В нощта преди регресията Ж. К. има съновидение: тя върви по тротоар в някакъв град. Минава кола, която измива улицата. След нея се появява друга кола, в която са четирима с бели дрехи, като единият от тях е папата.

Какъв ли можеше да бъде скритият смисъл на този сън? Ж. К. не знаеше отговора на този въпрос, но с трепет очакваше срещата си с мен и регресията, която й предстоеше, като нещо съдбовно. Това, което се случи, наистина беше много интересно и нетрадиционно с някои ключови моменти като: срещата между вътрешния ученик и вътрешния Учител, Дървото на живота, недооценяване на собствената личност, предназначението на сърдечния кристал, Божествената искра в човека.

Когато въведох Ж. К. в сътоянието и я насочих към минал живот, тя описа следното: Озовавам се на тихо място. Преди това е било голяма глъчка край мен. Сега е тихо. Има едно дърво и аз трябва да отида до него. Дървото е като с двойна корона. Като кипарис е. Мъж съм – едновременно много стар и много млад. Подпрян съм на гега с дълга бяла брада. В същото време се чувствам мъж в силата си. В дървото е животът. Нещо трябва да се вземе от това дърво. Но не стигам до това дърво – не мога да се движа. То се казва КЕРХУР. Там е животът… Това дърво дава живот. Намира се на един хълм. Около него няма други дървета, а наоколо навсякъде е гора. Дървото си сменя формата. Все едно има нещо в корените, но то не е материално. Като че ли пази природата. На него не кацат птици, но прелитат над него, за да му правят сянка. Трябва да стигна до дървото, за да направя ритуал, в който не вярвам. Припряна съм. Ако го направя, ме очаква светлина и полет. Виждам двамата мъже: старият с дълга бяла брада и другият, който е по-млад. По-младият не е готов да отиде и да докосне тази светлина. А по-старият много иска той да е готов. Надява се. По-старият е като друид. Иска да даде на по-младия нещо от това дърво… нещо духовно, а по-младият иска нещо материално… При придвижване напред във времето виждам как младият се преобразява… самият той става стареца с бяла брада и със същата гега. Чувства се лек. Оценява много заблуди и вътрешни очаквания, които е имал. Част от неговия живот е бил безмислен, но той го оценява като опитност. Обича си го. Усмихва се благо. Намерил е това, което е било в дървото. Вече е различен и умиротворен. Има още нещо, което трябва да се види… Имам усещане в тялото, че изгаря, и като мисъл, че няма смърт. В сегашното ми тяло е горещината, а мисълта, че няма смърт е около дървото. Изпитвам чувството, че трябва да скоча в бездна, която не е бездна, а друга планета. Като се скочи в това дълбоко, все едно се отива на друго небесно тяло, което прилича на Луната, но не е Луната. Самото тяло ми се издължава, когато вече съм на тази планета. Там се прави нещо с мислите… Все едно се събират там мислите на хората… Тези дълги фигури отразяват мислите обратно… пречистват ги. Аз съм тук, за да се науча да мисля правилно. По някакъв начин имам връзка и с другата планета. За там се преминава през портал – черна дупка. Дървото предава чистите мисли, които се изпращат от тази планета. Там са същности – дълги, аморфни. Не са с кости. Докато улавят мислите, трябва да са с квадратен скафандър с тъмно стъкло… Непозната технология тук. А дървото е свещено – вменява мисли. Това дърво съществува на Земята… Някъде в Скандинавия, Северна Европа. Ако медитирам върху представата за дървото, ще се осъществи връзка между мен и природата. Случва се чрез допира до дървото. Урокът е да слушам мислите на природата. Моите мисли не трябва да са водещи. Усилието е това – да свърша чутото от природата. То се дава. Не можеш да имаш лична амбиция… Да ги чуваш не заради лична амбиция! Ако имаш лична амбиция, няма да можеш да ги чуваш!

Защо не обичам себе си – неудовлетворена съм, критикувам се, недооценявам се? – Това е като похлупак отгоре върху мен и ако го няма, няма да мога да се задържа в материята, защото ще ми се иска да отлетя към Светлината. Затова, когато обикна Земята, земния си живот, тогава вече този похлупак няма да го има – любовта ми ще ме държи към Земята. Ще мога да се разтварям в Светлината и да се връщам после на Земята.

Относно идеята да създам ателие за себепознание и себереализация – На това още не му е дошло времето. Имам шапка като на Наполеон. Символ е на определени неща, които трябва да се изчистят, за да мога да върша тази работа. Казва ми се, че трябва да си сваля шапката. Не съм сложила правилната шапка, която да развеселява другите… И тогава и другите да си сложат такава шапка, свързана с оптимизъм и радост. Шапката е символ, че го правиш съзнателно. Докато нямам в себе си радостта, не мога да оценя правилната шапка!

Сърдечен кристал – той е съвсем бледозелен, бледожълт, бледобял с формата на самолет само че дялкан от 4, 5, 6 части. Не е константен, а може да си сменя формата. При съзерцание заема такава форма, която да ме наведе на определена мисъл. Сега самолетът се превръща в еднорог. Изпитвам чувство на радост, на възторг. Формата е с потребността на душата. С помощта на кристала можеш да черпиш енергия за съществуването на физическото тяло. Склад на сила е. Поддържа мислите и чувствата чисти, за да има баланс между мисли, чувства, емоции. Много е важен за духовната работа. Символ е на енергийното състояние на човека – когато стане тъмен, човек няма как да е вече във физическо тяло. Човек може да зарежда кристала и обратно. Но кристалът има и друг източник за зареждане… Там е голяма Светлина… Фонтан от Светлина!

Приобщаване към Светлината – все едно съм в шест обвивки около моето тяло, което е като точка… защитено. Тая точка… това е някаква Божествена искра в човека с шест обвивки. Дава ми се да го видя това, за да нямам страх.