К. е много талантлив и дълбоко чувствителен млад човек, който беше направил две впечатляващи регресии предишните два пъти, когато идва при мен. Когато дойде отново, му предложих този път да направим оцялостяване. Той се съгласи и в резултат се получи едно вълнуващо пътешествие и изследване на различните полета на съзнание. Убедете се сами!

1.Духовен водач

Виждам Учителя Дънов на висока скала. Има буреносни облаци, светкавици. Люлее му се наметалото. Духа силен вятър. Много интересно – възприема енергия от светкавицата, която го удря. А аз съм в светкавицата и пътувам с изключителна скорост. И покрай мен профучават светли частици.

2.Подсъзнание

Слизам като в кладенец. Тъмно е. Гледам нагоре. Като тръба – черно е. Сега се завърта съзнанието ми. Виждам синя светлина и бяло кълбо. Това е Учителят. Казва ми да се хвана за него – бялото кълбо. Тръгваме да пътуваме през тунел със синкава светлина. Има долини и качвания. Движението престана. Синьолилава светлина. Хвърлям се като в урва между две скали и пътувам надолу. Отново завъртане на съзнанието. Като преобръщане от вълни виждам. Разбити клони. В морето съм. Усещам дълбочината. Усещам във водата тунел за пътуване. Следва тъмна, буреносна сцена. В морето се подава странен постамент. От облаците се появяват лъчи и го осветляват. Има нещо върху постамента. Това е мъничко крило, но направено от камък. Стилът е интересен… като на инките. Крилото е отчупено. Било е част от птица феникс. Излъчва светлина. Държа го в дясната си ръка. Вдигам го нагоре. Насочвам го в друга посока. Гледам нагоре. Това крило пуска светлинно въже, което ми помага да мина към другото ниво.

3.Лично несъзнавано

Интересно усещане – небето е надвиснало. Тръгвам да вървя. Вървя в стъпки, изсечени в камък. Някой друг е минал по тях и ми дава посока. Виждам… много странно – каменно поле и дървета без листа… синьосиви. Сега вървя по кален път. Аз съм бос. От лявата ми страна има изсъхнало поле. Сега влязох в тунел. Стеснява се… все по-тесен става. Опитвам се да продължа напред. Озовах се в тронна зала. През Средновековието е. Има факли по колоните. Черни магии се правят в тая зала. Голямо тяло има. Някакви с черни качулки са сложили ръце върху това голямо тяло и черпят киселинно зелена енергия. Аз съм като последовател на Христос, а тези с черните качулки са откраднали важни свитъци, свързани с християнството. Като че ли е 681 година в Италия – Рим. Имам дълга кафява брада и качулка. Беден съм. Ходя бос, с тояжка. Отшелник съм. Виждам как се молим с други събратя на Христос в гора с вълшебно дърво, което излъчва енергия. Виждам ръка, която взема печат с бързо движение и го поставя някъде – на място, където имам проблем. Това е като ключ. Отваря се врата. Пътувам по тунел към затъмнено, скрито място. Трудно се намира, защото проблема, който иска да ми покаже Учителят не идва от преден живот, а от преди това – при самото слизане. Тръгвам по тунел нагоре към космоса. Тунелът сменя цветовете си… цветовете на дъгата. На него от външната страна има две дръжки, по които съм се хванал и ме тегли нагоре. Сякаш изплувах на друго ниво.

4.Колективно несъзнавано

Разстоянието между пода и тавана на това ниво е много малко. Лазя, лазя… Подът е от пръст, а таванът от метал. Все едно е дъно на космически кораб. Достигнах до пропаст. Гледам надолу. Виждам метални стълбове. Има кръгъл отвор, към който те водят. Качвам се по стълбите. Засмука ме и ме изстреля. Пак пътувам в нещо като тръба. Доста завои и изкачвания… В края на тунела има стъклен капак. Отворих го и съм в следващото ниво.

5.Космическо несъзнавано

Като в космически кораб съм. Все едно вали прах и пясък. Аз се свивам и бурята почва. В центъра съм и както съм се свил, започнах да слизам по една светла тънка нишка, пулсираща в златна светлина. Има завои, слизане, качване, спираловидно движение и светлина в края. Сега имам усещане, че съм в пещера. Дълбоко скрит е моят проблем. Имам усещане за връзка между онзи живот, който видях, и преди да дойда на Земята. Сега последва нещо като космически скок. Учителят ми казва: „Този проблем не можеш да го търсиш тук и там, а е разпилян в различните полета на съзнание. Образа, който ще получиш, като събереш парченцата, е твоят проблем.”

