Жената, чието духовно име е Нилея, е 40-годишна. Когато в предварителния разговор я попитах какво е да си на 40 години, тя ми сподели, че се чувства сякаш уморена от живота и в последните няколко години има чувството, че се е отдалечила от себе си и като че ли е загубила своя път в непрекъснатите си опити да помага на другите. Освен това я интересуваше въпросът защо няма дете и ще има ли… Когато тя влезе в състоянието и започна същинската част на регресията, Нилея видя и описа следното:

Виждам се като войник… като рицар с доспехи. Казват ми, че нещо трябва да направя… Трябва да извоювам свободата си! Трябва да бъда сама! Трябва да довърша нещо сама – сама да го осъзная и сама да го направя! Виждам се в някакви полета. Сама вървя напред. Търся някаква земя. Вървя през пустош и трябва да намеря зелена трева и потоци. Бързам към нея. Всичко трябва да свърша много бързо. Имам някакъв срок. Трябва да го направя бързо! Стигам тази земя със зелена трева и потоци, но съм сама пак… но съм щастлива! Наслаждавам се на себе си и на всичко около мен. Все едно е част от мен тази земя… Прониквам във всяка една частица – водата, тревата, земята… Сливам се с всичко и съм щастлива. Благодат! Прекрасно е!

Духовен водачкрасив мъж, млад, но с бяла коса и бели дрехи. И е с най-благата усмивка и лице на света! Излиза от водата – свързан е с вода, със сребро, с диаманти. Като че ли е диамантен. Аарон се казва. Носи ми в ръцете си някакви диаманти. Дава ми ги в изобилие с шепи…Мисля си, че не ги заслужавам, а той ми казва, че съм герой, защото имам сила и устоявам на всичко. Мога всичко! Показва ми сцена от минал живот: нося дете на ръце и на гръб през някаква пустош дълго време. Просто го нося и се грижа за него. Всичко му давам от себе си само да оцелее. Нося го на гръб и във вързоп и ми е много тежко! Нося го със сетни сили. Чудя се какво да правя, с какво да го храня, откъде какво да изровя… Някой ми казва каква трева да изровя от някаква червена пустиня и да му дам… Уча детето на всичко – казвам му какво да прави, как трябва да живее… То ме гледа с големи очи и попива всичко. Има очи на възрастен човек – всичко слуша и запаметява. Сериозно е. Няма вид на дете, което е щастливо и безгрижно. Знае, че зависим един от друг и сме свързани. Изпълнява всичко, което му кажа… Аарон ми казва, че тази мисия вече е изпълнена. Щастлив е. В сегашния живот не ми е нужно дете, защото вече съм го направила. Да бъдеш родител е първата степен. Аз не трябва да се затварям тук, а да продължа нагоре и напред… Трябва да обучавам хората в добро… да ги обучавам да прескачат границите си. Това, което виждат и чувстват не е всичко. Животът им тук не е всичко. Трябва да им напомням непрекъснато – те се затварят в своите топки и не виждат нищо извън тях. Трябва непрекъснато да им се казва да излязат навън, да търсят. Не трябва да се спира този процес! Трябва да преодолявам себе си и непрекъснато да се движа напред – да не седя на едно място. Няма време за губене! Не трябва да ме спират дребни неща…

Когато непрекъснато се товаря с чужди проблеми, спирам развитието си и губя енергия. Страдам и плача за всичко, което става около мен. Не трябва да поемам непрекъснато тяхната болка. Чувствам се изтощена. Нямам сили да продължа. Чувствам болката в очите им и не мога да се примиря. Всеки може всичко, стига да се бори! Казвам им къде е силата, а те не разбират и аз страдам. А толкова е просто! И аз спирам и страдам… Трябва да се отделя от тях. Трябва да съм сама – да гледам към себе си… Да продължа сама! В момента, в който погледна към тях, всичко пропада. Трябва да запазя баланса. Виждам се как нося стъкленица на главата си, пълна с някаква течност. И аз трябва да съм изправена и да не се оглеждам встрани към другите… да не се навеждам. За да съм в хармония, за да се чувствам добре, трябва да съм изправена – не трябва да се свивам надолу заради другите.

