Да си регресионист е и дарба, и призвание, но изисква и сърце, и отдаденост, посветеност, така че да предразполагаш дори и напълно непознати хора да ти се доверяват и да споделят с теб съкровените си тайни.  А Животът е щедър към мен и ме среща с невероятни същества, на които помагам да разчетат свещените записи на душата си – процес, при който просто затаявам дъх в благоговейно мълчание пред изумителните истини, които оживяват в състоянието на транс. Днес ви представям неподправения вкус на една уникална регресия - на Г., на която благодаря от сърце за това, че се съгласи тази ценна информация да достигне до колкото се може повече хора и я подготви за публикуване!

Регресия на Г. с водещ Борислав Русанов

16.05.2015 г. – Свищов

Заявка:

1. Страх от загубата на дете

2. Искам да бъда адекватна като майка и съпруга ... като същество, което изразява женската енергия

3. Как да реализирам промяна в професионален план

Б.: Сега, заедно с теб, под ръководството на твоя Духовен учител, ще направим едно духовно пътешествие извън времето и пространството. Започваме да се връщаме назад във времето към един щастлив момент в твоя живот. Когато стигнеш до него, ти ще ми го опишеш – какво виждаш и усещаш.

Г.: Имам много силно усещане, но не мога да го определя. Много съм развълнувана. Не мога да разбера от какво. Приятно ми е. Причината за това радостно вълнение е дъщеря ми Б. Щастлива съм, че е при мен. Намираме се в къщи. През нощта е. Аз я гледам и съм много щастлива. Направо не мога да повярвам, че всичко това се случва.

Б.: Сега ще видиш един много щастлив момент от твоето детство. Опиши ми това, което виждаш и чувстваш.

Г.: Седим в хола и аз съм седнала във фотьойла заедно с майка ми. Гушнала съм се в нея и гледаме телевизия. Сигурно съм някъде около втори клас. Странно е, но съм облечена също като майка ми – с една зелена пола – и тя има същата.

Б.: Продължаваме да се връщаме назад във времето. Вече си в майчината утроба – един месец преди да се родиш. Опиши ми какво виждаш в майчината утроба един месец преди да се родиш.

Г.: Нещо ме притеснява. Притеснението не идва от майка ми. Скована съм, тясно ми е, не ми е никак комфортно.

Б.: Сега ще видиш момента, в който твоята душа влиза в майчината утроба и се слива с плода в него. Опиши ми как изглежда този момент.

Г.: Много е смешно. Едно такова смешно нещо, в което трябва да се намърдам. Малко притискащо. Все едно трябва да си сложа една много тясна ръкавица. Душата ми е светлина – светложълтеникава.

Б.: Сега ще видиш пътя, който е изминала душата ти от духовния свят, където е била преди въплъщението си, до майчината утроба. Опиши ми как изглежда този път – пътят на душата.

Г.: Всичко е много, много светло – в жълто и бледо зелено. Прилича на спирала – като галактика гледана отгоре, която се движи хоризонтално.

Б.: Сега ще видиш мястото в духовното пространство, от което си била изпратена на земята. Опиши ми как изглежда то.

Г.: Не го виждам. Изведнъж всичко отпред става в тъмнина и не виждам.

Б.: Сега ще повикаме на помощ твоя духовен учител. Когато той се появи, ти ще ми го опишеш.

Г.: Това е Учителят Дънов. Не го виждам, усещам го. Нещо ми се смее, но не мога да разбера защо.

Б.: Попитай го защо ти се смее.

Г.: Страх ме е да го питам защо, тъй като се страхувам, че ще стане много строг.

Б.: А, не, не. Аз го познавам. Той притежава една безгранична доброта в себе си. Попитай го защо ти се смее.

Г.: Казва, че съм „бъзла”.

Б.: Разбра ли сега. Страховете определено пречат. Трябва да се освободиш от тях, за да видиш всичко онова, от което се нуждаеш.

Б.: Искам да опишеш Учителя – в какво облекло ще ти се яви той.

Г.: Виждам го така, както за пръв път го видях – в костюм и с една тояжка. Сив костюм, с бяла коса, пригладена назад, без шапка. Не е много възрастен – някъде около 60 годишен. Намира се на Рила. Може би на второто езеро.