6.Надсъзнание

Сега усещам като зелена поляна. Много интересно – старо дърво с изкривени клони. Сега, както съм легнал, светлина ми облива лицето. Ангели около мен ме обсипват с цветенца. Съзнанието ми се издига и виждам сцената отгоре. Издигам се като балон, изпълнен с хелий. Виждам нещо като яйце – генератор на енергия в някакъв свят. На високо ниво е тази цивилизация. Има скутери за придвижване около яйцето… Море, кораби, които се движат под града. Яйцето захранва с енергия целия град. Виждам малко ембрионче в центъра на яйцето. Завъртя се и отвори портал за пътуване – тъничък тунел. Учителят се опитва да ме въведе в центъра на самия ми мозък, защото проблемът ми е там, т. е. трябва да вляза във физическия си мозък, за да осъзная погрешния мисловен модел. Трудна за описване сцена в мозъка ми… като в тунел, пещера със структурата на мозъка. Учителят ме хваща за ръка и ме води. Пред очите ми просто светлина. Съзирам центъра на своя мозък… Величествена, космическа сцена! Ехааа! Сърцевината е с големината на бразилски орех ядка. Божието око се опитва да пусне лазарен лъч, за да разпечата ядката. Тя се отваря, а вътре има нещо като слуз. Много жива сцена! От луковичка разцъфва цвете. Махна се черупката и около цветето избухна светлина… взрив от светлина! И цветето цъфти. Ехааа! Светлината се придвижи към гърдите ми, които ме стягат. Като воал се стича тази вълшебна енергия и лекува. Виждам Божиите ръце и те ме докосват. Правят кълбо от светлина, което се вмъква в гърдите ми. Нещо като операция е. Чувам: „Ще бъдеш здрав, сине Мой!” Благодаря Му, плачейки. Виждам лицето на Христос. Усещам любовта Му. Той ми казва: „Трябва да имаш повече вяра. Не се съмнявай в Мен!” Казвам Му, че искам да вярвам и да спра да се страхувам, да бъда тревожен. Казва ми: „Всичко ще бъде наред! Има мъчнотии и страдания, които трябва да се изживеят. Това формира Вселената на Любовта вътре в теб. Ако нямаш такива тежки моменти на слабост, можеш да се възгордееш. В такива моменти човек не трябва да спира да се моли… и да държи Господ за ръка!” Питам го за моя приятел Г., който твърди, че чува Божия глас – защо има такава стабилност, вяра, т. е. защо другите обикновени хора не изпадат в такъв страх и тревожност като мен? Казва ми: „Всичко ще се оправи! Трябва да четеш Писанията!” Хубаво е да прочета „Писмата на Христос”, за да разчупя досега установения, традиционен, каноничен образ на Христос. Сега Христос ме подтиква за други въпроси. Питам: „Как да бъда вярващ – да не изпадам в маловерие и страх? Пък имам толкова много опитности! Как да усещам блаженство и да не ме е страх?” Отговаря ми: „Макар и седем години да минаха от периода ти на чистене, ще има още три по-леки. Ти виждаш как с времето нещата се изчистват зрънце по зрънце.” Трябва да продължа да работя духовно – да чета, да се моля, да пея песните на Учителя…

Задавам въпрос: „Как по-лесно да чувам Божия глас, да чувам Божиите напътствия?” Той ми отговаря: „Твоят приятел Г. чува, но виж как не усети енергията на Б., а ти имаш дар да различаваш Словото на Истината. На всеки му се дават различни дарби и способности, с които да се придвижва и приближава до Бог.” По-често трябва да слушам вътрешното си усещане и да не се влияя от външни фактори – да отстоявам своето усещане, своя път… да отстоявам себе си. То е като вдигането на тежести – почва се от по-малките и се върви към по-големите, докато заякне съзнанието. Да внимавам с консумирането на секса – да не прекалявам, да има баланс… както е казал Учителят на Симеон Арнаудов (един път в седмицата). Казвам Му, че много ме привлича женската красота и това много ме измъчва. Той ми отвръща: „При тебе се преплитат… Има нещо чисто в твоето сексуално желание – оценяването, обожествяването на красотата на женското тяло.”

