Когато душата, назовала себе си Мелион, дойде при мен за регресия, постави три въпроса: каква е причината за астмата, откъде идва 10-годишното й привличане към Дж. и дали върви по правилния за нея път.

Въведох я в състоянието и започнах да я връщам назад. Когато я насочих да види момента, в който душата й влиза в плода, тя сподели: „Спокойна съм и знам, че отивам там, където трябва. Имам да свърша много неща: трябва да помагам на хората, да нося утеха, да ги успокоявам. Трябва да им покажа светлината. Нищо не е такова, каквото изглежда. Трябва да им покажа пътя към любовта.” Продължихме да се връщаме назад… до мястото в духовния свят, откъдето е дошла. Тя описва: „Поляна с много бели цветя. Пеят птички. АЕОН – моят духовен водач, ме изпраща. Възрастен е, с брада… Като вълшебник – с дълга мантия и остра шапка в лилаво и със златисти шевици. Усмихва ми се и ми казва, че се справям добре и трябва да имам повече увереност, защото вървя точно по своя път. Да се оставя да ме води вътрешният глас и да слушам сърцето.” Насочвам Мелион към духовната библиотека, където е Книгата на нейния живот. Вижда ги по следния начин: „Огромна зала. Има и като стълби… втори етаж. Отстрани са рафтове с книги. Има и дълги маси и пейки, където някакви хора стоят и разговарят. Книгата на живота ми е дебела. Върху нея има корона… корона на светлината. Тъмнолилави корици. Архангел Задкиил е един от моите пазители и е свързан с лилавия цвят. Страниците са изрисувани с цветя и сърца. Казва ми се: „Защото си като цвете, което пръска аромат и любов навсякъде, където можеш. Това е твоята мисия! Хората имат нужда от това. Те не осъзнават колко много им помагаш. И стига с тоя страх! Престани да се страхуваш!” Учителят ми казва това и ме гали по косата. След това отгръща Книгата на живота ми. Виждам се около огнище с някакъв мъж. Нощ е. Има звезди. Наоколо гора. Аз съм между 20 и 30-годишна, с дълга кестенява и чуплива коса под кръста. Имам и смешна шапчица с къдрички. Има връзчици. С дълга рокля до земята съм и сякаш имам кафяво наметало. Мъжът е висок, слаб. Той има чувства към мен, но аз не съм сигурна. Напада ме. Иска да бъда негова, но аз не искам… Изнасилва ме… В настоящия ми живот това е сегашният ми приятел Д…. След това се виждам да стоя на една скала. Не искам вече да живея. Ще се хвърля. Не мога да се върна повече. Годината е 1842. Хвърлям се от скалата и се самоубивам. Не мога да дишам. Не трябваше така да стане. Трябваше да избегна този момент. Имах избор. Това не беше правилният. Не трябваше да допускам това. Духовният водач ме гледа неодобрително. Рано съм прекратила живота си. Борислав ме пита какъв е смисълът на срещата ни сега с Д., а аз му отговарям, че трябва да му простя и да го оставя да си върви по пътя. Той не е човекът за мен в този живот. Причината за астмата е също в този минал живот, към който ме върна моят Учител – водата беше много студена и нямаше въздух.

Сега Борислав ме пита за 10-годишното ми привличане към Дж. Били сме в много животи заедно. Сякаш винаги е била забранена любов. Аз съм била господарката, а той ми е бил слуга. Не съм му позволила.. Отблъснала съм го, въпреки че сме се обичали. Мъчно ми е за него, но знам, че не мога да бъда с него. Трябва да го отблъсна. Той заминава и повече не го виждам… Сега той ме отблъсква. Нищо, че се обичаме. Трябва да го накарам да ми прости и да разбере, че не съм имала избор. Ако успея да го накарам да ми прости, тази любов ще бъде разрешена. Борислав ми казва да видя какво ще се случи, ако успея да накарам Дж. да ми прости… Ще бъдем напълно отдадени. Ще има много пречки. Много хора ще искат да ни разделят, но той ме държи здраво за ръката. Няма да ми позволи да си отида този път. Щастлива съм… сякаш цял живот за това съм се борила!

Борислав ме насочва към Духовните лечители. Много е спокойно. Четирима са: двама с бели и двама със зелени дрехи – те са по-млади. Четиримата образуват ромб. В ръцете си държат кълба, в които преливат много цветове. За излекуването на астмата ми казват, че това зависи дали ще простя на Д. Могат да я успокоят, но пълното й премахване зависи от прошката. Прошката е ключът към пълното оздравяване! Карат ме да легна и ме заобикалят. Събират топките в средата точно върху мен и сякаш отгоре лъч светлина минава през топките и ме обгражда. Влива ми спокойствие, блаженство, лекота. Сякаш не се усещам… като прашинка съм. Казват ми да стана и че мога да си вървя. И винаги, когато имам нужда от помощ, да си представям, че пак съм там и ме лекуват.

Водещият регресията ме насочва да се видя с групата си сродни души. Тръгваме с духовния ми водач. Сякаш са пръснати наоколо много хора и когато ние отиваме, няколко идват при нас. Пет-шест са. И мъже, и жени. Сякаш са с бели прозрачни дрехи. Притеснявам се дали са доволни от мен. Усмихват се. Казват ми, че съм като малко дете, което се страхува, че е направило пакост, а всъщност нищо не е направило. Един от тях ме потупва по рамото и ми казва: „Всичко е наред!” И баща ми е там… Държи се лошо с мен, за да се науча да бъда самостоятелна и да израсна сама. Доволен е, че съм го разбрала и съм му простила. Като че ли и синът ми е там, но не съм сигурна.

МЕЛИОН е името на душата ми. Означава СИЯЙНА СВЕТЛИНА.

При Божествения първоизточник сякаш оставам без дъх. Усещането е за съвършена хармония. Следва приобщаване към Светлината: АЕОН поставя ръката си над главата ми. Между ръката му и главата ми се появи бяло цвете. Тялото ми стана прозрачно, светещо… У Дома съм! Блаженство… Покой…

Последното, което трябва да видя, е сърдечният ми кристал. Прилича ми на сърце в лилаво и розово. Отразява моята същност – утеха и любов. Учителят ми казва: „Всичко, което трябва да знаеш, го знаеш! Когато се двоумиш, винаги питай сърцето си… независимо за какво става въпрос… Дори да ти изглежда абсурдно и невъзможно! Не се ограничавай с ума… Слушай сърцето си!” Целува ме по челото и ми казва да си вървя с любов и да разпръсквам любов.”