Една приятелка се пошегува с мен, че тъй както съм тръгнал из България да правя регресии, ще взема да регресирам целия български народ :) Действително не би било лошо – да върна, примерно, българите да видят, да си припомнят златния век по времето на цар Симеон Велики… эа да придобият знания, сила и вдъхновение да реализират отново една златна епоха и да постигнем и днес като народ това минало величие.

Това лято на 2015 година, пътувайки из страната (Хасково, Сливен, София, Благоевград, Пловдив, Варна) в периода 25 юни – 30 август, успях да проведа 95 индивидуални регресии, от които 76 бяха успешни, а при 19 моите възможности, знания, умения като регресионист не бяха достатъчни, за да може съответният човек да успее да влезе в търсеното дълбинно и разширено ниво на съзнание, от което идват прозренията по време на регресия. Трябва да се има предвид, че това е процес на сътрудничество, и нещата не зависят само от мен. Духовната регресия е прекрасен метод за себепознание, но не е подходящ за всеки. Средно статистически погледнато на десет човека двама обикновено не успяват да влязат в състоянието, т. е. не допускат процесът да се случи, защото регресията не е процес, който се прави, а процес, който се случва… ако му позволиш да се случи! Има няколко причини за неуспехите: проблем с доверяването, разсеяност на вниманието, липса на пълна отдаденост на процеса, страхове и притеснения, които създават блокажи… вътрешно напрежение, което не позволява релаксация на тялото, прекалено активен и контролиращ ум, който не допуска информационният поток да се отключи… нежелание от страна на духовния водач да съдейства или просто съответният човек все още не е достигнал това ниво на съзнание, което ще му даде достъп до информационното поле на вселената. Престъпления, извършени в минали животи, също могат да създават подсъзнателни блокажи, както и пренавитост - прекомерно силно желание и преголеми очаквания. Стресът също може да бъде блокиращ процес. Някои хора имат проблем с визуализациите, липсва им въображение или достатъчно душевна чувствителност, емоционалност, впечатлителност, медитативност на ума… А някои просто не могат да позволят, да се оставят друг да ги води и напътства… Всичко това са фактори, които намаляват драстично шансовете за успех на една регресия. Но дори и една неуспяла регресия може да бъде ценна с осъзнаването, че имаме да извървим още път, да извършим индивидуална вътрешна работа, за да превъзмогнем и да се освободим от пречките и блокажите, ограничаващи изявата на нашия духовен потенциал. Така че няма място за отчаяние! Изкуството на живота изисква от нас да се научим да превръщаме препятствията в трамплин!