Обаче сега имам едно усещане, че всъщност не е Учителя Дънов, а някой друг. И моят духовен учител се „принуждава” да се „прави” на Учителя Дънов. Сега ми казва „За да ти отговоря на очакванията”.

Б.: Да го помолим да разкрие своя истински образ.

Г.: Казва ми, че няма да повярвам, ако ми се покаже. Но той през цялото време се държи леко подигравателно с мен. Не е неуважително, а леко иронично.

Б.: Нека да покаже истинския си образ да видим ти как ще отреагираш. Какво усещане възниква в теб за него? Какво е неговото име?

Г.: Изпитвам някакво огромно уважение, цялата започнах да тръпна. Не смея да си вдигна очите към него. Толкова е голям респекта, който изпитвам. Осезателно усещам неговото присъствие – вдясно от мен като нещо много високо, много голямо. Аз съм направо като тревичка. Сега като се осмелих да си вдигна очите нагоре, той ми казва „Виждаш ли, че мога да имам всеки един образ, който поискаш.”. Но аз не виждам образ, усещам го само като енергия. И все пак е Учителя. Само че не по този начин, по който преди малко го видях. А като една огромна, огромна енергия. Такава голяма сила...

Б.: Попитай го какъв е вътрешния смисъл на името Беинса Дуно.

Г.: Той пак започна да ми се подиграва. Казва ми, че аз искам всичко да прекарам през ума и това е много смешно. Показва ми, как за части от секундата правя светкавични връзки в ума си – като един суперкомпютър съм. И той ме иронизира за това. Сега ми излъчи едно огромно спокойствие и любов.

Б.: Добре, отпусни се, изхвърли ума и пак го попитай какъв е вътрешния смисъл на името му.

Г.: Каза ми сама да си намеря вътрешния смисъл на името „Беинса Дуно”. Иронията е много голяма, но не е неприятна. Като една игра е.

Б.: Нека сега Учителят да те заведе в духовната библиотека. Като стигнеш там, опиши ми как изглежда.

Г.: Изглежда като старинен театър. Зала, много богата като усещане – все едно, че има всичко в нея, толкова богато усещане е. Чак ми е трудно да дишам. Много, много се вълнувам. И изпитвам преклонение пред цялото това богатство. И съм много възхитена. Благоговение даже е думата.

Б.: Виждат ли се там някакви други същества?

Г.: Пълно е с ... хора. Залата е на много етажи и е пълно с хора.

Б.: Нека Учителят да те заведе при Книгата на твоя живот, в която са описани всичките си съществувания през вековете - всички твои мисли, чувства, думи, дела, уроци на душата са в тази жива Книга на твоя живот. Опиши ми я, когато я видиш.

Г.: Отгоре пише 349. Кафяво-сива е, като пергамент. Книга е, но цветът е като пергамент и на пипане е такава. Дебела е, с леко оръфани краища.

Б.: Как трябва да се тълкува това число отгоре на корицата?

Г.: Учителя каза, че и това трябва сама да си го разбера. Сега Учителя ми каза думичката „скромност”. Каза, че тя ми е присъща. Много се развълнувах (сълзи).

Б.: Отгърни книгата на последната страница и ми кажи точния брой на страниците.

Г.: 874.

Б.: Разглеждай страниците и ми кажи как изглеждат – какви са буквите, шрифта.

Г.: Страниците изглеждат като едновремешните японски картички – като холограми. Не виждам много букви. Книгата е технологичен продукт, не е писмена книга. Като отвориш страницата директно гледаш картина, започва кино. (Заб. Докато записвах текста на регресията си спомних, че винаги съм си представяла отминалите периоди от настоящия си живот като филми на видеокасети, които са подредени на лавица. И усещането ми е като че ли това са филми за живота на човек, когото познавам добре, но не съм аз. Тоест, сега аз съм вече някой друг. Усещането с книгата на живота беше аналогично.)

Б.: Искам да видиш името на душата си и да ми кажеш какъв е вътрешния смисъл, който носи то.

