излизам с кротост. Виждам се и пред императорски порти. И там съм приет с почит. Не говоря много. Задават ми въпроси и получават отговори. Дори ме карат да остана в двора, но не искам. За мен е по-важно да обикалям и да се срещам с хората. В последния ден от живота си се виждам като възрастен побелял отшелник в пещера. В момента на смъртта изпитвам болки в краката и ръцете, които на лактите са одрани, охлузени. Много слаб и изнемощял съм. Виждам се отстрани. И пак отивам нагоре към звездите. Чакат ме трима мъже с бели дрехи. Строги са, но са доволни, че ме виждат отново и усещам поощрение. Лицата им излъчват доброта. Седнали сме. Казват: „Добре се справи! Продължавай напред!” Усмихват се. „Мина едно изпитание.” Имената им са: отляво – Иван. По средата – Христос. Отдясно – Михаил. Духовният учител е зад мен – Габриел. Смеят се: „Много уроци имаш да учиш още! Ще ти помагаме и тримата! Пътят ти ще е разчистен – да търсиш Бог! Ти ни трябваш. И когато искаш, винаги ще ти дадем. Искай с вяра – не се съмнявай! И слушай сърцето си – там са отговорите!” Учителят смръщва вежди и ми казва, че приемам нещата много навътре. Повече вяра трябва да имам. Слага ръката си на моята глава. Доволен е, но да вярвам повече в своите сили и възможности. Давам му обещание. Казва ми, че ако трябва да станат нещата, да стават по най-лекия начин… и че сам си създавам пречките. Каквото поискам духовно, ще го имам. Смее се и ми казва: „Може и малко материално да ти дадем.” Хваща ме с двете си ръце за ръцете и ми придава златиста светлина. „Спокойствие! Само спокойствие! Ти ще ни трябваш. Имаш да учиш още много. Приемай всичко с любов! Нямаш право да съдиш никого. Ти, ако съдиш, не можеш да помагаш! Търпение – всичко минава! От само себе си брат ти ще спре да пие. Не насилвай нещата! Той е обичан човек и тази любов ще му помогне. Не му се карай! Да усеща само твоята подкрепа и любов! Ще бъде щастлив човек. И ти ще си щастлив! Нерви хвърляш излишно, а тази енергия ще ти трябва. Поглежда пак ръцете ми. Поглажда ги и ми прави мудра с дясната си ръка, а с лявата си ръка допира пак челото ми. „Тези тримата ми дадоха наставления за тебе. Не са ти сърдити – спокойно! И ако искаш да започнеш да работиш – започвай, когато пожелаеш! Само вярата ти трябва да е силна! Война няма да има. Войната е в душите им. Ти искаш ли да лекуваш душите им?” Пак ми казва за вярата и неосъждането. „Да не се възгордееш! Както ти се дава, така и да даваш! Без да псуваш! И да няма циганин, българин… да не ги делиш - душите са важни! Всички излизат от Бога, от един Дух! Добър път си хванал, но ако тръгнеш напред, връщане назад няма! Ще чакаш – ние ще ти се обадим! Ще си работиш тази работа за удоволствие… За другото ще чакаш и ще видиш! И не се напъвай да видиш нещата… не настоявай! Ще видиш как ще стане… Пак ще работиш с ръцете. Не хвърляй енергията напразно! Вместо с тази енергия да помагаш, ти я хабиш на вятъра. Даром ти даваме… даром да даваш! Ти си душа от 10 ниво по 28-степенната скала. Има вероятност в настоящия си живот да минеш в 11 ниво… Зависи от любовта ти към хората! Душата ти е чиста, въпреки че понякога негодуваш. Но дръж езика си зад зъбите! Винаги, когато имаш нужда от помощ, ме повикай мислено!” Следва проекция след три години… Видях се в кабинет… С бяла престилка съм, а отвън чакат хора. Работя с ръцете си…