При групата сродни душивсички са много красиви и благородни. Имат маниери на благородници. Изглеждат достолепни. Движат се бавно, спокойно. Оставят след себе си хубав аромат. Всеки прави нещо и знае какво прави – нещо планува, пише нещо. Самостоятелно е седнал и се занимава. Пет-шест са в голяма кремаво-златиста зала. Всеки има сериозна задача. А за общата ни задача виждам хора мръсни и кални… като диваци… неориентирани… И трябва да ги изместим някъде, но няма да е лесно това. Планът се обмисля дълго време. Всеки от нас има някаква задача във връзка с това. Сложно е и ще отнеме доста време. Мъжът ми от настоящия ми живот е единият от групата – с дълга коса и роба, но не ми обръща внимание. Съсредоточен е в писането на нещо. Там е и жена с бяла коса, която разпознавам – срещала съм я в рейки. Има още две-три жени, но не ги познавам. Всички са много сериозни, отговорни. Има опасност от грешка и трябва да се внимава!

При Духовните лечителивиждам една група в дървена къща до езеро. Слушат някого, който говори. Може би се обучават тези хора – мислят нещо и са много внимателни и дружелюбни. Усмихват ми се и ме приемат. Казват ми, че нямам какво да лекувам – знам много добре нещата, но просто не ги спазвам. Мога да се уча при тях, ако пожелая. Трябва да се науча листото, което пада над езерото, как да го задържа с енергия. Трябва да науча някакви малки практики. Аарон ми препоръчва това обучение. Аз приемам и се радвам, но ме е срам от тях и смятам, че не съм достойна, но… много бих се радвала! Това е невероятно!

В духовната библиотекаголяма, кръгла зала. Няма никой вътре. Има само една маса, на която може да седне само един човек. Аарон ми подава Книгата на моя живот. Тя е дебела, дървена, тежка, с орнаменти отгоре. Изглежда ми като сандък и съдържа 3993 страници. Последните страници изглеждат свежи, а последната страница е като жълто поле, но напред в Книгата са тежки, залепнали, мухлясали… Прочитам името на душата си – НИЛЕЯ. Означава нещо като ЛЕТЯЩО СЪЩЕСТВО. Когато водещият регресията ме насочва да видя и да опиша своя духовен Дом, аз усещам, че летя, но мисля, че нямам Дом, в който да спирам. Чувствам се като част от всичко и ми е добре!

При Божествения първоизточниквелика Енергия! Просто се прекланям! Като езеро е, в което нещо вътре бълбука – все едно от живи частици е направена водата. Усеща се какво величие е всичко – изпълваш се с възторг и почитание. Кара те да се поклониш. Настръхваш – побиват те тръпки от самото величие. Пред Него аз съм нищожество. Изпитвам най-дълбоко почитание и възторг!

Приобщаване към Божествената светлинавсичко е незначително и смешно и минава през мен като през прозрачен човек – влиза и излиза и въобще не ме закача. И си над всичко! Всичко останало изглежда тежко, трудно, като че ли има окови. Аз го виждам и се смея, и ми е толкова леко. Някой ми говори, но аз не чувам – минава през ушите ми, но не ме касае – фон, на който не обръщам внимание. Само се усмихвам и го отпращам.

Сърдечен кристал – моята най-съкровена същност – ябълково свежо, жълто-зелен на цвят. Излъчва топлина. С променяща се форма е и се върти бавно, греейки като слънце. При всяко завъртане променя формата си, а при съзерцание се разширява и става безпределен. Чувствам се защитена. Никой нищо не може да ми направи и всичко мога да направя с него! И си е мой и е толкова приятно усещането…

И прекрасните думи на благодарност няколко дни след регресията:

Това изживяване е един от най-прекрасните подаръци, които съм получавала.Имам толкова много да размишлявам над „видяното“. Все още ми е трудно да асимилирам всичко, но „продължавам напред“  Наистина след  регресията ми се вдигна много вибрационното ниво – направо си летя. Надявам се да задържа колкото се може по-дълго това състояние, предвид  забързаното и задъхано градско ежедневие. Напоследък от прекалено много ангажименти и проблеми съм понапълняла доста и подпухнала /не че това е най-важното в живота ми/, но ми направи впечатление, че няколко часа след регресията дрехите ми се “въртяха“  все едно са ми големи. Влизането в медитация в момента е много улеснено и се възползвам с „пълни шепи“. Още нещо интересно– когато произнасям  духовното си име/което не съм чувала никога през живота си досега/, се произвежда много енергия и радост в мен и покрай мен! Благодаря ти за всичко още веднъж и успех по Светлия път. Пак ще се виждаме!