Когато дойде при мен за регресия, Елена сподели опасенията си, че може и да не се получи. Каза, че е ходила на курс по хипноза, където са правили опити да я хипнотизират на два-три пъти, но тя попадала само в някакво тъмно пространство и започвала да плаче. И тогава са я извеждали от хипнозата. Не постави никакви предварителни въпроси и проблеми, които да осветлим по време на регресията, защото не знаеше какво да очаква. Искаше просто да опита и да види дали ще се получи. Бих нарекъл регресията й „магическа”и ще видите защо… Ето разказът на Елена:

Намирам се пред рафт с книги, които приличат на енциклопедии. На най-долния от трите реда… отляво има една, а отдясно – три. Моята КНИГА НА ЖИВОТА е доста голяма, дебела. Прилича на книга със заклинания. Има черен метален обков – тип цветни клонки. Жива корица… като торнадо, и се върти бавно. Цветовете се променят: лилаво, жълто, червено, синьо, зелено… Страниците са старовремски – прегорели във времето. На брой са около 1400. Готически стил букви. На първата страница виждам елипса, в която има изображение на момиченце с гръб към мен, поточе и дърво. Много е хубаво! Черно-бяла е картинката. Момиченцето е със старовремска рокля с поличка. ДУХОВНИЯТ МИ УЧИТЕЛ  е пред КНИГАТА. Тя е на висока стойка. Той е срещу мен с оформен човешки образ, но като бяла мъгла. Облечен е с бяла ефирна роба. По-висок от мен е, с дълга коса, нежно лице и леко усмихнат. Млад е. Има много нежен поглед и брада, която е изрязана, нежна. Самият той излъчва нежност и спокойствие. Името му започва с Г. Подът е тъмен, дървен. Стаята е кръгла. Рафтът е пред мен. КНИГАТА ми е пред мен, а стаята е каменна. И все едно гледам в сфера. Отдясно има стара, скърцаща врата. Борислав ме насочва към МИНАЛ ЖИВОТ, избран от моя УЧИТЕЛ. Виждам ТУНЕЛА НА ВРЕМЕТО като конус. В средата има черна мъгла, която се върти. Един кръг е пред мен… Учителят ме хваща за ръка и ме повежда. Озовавам се в МИНАЛ ЖИВОТ… на Северния полюс трябва да е. Само бяло и лед. И аз съм момиченце на около 10 години. С дебел кожух и пух по края. С шапка на главата. С бежови, като палтенцето, мокасини. А Учителят продължава да ме държи за ръката. Пред себе си в далечината виждам айсберг. И плача… Май съм се загубила и плача. И точно затова се въртя… След това виждам, но това е като видение в съзнанието ми, три-четири иглуита, в близост до тях огън и трима-четирима, облечени като мен. Явно търся тях. Борислав ме кара да се придвижа малко напред във времето, за да видя дали съм успяла да ги намеря, но… се виждам по очи в снега. Гледам се отстрани. Май не съм ги намерила. Виждам бяла мечка, която се приближава и ми души главата, подбутва я с муцунка… Душата ми гали мечката… усмихва се. Тръгвам с мечката, реейки се до нея. Върнах се отново в стаята при Учителя. Името му е ГЪЛ. Казва ми само: ДА ОЦЕЛЕЕШ! Изведнъж се оказвам магьосница с островърха шапка и съм в гората. Старовремско селище със замъци, придворни. Мъж съм! Не ми носи негативна емоция това, с което се занимавам. Виждам се как давам на жена, която е с мръсни дрехи, едно пликче – мръсно вързопче, пълно вътре с билки. Жената ми благодари… И тази стая, в която се върнах, това ми е къщата… Крал Артур – в неговата епоха! Имам си и сова – на прозореца на дървена пръчка. Борислав иска Учителят ми да ме заведе при моята ГРУПА СРОДНИ ДУШИ. Виждам огън и кръг от хора с бели дрехи – роби. Жени са и правят заклинания, ритуали. 10 – 12 на брой. Борислав ми казва, че тези от тях, които присъстват в настоящия ми живот, ще вдигнат ръката си… Три са, а сега и четвърта вдига ръка. Аз все едно съм поседнала на стена. ХА… МЕРЛИН СЪМ АЗ! И се чувствам много добре – това е моето място, моето време, моя век… Все едно съм си вкъщи. Сега Борислав дава указание да отидем при ДУХОВНИТЕ ЛЕЧИТЕЛИ. Виждам острова на Хипократ – останките от първата болница и пазара… съвременен вариант. Учителят ме държи с дясната си ръка. Виждам СЪРДЕЧНИЯ СИ КРИСТАЛ, който е под формата на розово-червено сърце, което се върти… Има много ръбчета и е обемно. Сега правим проверка на състоянието на чакрите… При първа чакра виждам някаква черна кухина и ме боли. Ключовата дума, която получавам за нея, е ЩАСТИЕ. Започна да пулсира… Сега пък ме заболя челото… Минаваме към втора чакра. Не я усещам изобщо. Нещо като конус започва от пъпа и завършва в гръбначния стълб… като фуния е. А ключовата дума е РАБОТА. Трета чакра – голямо черно кълбо и вътре се върти. Две ключови думи ми се дават за нея – ЛЮБОВ И РАБОТА. Четвърта чакра – тук няма черно, но ми е много стегнато сърцето. Ключовата дума е ОБИЧ. Пета чакра е добре. Ключова дума ЗДРАВЕ. Шеста чакра – усещам нещо като свистяща болка… като свредел е. Ключова дума – ОПТИМИЗЪМ. Седма чакра – все едно ми е забита цепеница. Само едно О виждам… другото е размазано. Стана ми топло на челото. Учителят се е облегнал на КНИГАТА и потропва по нея с пръсти… След това полага десницата си върху коронната ми чакра и през нея към всички други чакри потича Благодатта на Светия Божи Дух. Изпълних се с едно бяло приказно… Учителят натисна цепеницата отгоре. Тя стана бяла… втечни се, превърна се в бял дим, който премина през чакрите ми… Преди да се разделим Учителят ми казва: БЪДИ ЩАСТЛИВА И ОБИЧАЙ! И ме гали по косата. ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ТЕБ!