Учителят ми казва: „Ти все се надяваш, че ще ти позволя да си имаш любовница. Но това няма да е добре нито за теб, нито за съпругата ти. С времето енергията ще се насочи нагоре по канала към цветето в центъра на мозъка и сексуалната енергия ще се превръща в творческа. Казва ми и за моето притеснение, че съпругата ми не възприема възгледите ми – деликатно да се отнасям, да обяснявам… без да се опитвам да й налагам нищо.

Продължавам да усещам тежест в слънчевия сплит. Учителят казва: „Я, да ти пуснем малко ток, енергия…” Сега съм легнал при Лечителите. Те са като Ангели, които правят светлинен пашкул. Лилав лазер докосва болното ми място, разплисква лилава светлина из всичките ми клетки, съдове. Цялото ми тяло става прозрачно. „Трябва да повярваш, за да се излекуваш! Когато се освободиш от егоцентризма, ще се освободиш изцяло и от стягането в гърдите. Не се грижи само за себе си – опитвай се да правиш повече неща за другите, а остави Бог да се грижи за теб! Пази баланса! Пази свободата на душата си! Спомни си за болките в коляното на Боян Боев и за това, което му казах – че това му е последното прераждане и трябва да изтърпи. Така и ти ще трябва да го носиш това страдание. Можеш! Сега си на прага на възлизане в следваща йерархия, както бе споменал Гр., затова трябва да носиш тази болка, за да можеш да преминеш по-нагоре. Ще дойдат години в твоята старост, когато ще се освободят кундалини и ще те изпълни Божествената манна. Тогава със съпругата си може вече да не сте заедно… Тя ще ти помогне, за да станеш проводник, но по нататък няма да може да възприеме твоята мисия.

Питам: „Защо продължавам да се страхувам от тъмни същества?” Отговаря ми да не се страхувам. С времето нещата ще си дойдат по местата. Сега центърът ми е отпушен – ще възприемам новите идеи, енергии. България ще предаде щафетата на Русия и тогава ще отида там, за да създам комуна.

Питам за чиповете, които искат да слагат по хората. Учителят ми казва: „Вие, служителите на Светлината, няма да имате чипове. Затова ще трябва да отидете в Русия. На слабите създания като им сложат чипове, ще ги заробят.”

7.Свръхсъзнание

Издигам се. Затопля ми се тялото. Сякаш съм на Слънцето. Усещам топлината. Учителят ми казва да вляза в центъра на Слънцето. Огромна лаборатория! Има вътре Същества. Аз съм малко човече, което наблюдава сцената. Сядам на стол. Слагат ми нещо на главата, за да ми пречистят мозъка. Виждам частици… сякаш от Слънцето… които се движат вътре. После бял лъч ме изстрелва към следващото ниво.

8.Колективно свръхсъзнание

Виждам нещо като планина, подобна на Хималаите. Виждам души, които са прозрачни. След което преминавам към следващото ниво.

9.Космическо свръхсъзнание

Самият аз съм като огромно парче земя… сякаш космическия Стоунхендж. Не знам защо там има роза като на Малкия принц. Има купол, който я предпазва. Първо е червена, после – жълта… шарена. Мога да я докосна. Помирисвам я и през ноздрите ми влиза дъгата и ме изпълва с всичките си цветове. Почва да сияе светлина от гръдния ми кош… от стъпалата, очите, носа… Станах светлина. Тялото ми се разцепи като обвивка. Виждам светлинното си тяло, което е на белия фон на светлината. Контурите на тялото ми са светложълти. В областта на слънчевия сплит има портал под формата на ромб. Пътувам с космическа скорост. Подминавам планети… Много надалеч отивам… Космосът стана пластичен. В пространството виждам космически поля, но само като релефи. Отивам на специална, много светеща планета. Приближавам я. Там има светлинен град. Светли същества, които работят заедно. Много е хармонично! Отивам в специална зала, в която има кристално кълбо – чисто, свещено. На нещо като олтар е. Все едно съм потопен в Извора на всичко съществуващо… толкова чиста, течаща енергия! Опитвам се да вляза в тази капка кристална чистота. Смалявам се, защото съм по-голям от кристалното кълбо. Сега всичко е бяло. Ехаа! Сякаш се намирам в окото на Бог. Дава ми се да видя нещо, което е извън представите. Фонът е космосът. Мъжка фигура… исполин… като от скандинавската митология… в много далечна, друга вселена. Той самият държи нещо като вселена в дясната си ръка. И има жезъл в лявата си ръка, която излъчва светлина. Поддържа хармонията на вселената, която държи.