Има хора, които сякаш притежават дарбата с по-голяма лекота да влизат в дълбинните нива на съзнание, в резултат на което се получават впечатляващи регресии. Ани е такъв тип човек. Истинско удоволствие беше за мен да водя нейната възторжена регресия, която ви предлагам точно днес – на Богоявление. Все още отеква в душата ми като празничен звън…

В майчината утроба един месец преди раждането: седя си там надолу с главата, сякаш си плувам. Майка си слага ръце на корема, седнала е на пейка и ме чака с нетърпение да се родя.

Сливането на душата с плода: аз съм светлина (бяла с жълти като бенгалски огън светлини). Сякаш не ми се иска да влизам там. Имам чувството, че ще ми е тясно.

Пътя на душата от духовния свят до майчината утроба: някаква безкрайност с млечнобял цвят… като цвета на среброто – металически. Комфортно ми е. Има и други като мен. Има и ангелчета с крилца, които ни подреждат. Някаква безкрайна любов. Сякаш всичките ни погалват с нея. Едно иска да се пререди, но го върнаха отзад. Едно ангелче нещо му говори и всички се смеят.

Духовния Учител: възрастен мъж с брада и с дълга бяла коса, с бяла жълтеникава дреха като роба и със сандали… даже с връзки нагоре – тип римски обувки. Има топли сини очи. Направо сякаш светлина излиза от тях. Гледа ме с благ поглед и ми се усмихва. Изглежда младолик. Иля е името му.

Духовната библиотека: много кръгла и огромна стая. Колкото по-нависоко гледам, не виждам къде й е краят. Някакви ангели летят нагоре. Няма стълби. Взимат някакви свитъци от рафтовете. Но има и такива, които са като книги.

Книгата на моя живот: абсолютно синя. Турско син цвят. Много дебела книга и корица със златна звезда, която означава нивото на духовност. 1681 страници съдържа книгата. Буквите са ченгели: гъсеници, триъгълници, птици, елипси… Сребристи са, а страниците – млечно кафяви с цвета на папирус.

Име на душата: Изида – означава светлина и любов. Свързано е със Сътворението. Учителят ми се усмихва и ме гали по главата. Казва ми: „Египетска царица – това си ти!”

Учителят ми показва минал живот: на някаква планина съм. Страхотен изгрев! Със сандали и дълга дреха съм. Мъж съм и нося растения. Отиваме да посрещаме слънцето. Дискът му е толкова близко, че сякаш ще ни близне. Ние се кланяме на слънцето. Някакви монаси сме. Щастлива съм. Това лечебно растение трябва да го посадим. Правим лечебни смеси от него. Алое е. Около Тибет съм. Кланям се на Буда. Будисти сме. Дървен манастир с обикновени плоски керемиди. Тъмни са – сиви. Може би е камък това. Подът е с дъски. Сега се виждам в стая, пълна със свещи. Клекнала съм и се моля. Има още около 15 човека. 328 година е това. Сега виждам по-възрастен монах, който ми показва как да бъркам билки… как да ги стривам. После ги слагаме в стъкленици. Трябва да лекуваме населението. Много е спокойно. Направо не ми се говори. В последния ден съм на легло. Сбръчкал съм се. Ръцете ми са сухи, изпити. На 122 години съм. Дошъл ме е моментът да си ходя. Причината за дълголетието е храната. Ядем само семена и това, което сме произвели… отвари, супи и много моркови, които са по-светли. Много сушени плодове. Главният монах е на 139 години. Това е сякаш мъжа ми от настоящия ми живот… В момента, когато настъпва смъртта ми, аз съм на миндер. В стаята всички са седнали. Въобще не ми се тръгва оттук – толкова е хубаво, хармонично и спокойно! Тръгвам си. Никой не плаче. Той ми казва: „Знам, че ще се върнеш!” Чака ме голям ангел – архангел. Това е духовен мой брат. Целият в синя светлина с малко розово… Михаил. Прегръща ме. Усещам сърцето му как бие до моето. Страхотна светлина. Нещо блажено е! Вече съм в нещо като лазарет… може би в облаци от бяла пяна. Казва ми, че трябва да си почина. Тук се лекуват душите. Много е блажено! Направо съм щастлива тук! Няма дума, с която да го определя. Излъчвам златна светлина. А Учителят ми е до мен. Казва ми: „Добре се справи. Трябваше да се научиш да лекуваш.” Пак ме гали, но сякаш не ме докосва. А аз усещам мощна вълна, която минава през цялото ми тяло. Много го обичам! Върна ме към този минал живот, защото трябва да продължа да лекувам. Малко съм се отклонила от пътя, но добре съм го започнала. Трябва да се върна на пътя! Спряла съм да лекувам. „Ти знаеш! Ръцете ти го могат!” Ръцете ми станаха много горещи… Моята мисия е да лекувам.