Г.: ИННА. Вътрешният му смисъл е „нежност”.

Б.: Значи колкото повече се доближаваш до собствената си същност, толкова повече ще проявяваш тази нежност, която ти е дълбоко, вътрешно присъща.

Б. Сега Учителят ще отвори Книгата на твоя живот на място, където той иска да видиш и да си припомниш и ти ще ми кажеш къде се озоваваш.

Г.: Това е някъде много, много, много назад във времето. Толкова много назад... Май съм жена. Сега разбирам защо в Книгата на живота ми няма никакви букви – защото тогава не е имало още букви. На въпроса мъж или жена – по-скоро се усещам като нещо цялостно – и мъж, и жена.

Б.: Огледай се наоколо и ми кажи какво виждаш – какъв е пейзажа, има ли други хора?

Г.: Да, има много други като мен, но сме ефирни. Нямаме костна система.

Б.: Това означава ли, че не е живот на Земята или е живот на Земята, но в съвсем други времена, в друга фаза на нейното развитие?

Г.: Не мога да разбера дали съм на Земята или не, но е свързано с живота на Земята. О, това е някаква генна лаборатория. (Учителя пак започна да ме иронизира). Това не го виждам, но го усетих – една нишка, която върви оттогава досега. Но аз съм много неуверена.

Б.: Защо си неуверена, откъде идва твоята неувереност, какво я поражда?

Г.: Ха-ха, защото съм много „бъзлива”, ми казва Учителя.

Г.: Всъщност тази генна лаборатория, тя Е – тя е извън времето. Аз съм служител в нея.

Б.: Какво правиш конкретно, какви процеси извършваш?

Г.: Еволюирам. Не манипулирам, а еволюирам. Това е смисълът на лабораторията. Това е много интересно.

Г.: Учителят ми казва: „Добре, нали си отговори, какво искаш още”.

Б.: В лабораторията души ли се създават?

Г.: Не, не. В лабораторията, тези които сме там, еволюираме. Това един вид носи еволюцията. Направо е велико, много е красиво. Оттук ми идва тази неувереност, защото аз не мога да го повярвам, че е така.

Дъщеря ми Б. е водачът ми (сълзи). Сега се показа. И пак ми вика: „Нали виждаш, че какъвто искам образ мога да имам”. Имам усещането за група от ... не смея да кажа хора, защото май не е точно така – група от същества. Едно такова многолико е. Не е една същност като водач, а група.

Б.: Става дума за твоя духовен учител?

Г.: Да.

Б.: Тоест нещо като това, което Учителят нарича „колективен дух”?

Г.: Да, това ми пасва като понятие.

Б.: Попитай Учителя има ли още нещо друго, което трябва да видиш в тази лаборатория? Ако има още нещо, което да ти покаже там, нека да те насочи към него.

Г.: Виждам и усещам как се събираме в една обща сфера и там цялата информация се събира и става нещо като изглаждане, унифициране, хармонизиране. И спрямо този среден ред, това средно ниво, което се получава там, пак всеки се отделя и започва да еволюира. Ееех, много е хубаво това. Който докъдето е стигнал, събираме се на едно място и „изглаждаме” едно общо ниво, така че тези, които са дръпнали напред, един вид правят нещо като жертва. А тези, които са останали по-долу, то не е защото те не могат да дръпнат напред, а защото преди това са избрали да покрият тези нива. Не в смисъл да ги достигнат, а да ги обслужат. И после се събираме и изглаждаме всичко това и се получава едно ниво, което е оптимално за всички хора. Много хубаво е това! И така няма големи сътресения в общия процес. Това са гени, но не на материално ниво, а някакво друго измерение на гените. Такава благодарност отдавна не съм преживявала!

(Заб. В дните след регресията направих аналогия със съвременната Статистика – тя е проекция именно на този процес, на този начин за еволуторно развитие и в нея символично са предадени тези закони)

Б.: Какво друго иска да ти разкрие Учителя, от което имаш нужда, с оглед настоящия ти живот и проблеми?

