Ако си жив, защо живееш? За да обичаш, да се радваш, да изпитваш върховна наслада – защо иначе изобщо си струва да живееш?

Аз ви уча да живеете пълноценно, да изпитвате върховна наслада от живота във всяко отношение - физическо, интелектуално, духовно. Трябва да живеете така, че да осъществите докрай възможността да се радвате на живота.

Извличайте от всеки миг възможно най-голямата наслада, цялото възможно щастие, за да не съжалявате после: "Ето, този миг отлетя, а аз не можах да се възползвам от него."

Утрешният ден не съществува. Винаги е днес - неизменно и завинаги днес.

Съществува единствено настоящият момент. Уловете го. Извлечете от него всичко възможно. Ако успеете да го постигнете, няма да се сетите за миналото. Нима е нужно да си спомняте за него? Просто миналото ще престане да оставя във вас своите следи.

Само неизживените мигове от миналото могат да се превърнат в тежко бреме за вашата психика.

Позволете ми да повторя още веднъж - мигновенията, които не сте изживели, а сте могли да изживеете докрай; начинанията, които са могли да процъфтят, но са оставили недоразвити; песните които сте могли да изпеете, но са останали дълбоко във вас поради някаква глупава причина и не са изпети докрай... Само неизживяното минало се превръща в огромна тежест за духа. И с всеки изминал ден тя става все по-страшна и непосилна.

Не се подлъгвайте по онази остаряла представа, според която човек ще се обогати духовно, ако подлага тялото си на лишения, че физическото мъчение води до духовно обогатяване. Това просто не е истина. То противоречи изцяло на науката. Виждал съм хора, които цял живот са подлагали на мъчения тялото си и това ни най-малко не ги е обогатило духовно. Дори по-лошо - душата им е отлетяла дълго преди да се стопи тялото.

Тялото и душата не са врагове. Те съществуват в пълно съзвучие помежду си.

Човекът е една хармонична цялост. Всичко в него е свързано. Не можеш да унищожиш нещо за сметка на друго, така въздействаш върху цялата система - можеш да я накърниш, но можеш и да я развиеш. Трябва да осъзнаеш, че си неделима цялост.

Затова живей… и живей пълноценно! Запали факлата на живота си и от двете страни. Само тогава можеш да си отидеш от този свят с усмивка и в блаженство.

Такива хора пият докрай от сладостите на живота, живеят пълноценно, имат невероятно богат живот и няма за какво да съжаляват. Хранят в себе си дълбока признателност за всичко преживяно и си отиват с усмивка на уста - какво го е грижа за някакви си заветни думи? И една усмивка е напълно достатъчна. А усмивката пред прага на смъртта е възможна само ако не носиш със себе си безкрайна върволица от неизживени моменти, които те дърпат назад и те питат: "Ами аз...?" Неизживените, пропуснати мигновения…

Ако нищо не е оставено недовършено, ако всеки миг е изпълнен докрай, тогава няма какво да те дърпа назад - има само тишина. Ако всеки миг е бил пълен, не остава и нищо за бъдещето, защото бъдещето само по себе си е недовършено и чака следващия ден - ако не си осъществил мига вчера, осъществи го утре.

Но ако няма неосъществени вчерашни дни, не съществува и проекция за утрешния ден. И тогава всеки миг е изживян докрай.

Хората… просто не могат да повярват в искреността на вашето простичко, непресторено щастие. Те познават само такъв вид щастие, зад което стои някаква причина - спечелили са от лотарията и за известно време се чувстват щастливи; влюбват се в красива жена - някой и друг ден са преизпълнени с щастие. Но никога не са виждали човек, който да е безпричинно щастлив - без лотария, без да е влюбен... А хората тук са просто щастливи и това е.

Да, разбирам защо им е толкова трудно. Но вие трябва да им помогнете да разберат, че за щастието не са нужни причини. Нещастието има нужда от причини и обяснения, а щастието е съвсем естествено, то е в природата ни.

В природата на всеки човек е заложена естествената потребност от радост.

Причини са необходими, когато човек е нещастен и са съвършено ненужни, за да бъде щастлив. Щастието е напълно достатъчно само по себе си. От какво повече би могло да се нуждае едно толкова красиво преживяване? И нима ти е нужно да знаеш защо си щастлив? Стига ти това, че си щастлив - само по себе си щастието е и причина, и следствие.

Но на тези хора им е нужно време, за да разберат това. Не бива да ги вините, че не могат да ви разберат, трябва да проявите съчувствие и обич към тях. Помогнете им да станат съпричастни на вашето щастие, да вкусят от него без наркотици, без хипноза и без да търсят причини да бъдат щастливи.

И не забравяйте - щастието е заразно. Вие сте щастливи - заразете и другите със своето щастие. Когато танцувате, разпалете и у тях желанието да потанцуват. Те също ще се включат в танца, може би дори без да го съзнават и ще се усетят едва когато се видят сред танцуващите. По всяка вероятност и самите те много ще се изненадат.

Когато пеете, направете така, че и те да запеят с вас. Може би ще станат прави и ще стърчат като безжизнени стълбове няколко минути - нека това не ви притеснява. Не са безжизнени - животът е и в тях. Вие потанцувайте около такъв човек. Това може да му вдъхне свеж прилив на жизненост и той ще запее и ще затанцува заедно с вас. Те няма да ви разберат, докато не им покажете как да изпитат истинско безпричинно щастие. Няма как да им го обясните с доводите на разума, но можете да ги убедите по пътя на вашето лично преживяване на съществуването.

ОШО