Миналата седмица бях при една приятелка, която беше приета в хоспис. Тя страдаше от прогресиращ рак на гърдата с вторични разсейки и прогнозите за възстановяването й бяха мрачни. „Какво става? Какво си причиняваш?” я попитах аз, понеже знаех, че още преди години ракът се беше появил при нея и тогава той беше предизвикан от работохолизъм и от липса на грижа и внимание към собствената й личност. „Изоставих себе си” – каза унило тя. „Никакви игри, никакви забавления, никаква почивка. Само работа, работа, работа. Превърнах се в тотална жертва.” Приятелката ми беше създала живот, подобен на затвор. Затова нейното тяло любезно й предоставяше път за бягство…

… Здравословната духовност не се изразява в това да критикуваме себе си – тя се състои в това да се влюбим в живота! А ние не можем да се влюбим в живота, ако не следваме своето блаженство, ако не почитаме емоциите си и желанията си…

… Следването на нашето блаженство е възхвала на живота, възхвала на любовта, възхвала на нашата Божественост…

… Да следвате блаженството си не означава единствено да следвате своите мечти и желания. Означава да включите радостта във всичко, което правите в живота си. Означава да създадете свой собствен Рай на Земята, ден след  ден… когато се съсредоточите върху блаженството на настоящия момент – върху вкусната храна, копринените чаршафи, горещия шоколад, допира на росната трева върху босите ви крака, сладкия мед, който облизвате от кожата на любимия си…

… в живота не е важно единствено това да достигнеш своята дестинация – важно е самото пътуване, което никога не свършва. Важно е да бъдем тук. Важно е да се насладим на залеза, да погалим котката, да вдъхнем аромата на цъфналия люляк, да погледаме пърхането на пеперудите, да се порадваме на облаците, носещи се в небето, да застинем в удивление, пред някоя природна гледка, да полежим край жив огън, да танцуваме, да пеем, да се смеем. Когато правите всички тези неща, вие каните в живота си блаженството. Издигате вибрациите си. Свързвате се с Бога в себе си… Смисълът на живота е радостта…

… Струва си да си направите списък с дейности и хора, които ви носят радост. След това целенасочено да включите в ежедневието си тези зареждащи ви елементи, като в същото време изхвърлите от живота си всичко, което ви губи времето, което изсмуква енергията ви или ви кара да се чувствате негативно… и всичко, което правите, за да се почувствате добродетелни или защото „трябва” да го направите…

… Постоянно си повтарях следното изречение (от поема на Дейвид Уаит): „Всичко или всеки, който не те кара да се чувстваш жив, е твърде незначителен за теб.” Моят брак караше ли ме наистина да се чувствам жива? Това е въпрос, който може да хвърли светлина върху всеки важен аспект от живота ни. Вашият брак кара ли ви да се чувствате живи? Или е просто удобно и практично споразумение, изградено върху общите отговорности и повърхностните разговори, което оставя душата ви гладна и ридаеща? Вашата работа кара ли ви да се чувствате живи или ви се струва твърде маловажна и ограничена? Вашият дом кара ли ви да се чувствате живи? Приятелите ви карат ли ви да се чувствате живи? Свободното ви време кара ли ви да се чувствате живи? Смятате ли, че животът ви е достатъчно голям за вас? Живеете ли живота на мечтите си?

На моите семинари аз често карам хората да довършват изречения от типа на: „Ако не бях толкова фокусиран върху това, което искат и очакват от мен другите, щях да… „ или „Ако знаех, че животът е илюзия, която сам създавам, и че никое от обичайните правила и ограничения не важат, щях да…” Можете още сега да вземете лист и химикалка и да довършите тези изречения…

Из „Дива любов”, Джил Едуардс