Г.: Каза да не се захващам с дребните неща. Че въобще не е това нивото, на което трябва да си „похарчиш енергията”. Дребни неща не в смисъл на дребни от битов характер, а във връзка с това, за което досега говорех - да не търся, да не ровя на ниво на биологията. Да не „ровичкам по хромозомите”, а да видя в по-високите измерения на тези хромозоми.

Б.: Каква е твоята основна задача на Земята, твоята мисия, с която си дошла в настоящия живот?

Г.: Имам да сваля определена информация на Земята. И да я облека в думи. И пак ми се смее: „Ти нали все викаш, че си преводачка”.

Б.: Значи ще бъдеш преводачка, само че ще превеждаш небесни истини на земен език. Има ли друго по отношение на твоята задача или мисия?

Г.: Да отгледам двете деца, защото са много важни. Ох, сега разбрах. Аз затова толкова много се притеснявам. Аз въобще не съм искала да имам деца в този живот. Затова Учителят преди това ми говореше за скромност. Значи аз въобще не съм искала да имам деца, но съм проявила нескромност в известен смисъл, когато съм казала, че мога да се справя с тази задача – да отгледам тези двете деца. Един вид съм поела задача малко свръхсебе си. Затова са ми изпратили и мъжа ми, да ме подкрепи в тази мисия, защото сама е нямало да се справя или с някой, който не ме подкрепя. Всичко е съвършено!

Б.: Добре, ти това решение си го взела после, като си слязла на Земята, а то не е било включено в сценария ти за живот - така ли?

Г.: Не още горе е било.

Б.: Върни се към тази сцена за избор на тяло и на вариант за живот – да видим какви възможности са ти били предложени?

Г.: Аз съм искала да съм учен (Заб. биогенетик) и съм искала да съм мъж. Обаче някак си водачът, Учителят ме е предизвикал, защото ми е знаел тази слабост. Той затова ме иронизира непрекъснато. Нещо като алчност има в мен – да постигна и още и още, и по-добре мога да се справя, и още по-добре… Той затова ми каза „скромност”. Ясно е било, че тази задача ми е малко свръхвъзможностите, обаче въпреки това съм се нагърбила с нея. Искам да се науча на отговорност. (Заб. Питам „защо”?) Каза да не ровя назад, няма смисъл.

Б.: Учителят ти казва, че искаш да се научиш на отговорност. Отговорност в какъв смисъл, ще конкретизира ли или е ясно?

Г.: Първо, да започна да правя само това, което мога да направя, и второ - да знам, че има последствия от всяко действие. Не – от всяко желание, а не от всяко действие.

Б.: Тоест обстоятелствата, при които си поставена, те са в резултат на твоите желания – прекомерни?

Г.: Да.

Б.: Нека сега Учителят да ти даде насока за тази професионална промяна, която ти предстои да направиш. Да видим в какво отношение трябва да бъде тя и как трябва да протече.

Г.: Каза, че за това ще говорим по-късно. Сега трябва да приключа със собствения си процес. Даже леко строго ми каза „Защо питаш за неща, които знаеш?”

Б.: Това ти го каза той?

Г.: Да, това е свързано с моята неувереност. Като казвам строго, то всъщност е много меко, но аз го приемам така.

Б.: Учителят иска ли да пречистваме и да хармонизираме твоите чакри?

Г.: Докато говорехме, през цялото време се работеше. Дори в момента е някъде на гърлото. Може би още малко да остана в процеса.

Б.: Когато се изкачи до седмата чакра ми кажи.

Г.: Каза, че има още нещо, което трябва да разбера, но трябва да попитам. Да - изпрати ми информация за втората ми дъщеря - за Д. Каза, че правилно е усещането ми, че тя е от друга линия.

Б.: Защо ти е пратена като дъщеря? Защо е попаднала във вашето семейство? Защо е трябвало чрез теб да се роди?

Г.: Тя няма нищо общо с мен. Аз съм „обслужващ персонал” в тази конфигурация. Аз съм се предложила като такава. Работата е на двете сестри, а аз съм се предложила да ги родя.

Б.: Но с първата си дъщеря си свързана?

Г.: Да, много силно.

Б.: Тоест втората ти дъщеря не е от твоята група сродни души за разлика от първата.