Отовор на въпрос, свързан с практиката ми за издигане на кундалини: „Спри се! Не бързай! Добре вървиш, но трябва още малко време. Промени храненето! Повече растителни неща – плодове, зеленчуци, бобови, леблебия” (Ох, това не го обичам, но е добре за моята щитовидна жлеза) Да си налагам компреси с мед на щитовидната жлеза. И от време на време – зеле. Да си го слагам на врата. Мед и зеле на щитовидната жлеза.

При Духовните Лечители: вървим с Учителя по бял коридор с арка. Стаята е светла, в лилав цвят. Карат ме да легна на легло, което е лилаво. Това е моят лечебен цвят. Лечителите са трима. Учителят се отдръпна – стои настрани до вратата и ми прави знак да не се притеснявам. Лечителите са много високи… прозрачни. Вдигат ми леглото. Започват да ми лекуват щитовидната жлеза. Единият ме гледа втренчено. Другият ми казва да съм спокойна. Лилавата светлина се сгъстява като обръч около врата ми. Другият си полага ръцете върху стомаха ми – на 20 – 30 см разстояние. Едната ръка е топла, а другата – студена. И ето в момента дясната ми ръка става студена, а лявата топла. Учителят ми казва, че работят върху поляритета. Сега десният ми крак става студен. Учителят ми казва да не мърдам. Единият Лечител си държи ръцете отстрани на главата ми покрай ушите. Добре ми е на главата, но това около врата направо ме стяга. И на корема ми става студено в момента. Лявата част на тялото е топла, а дясната студена. Светлината става все по-лилава. Отстрани започва да добива леко жълт контур. Лечителят си махна ръцете от главата ми. Другият също си вдига ръцете от корема ми. Усмихва се и ми се покланя. Започва да ми се балансира температурата на тялото. Това около врата ми започва да се движи надясно в кръг. Приятно е като масаж… и забързва, забързва… Не се върти надясно, а наляво и става все по-бързо. Сега леко забавя. И още забавя. Сигурно ще спре. Спира. Лилавият обръч сякаш се разтапя в нищото. Вратът ми пари. Лечителят телепатично ми казва, че сега ще работи по-добре. Спускат ми лилав чаршаф, с който покриват цялото ми тяло. Дясната ръка и крак се затоплят. Той ми казва: „Хармония.” Сега чаршафът се вдига и изчезва. Разтапя се като мъгла. Лечителят ми подава ръка, за да стана. Покланя ми се и аз му се покланям. Ставам. Ще си ходя. Учителят ме пита как се чувствам. „Много добре!”

При Божествения Първоизточник: озовавам се в стая без таван. Леко сребристобяло е навсякъде. Минаваме покрай ангели и колони, които са бели и високи. Има и архангели. Всичките са с криле. Прибират си крилете, защото светлината е силна и не мога да виждам. Единият е в розово, другият в зелено, третият в синьо. Всичко излъчва такава любов… Не може да се опише! Няма такава дума! Сърцето ми се изпълва с радост, с блаженство. Единият е леко прозрачен. Друг в бледолилаво. Има всички цветове на дъгата. Страхотно е! Даже нещо ми подскача в стомаха. Страхотна радост! Виждам голям трон – смесица от бяло, златно и сребристо. На него седи мъж, който не е само мъж, ами и жена. „АЗ СЪМ БАЩА, МАЙКА, ТВОРЕЦ! АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО СЪМ!”

Приобщаване към Светлината: разлях се в безкрая. Светеща съм. Нямам граници… Нямам физическо тяло. Лека и ефирна съм. Блаженство, радост – нещо прекрасно! Идва ми да литна…

Сърдечен кристал: като фасетиран е. Кръгъл, но с фасети. Блестящ, бял. Като се обръща, уж е кръгъл, а не съвсем – като елипса. Учителят ми казва: „Можеш да го моделираш!” Усещам, че ние сме едно. Изпитвам любов, блаженство, лекота. Учителят ми казва, че много ме обича… че ще бъде до мен и винаги е с мен. Аз му благодаря и го прегръщам. Той ми пуска ръцете. Казва ми: „Върви!” Прави ми знак с ръка да заминавам. „С теб съм – не се страхувай!” Виждам голямо лилаво сърце – огромно! Стои между мене и него.

Спонтанен отклик след регресията: Сякаш съм още там. Сякаш съм още тук… О, Боже, Господи! Направо съм още в безтегловност! Мога ли да те прегърна? Направо не знам къде съм! Няма такава Любов! Няма такова усещане! Много те обичам! Не те познавам, но те обичам!