Г.: Да, така мисля. С първата се виждам заедно в онази генна лаборатория, за която говорих. Докато втората я виждам като някакъв учен, но не по начина, по който ние сме учени. Ние сме учени, които отвътре навън правят науката, а не наобратно – не да изучават субектите. Странно, че казах „субектите”, а не „обектите”. Д. е по-скоро наблюдател-регистратор. Докато ние сме нещо като „производствено предприятие”. Иска ми се да се върна отново там, където всички се събирахме в една сфера, защото там беше много хубаво.

Б.: Друго иска ли да ти покаже Учителят или да ти разкрие като информация?

Г.: Вика, че много съм се задълбала с емоциите. Казва, че вече съм била там и това го знам – става дума за изучаването на емоциите – как работят, защо така работят, какво следва от това.

Сега разбрах – трябва да си припомня, че аз съзнателно съм избрала да сляза в по-материалните, по-гъстите нива на живота и това, което трябва да правя, е постоянно да поддържам връзка със съзнанието ми, което пребивава в по-фините нива. И така ще мога да се справям с всичко, което е на земята. Той затова ми казва, да не се бутам в биологиите, защото по този начин задълбавам още повече в по-структурираното, а на мен същността ми е по-малко структурирана. И затова ми е толкова трудно.

Много е смешно, защото аз искам да се занимавам със системна терапия, а то по-структурирано от това няма – да виждаш всичко в система. Да, но всъщност точно с това трябва да се занимавам – със системната терапия – за да правя системата по-малко твърда. Много е хубаво това! Моята по-ефирна структура, като я наложа върху системата, която предполага форма, и много безболезнено за участниците ще се получава хармонизиране. Велико е! И ключовете ще са думи. (Пак ме иронизира – затова съм преводачка). J Ключовете, за да се получава това хармонизиране, ще са определени думи. Не са конкретни кодове, които трябва да знам. Докато работя с отделните системи ще ги получавам интуитивно.

Б.: Учителят стигна ли до седмата ти чакра?

Г.: А, да. Аз отдавна забравих за това.

Б.: Нека сега Учителят положи десницата си върху седмата – върху коронната ти чакра и през нея да премине благодатта на Светия Божи Дух под формата на бяла светлина, която да изпълни последователно седемте ти чакри, да ги пречисти, обнови, хармонизира, по възможно най-добрия начин, съобразно Божията Воля, като процесът започва отгоре, от коронната ти чакра надолу. И имаш чувството, че бялата светлина на Светия Дух изпълва всяка една клетка от твоето тяло, пречиства я и я обновява. Искам да ми опишеш какво изпитваш при този процес.

Г.: Разтворих се.

Б.: Това означава ли, че в момента чувстваш единството на всичко съществуващо?

Г.: Да, АЗ СЪМ.

Б.: Това ли е състоянието, към което се стремят всички мистици и което трябва да постигне човек в крайна сметка?

Г.: Не само мистиците, всички го искат. Съзнателно или не. Всъщност ние постоянно сме в това състояние. Много е интересно. Ние едновременно пребиваваме и в двете състояния, просто понякога нещо като клапа затваряме, за да останем само в „отделеността”. (смях) Защото само като си в отделеността имаш мотивация, стимул да свършиш нещо, иначе никой нищо не иска да върши. Става дума за силата на сътворението и силата на разрушението. Това е като онзи знак на богомилите – като се завърти и това е клапата всъщност. Сега ще го „преведа” (смях).

Б.: Значи тази клапа е всъщност знака на богомилите?

Г.: Ами да, той освен много други неща и това ни показва – че има нещо като клапа, която ни позволява да се чувстваме в отделеността. Това символизира силата на разрушението. Като си в цялото няма процес. Там е точно АЗ СЪМ. Пребиваваш във всичко. Докато като си в отделеността, там вече има процес. Едното е само енергия, другото е задвижена енергия. Точно това символизира знака на богомилите. И когато е задвижена енергията, тя проявява. И всъщност нашия стремеж към това, на което му викат „нирвана”, това е стремеж на егото. Защото ние СМЕ в нирвана непрекъснато. Просто пребиваваме и на двете места. И в момента, в който се събудиш за това, тогава можеш по-пълно да твориш в отделеността. Защото нямаш тези ограничаващи вярвания, че не си Цялото. Това беше много интересно!

Б.: Значи, когато си бил в Цялото и се събудиш в отделността, тогава притежаваш по-голям творчески потенциал?

Г.: Това е свързано пак с онази лаборатория, за която говорих. Когато пребиваваш в една по-ефирна октава, тогава имаш будно съзнание, че ти СИ цялото, че ти си постоянно в тази благодат. И когато влезеш в по-твърдата биология, както възприехме това понятие, тогава малко ти изчезва тази будност. Колкото повече в биологията, толкова повече изчезва тази будност. Ако слезеш пък още по-надолу от биологията, ако слезеш най-надолу, ще се върнеш пак обратно. Колкото повече втърдяваш, толкова повече изчезва будността. До една точка. Оттам нататък, ако продължиш да втърдяваш, пак ще се върнеш в усещането за Цялото. Тоест има една точка, след която втърдяването не е уплътняване. Не го разбирам това, което говоря. Но идеята беше тази – че ние сме едновременно и в АЗ СЪМ и в отделеността. И дори не е нужно да превключваме от едното в другото. Тези на изток – йогите, те се опитват точно това да правят – да влязат в едни състояния, в които да превключат от едното в другото. Ама ние дори нямаме нужда от това. Не знам, някога може и да е имало нужда, но сега ние нямаме. Защото самото знание, че си едновременно и в едното и в другото, ти дава възможност да си сътворец в отделеността. Многообхватно е това. Трудно е да го обясня цялото. Усещането е изпълващо. Усещане за радост. Сега пак ми казват – това, което е важно да кажеш е, че едновременно Човекът е и в едното, и в другото. Сега разбрах – това е еволюционно ниво, до което хората са стигнали. Пак ми казват, да не бъда неуверена.

Б.: Искам сега да видиш своя сърдечен кристал – това е най-съкровената ти същност, която е проекция на душата. Как изглежда той?

Г.: Виолетова капка, но има и фасети. Капковидно, но има и фасети, без остри ръбове, много фини фасети. Леко си мени виолетовия оттенък. Има златно като лек оттенък. И горе е малко по-светло, надолу е малко по-тъмно, където се разширява. Много нежно виолетово. Много красиво. Обаче не розовее.

Б.: Какво се случва в теб, какво преживяваш когато го съзерцаваш?

Г.: Много ми е приятно. Изпълвам се точно с чувство на нежност.

Б.: Сега ще се придвижиш към Първоизточника на живота, това което наричаме Бог, и ще ми опишеш какво виждаш и усещаш там?

Г.: Как да се придвижа към нещо, което Е? Не я разбирам тази инструкция.

Б.: Добре, какво трябва да подразбираме под „Бог”?

Г.: Не можем да го разберем Бог. Бог можем да го опишем само когато сме в отделеността. А когато сме в отделеността можем да описваме, но не и да разбираме. Това е много интересно! Когато сме в Цялото, когато сме АЗ СЪМ, тогава пребиваваме в съзнанието си в Бог. Много се развълнувах! А когато сме в отделеността, можем в съзнанието си да наблюдаваме и да описваме. Не знам на кое викаш Първоизточник. Аз виждам много Първоизточници.

Б.: Добре, я виж тогава откъде са произлезли душите ни.

Г.: Затова ти казвам, че виждам много първоизточници. Но това всичкото е в Цялото. (Чакай малко, че нещо ме зачовърка в пета чакра).

Б.: Можеш ли да се върнеш в момента, когато е била създадена твоята душа?

Г.: То е свързано с един такъв Първоизточник, за какъвто ти говориш.

Б.: Можеш ли да го опишеш?

Г.: Много напомня на формата на сърдечния ми кристал. Щях да кажа, че е енергийна структура, но не е така, защото тази форма е само условна – точно като квантовото просветване – има форма, няма форма. Аз мога да се върна там, но мога и другаде да отида, ако искам. Има нещо с тези форми... различните Първоизточници „просветват” в различни форми, постоянни. Тоест всеки от тези Първоизточници си има форма, която е постоянна, и когато просветва, винаги в тази форма просветва. И съответно душите, които „произвежда”, „отделя” ... проявява (а, разбрах, оттук идва и модела за отделеността), та душите, които проявява, имат специфични характеристики, които са свързани с тази форма на Първоизточника. Затова има много Първоизточници. Малко ми е ограничен акъла за тези работи. Малко ми е свръх. Трудно ми е с думите.

Б.: Как се казва твоят Първоизточник?

Г.: Не знам. Нямам представа. Въобще никакво име не виждам. По-скоро виждам само тази специфична форма. Но тя е условна, пак казвам. Тя по-скоро е като да мога да кажа, че има специфични характеристики, затова ги свързвам с тази форма.

Б.: Какъв е броят на тези Първоизточници?

Г.: Много са, но са ограничен брой. Не са безкраен брой.

То и тук има еволюция. И сред тях. Само не мога да разбера дали само хора или и друг вид същества се проявяват ... не мога да го разбера това, не мога да си отговоря на този въпрос.

Б.: Щом си дошла от този Първоизточник, трябва ли по някакъв начин да търсиш връзка с него?

Г.: Ами ние постоянно имаме връзка с него. Нали ти казвам, че и там има еволюция, а тя става чрез еволюцията на душите, които са излезли от него.

Б.: Можем ли да говорим за точен брой на нивата в тази еволюция?

Г.: Не мога да кажа. Като ти казвам, че не знам, всъщност този въпрос ми се вижда в известен смисъл неприложим.

Б.: Попитай Учителя защо беше необходимо да те срещне с мен?

Г.: Каза, че ние сме стари познайници и че ти ми даваш нещо като настройка, с която „да ми се подобри превода” (смях). По стечение на обстоятелствата аз ти имам доверие и поради това изобщо е станало възможно да направя връзка с фините нива. Защото аз имам страх да правя такава връзка. Защо ми казаха да не се интересувам – казаха: „Нали се разбрахме, че няма да ровиш назад”. Тук има код – има един момент в процеса, когато човек вече трябва да скъса с това, което е било назад. Значи ако ти си насочваш съзнанието назад, ти можеш до безкрайност да въртиш едни и същи филми, свързани с това назад. И има една точка, едно не е ниво думата, защото нивото предполага едни да са по-долу, други по-горе, ама не е така. Значи има една точка, в която имаш възможност да си пренасочиш съзнанието и няма значение вече какво е било назад. Точно в тази точка вече можеш да започнеш да преживяваш вече едновременно и АЗ СЪМ, и отделеността. Но да имаш съзнание за тази едновременност.

Б.: Аз от същия Първоизточник ли съм, от който си дошла и ти?

Г.: Не. Ти си повече като шестоъгълник – като клетка от пчелна пита, твоята форма е с повече ъгли. Докато моята е по-овална. Обаче през теб работи много голям екип. Ама и вие сте сериозна работа (смях). Сега това, което виждам е, че и ти понякога можеш да пребиваваш в тази лаборатория, за която ти говорих. Не си от лабораторията, но понякога можеш да пребиваваш в нея, в онова цялото, в общата сфера, за която ти говорих. Много странно. А, разбрах, чрез теб в тази обща сфера постъпва определена информация. Оле, това каква математика е!

Б.: И аз ходя да черпя от тази информация?

Г.: Напротив, ти идваш да носиш. Даже не си точно ти, а по-скоро тези, които работят чрез теб.

Сега разбрах защо ти имам доверие – казаха, че си много лоялен служител – нещо, към което аз се стремя, тоест искам да съм като теб.

Б.: Има ли друго, което да питаме и да се интересуваме?

Г.: Учителят вика „Стига толкова”.

Б.: В такъв случай нека те прегърне преди да се разделите.

Г.: Каза, че ако искам, мога всяка вечер да ходя в неговата „обител” – така го нарече. Само трябва да се помоля за това преди за заспя. Ама да не прекалявам – това го казва, защото трябва да се науча да бъда уверена. Каза да укрепя вярата си. Да се моля за това. И пак ми каза, „не се ровичкай в биологиите” – не каза биологията, а биологиите.